Голямата зала

Голямата зала в Хогуортс е най-великолепното и внушително помещение в целия замък. В нея светят хиляди свещи, носещи се на средна височина над четирите дълги маси, които са разположени успоредно една срещу друга и заемат най-голямо пространство в залата. Масите са местата, където учениците от четирите дома закусват, обядват, вечерят, празнуват или просто изслушват някое важно съобщение от директора. Всеки ученик е длъжен да стои на масата на отредения му дом. Когато се огледате из Голямата зала погледът ви несъмнено ще попадне върху огромния омагьосан таван. Това не е обикновен таван - когато го гледате, все едно гледате небето отвън (когато навън вали от тавана не капе дъжд, така че бъдете спокойни ;Д). Друга забележителност е масата на учителите. Тя не се различава особено от масите на учениците, зад нея са наредени брой столове, равняващ се на броя на преподавателите, като в средата е столът на директора ( той е по-бляскав и лъскав, зашото все пак е стола на големия шеф ;Д) Атмосферата в Голямата зала е разнообразна, но тя естествено зависи от учениците. В повечето дни е забавно и винаги има за какво да разговаряш с другите. Там, също така, се доставя и пощата от совите, така че в тези дни залата винаги е пълна. Да не пропуснем да споменем и храната. Помислете за най-хубавия ресторант, в който сте били или за най-вкусното ястие, което мама ви е приготвяла вкъщи. Храната в Хогуортс е 100 пъти по-хубава. Всички храни и напитки, които може да се сетиш, събрани на една маса и то кое от кое по-вкусни!!! Лакомствата са предоставени от грижовните и мили домашни духчета, които по цял ден се бъхтят в кухнята, за да зарадват учениците с топла и прясна храна. Е, скъпи учници, колкото и да сте претоварени с домашни, уроци и нови заклинания за учене, винаги може да се успокоявате с мисълта, че има място, където грижите ви ще изчезнат за миг и то само с първата хапка пай от бъбрек - това място е Голямата зала. Винаги сте добре дошли там и се надявам да си прекарвате чудесно!!!

Аз и Рони влезнахме в Голямата зала.Тя беше пълна с ученици.На масите имаше всякакви вкусотии.Имаше четири маси.Ние се запътихме към масата на Хъфълпаф.Докато отивахме натам от масата на Слидерин се чуваха подигравки.
-Тия слидеринци малко ме дразнят-казах аз намусена,но се стараех да не им обръшам внимание.

- Може и да са добри хора де.... откъде да ги знаеш - разгледах ги възможно най-добре - Ето например онова момиче с късата къдрева косса, изглежда мила.

-Незнам за теб ,но са ми казвали,че в Слидерин повечето са чистокръвни,и в повечето случаи са много надути и се подиграват на всички които са нечистокръвни и на хора които са от мъгълски семейства.Но както и да е ....хайде да побързаме,че наистина умирам от глад.

ние се засилихме към масата на Хафълпаф, която се падаше точно до тази на Слидерин. На нея нямаше нито един първокурсник, което беше странно защото Стела трябваше да е там. Обааче бяхме намерили всички други хафълапфци.

Софи седна и започна да се чуди от кое нещо да си вземе. Имаше пилешко, свинско, телешко месо, картофи във всяко форма, която мижеш да си представиш: варени, пържени, задушени.. и мног други. Зеленчуци също имаше всякакви, на салати или сготвени. Когато някоя от храните свършваше, чинията й мигновенно се пълнеше с още храна.


-Ехааа не знаех, че може да се измагьосва и храна!! Колко яко, нее се налага да си миеш чинията или дори просто да я изнесеш... това е толковааа....... мързеливо. - Казах аз с облекчение и седнах до СОфи

Имах чувството,че са ме държали гладна от 1 година.Такава храна не бях яла от много време.Рони беше изумена.
-Не знам за теб но аз започвам с картофките-казах аз засмяна n_n

- Блаааак картофи.... никак не обичам но определено ще си взема от броколито и таратора - толкова много се радвах че мога да споделя тази магическа за мен вечер, с приятел. - преди да се запозная с теб си мислех, че няма да да намеря бързо приятели защото съм си мъгълкааа. оо толлкова се радвам - последното прозвуча зле заащото точно в този момент лапнах 1вата лъжица с таратор

-Хей,хората не те преценят по това дали си мъгълка или чистокръкен,а какъв си по характер,държание и ум.-казах аз усмихнато докато изяждах поредната си чиния с картофки-И аз си мислех,че няма да намеря приятели,защото съм много срамежлива. ^^

-Мъгълка а?Точно както предполагах. - намеси се едно момиче с къдрава червена коса от масата на Слидерин.Двете момичета се треснаха и се обърнаха към нея. - Белатрикс Риддъл.А вие сте? - тя погледна момичетата все едно бяха най-гнусното нещо на света.

- Не си никак срамежлива Софи... - преди да мога да продължа бях прекъсната от хубавото момиче.- Ииии ето проблема с мъгалите.. ти си от Слидерин, нали? Аз съм Вероника , а това е Софи - първата час беше тиха сякаш го казах на себе си , а представянето беше докато гледах момичето в очите без да извръщам поглед. реших да не обръщам внимание на злобния пренебрежителен поглед - знаех че никой не може да бъде толкова лош през цялото време.

-Софи Лупин...Както и преполагах? Слидерин.-казах намръщно аз и погледнах момичето което се бе обърнало към нас-Вечно преценявате по кръвта нали?...Рони какво ти казах? Тия слидеринци са много надути,защото повечето са само чистокръвни.

- Според мен само се прави - прошепнах аз - не ги мрази, някой просто така са научени. Шепна , защото смятам да се сприятеля с това момиче. Приемам го като предизвикателство!!- бях много сигърна в това, което казвах а и наистина исках да имам всякакви приятели. макар и по-смело от кокото трябваше тези думи бяха нещо наистина важно за мен и мнного се надявах слидеринката да не ги е чула или поне да се направи

-Единствено чистокръвните са достойни да изучават тайните на магията. - каза тя с особенно надменен тон. -Ако с това че си мътнорода се мислиш за много важна, много грешиш.Според мен не трябва да допускат такива като вас тук.Само петнят името на училището.

-Да се надяваме,че няма да е като останалите..щом искаш..пробвай-казах аз и продължих с вечерята без да обръщам внимание на слидеринката която все още ни гледаше с погнуса. И тъкмо да продължа когато момичето пак почна да се надува:-Знаеш ли какво-казах аз вече малко изнервена-Всички са достойни да изучават магия.А тези които се надуват без причина и нямат грам акъл в главата,са жалки.-След което се обърнах и продължих с вечерята си...

- Не мисля че съм важна, още по малко че ще съм перфецтна магьосница, НО съм сигрна че без мен тук щеше да ти е особено скучно - не го каза като нещо особено, а като нещо нормално - също съм сигурна че ти не си чак толкова лоша, просто трябва да си специялна с нещо и аз разбирам това - докато обяснявах това разбурквах таратора от който беше останало ссъвсем малко на дъното. - Мисля също че ако не си изядеш храната скоро онова момче там ще ти е вземе - аз посочих леко и грациозно с пръст към чернокосо момче което нападаше чинията й - хаха- засмях се тихо и далеч не с подигравка

След това което каза Рони аз започнах да се смея съвсем тихичко:-Добре се справяш с такива като нея-прошепнах и аз през смях-Но наистина да не обръщаме внимание на такива като нея.Те са си набили едно в главата и мнението им не може да бъде променено.Може те да смятат,че кръвта е най-важното...,но според мен всеки има правото да изучава магия,а и приятелството е най-важното.-казах аз и след това и се усмихнах. :]

-Хах.. Бела, остави ги нези низши същества.. Те са поредни крадци на магията! мъгли и мътнороди... Без коментар! - казах аз и си заминах с Бела!

Аз съвсем случайно го чух и станах от масата:-ХЕЙ, ТИ...-извиках аз на чернокосото момче което бях чула-какво имаш предвид с това "Крадци на магия''-и се приближих към него-Да не би ти да си перфектен,че да се държиш толкова надменно???Аз не мисля така...

Така ли мислиш?? Имаш предвид, че може да си по - добра от мен?? Господи, помогни й! - Помълвих аз!
- Щом така мислиш, добре! Довечера в трофейната зала! Битка аз и ти! Навита ли си, или те е бъзе?! - Казах надменно аз!

-Дадено...да те видим колко добър си щом така казваш-казах аз с насмешка...

Влязаохме във залата и седнахе на масата на Хафълпаф, а зад нас чувах стъпките на хората, с който си говорихме в коридора. Те също идваха насам. Хората се бяха събрали и правехо голяма глъчка. Смеховете обаче отсъстваха, чуваха се викове и приказки, но не и смехове.
- Какво е станало?? Нещо не е надред или по скоро, нешо е различно - казах това на висок глас и хората от бликите маси ме чуха и обърнаха внимание на този факт макар и не много голямо, защото след това всеко отново се зае с храната си и собствените си проблеми.

Аз чух шума който се издаваше от към входа на Голямата зала:-Кой знай какво пак се е случило-казах аз-сигурно е заради дуела между Сам и Георгиус.-обикновено се разчува бързо помислих си аз

Погледнах към входа на залата и видях едно момиче с къдрава коса да си изпуска учебниците.Тя беше от Рейвунклоу.Аз отидох до нея да и помогна:-Хей..-казах аз-да ти помогна ли.Казвам се Софи Лупин.А ти си?-казах и й се усмихнах.Наведох се да й помогна.