Голямата зала

На сутринта се оправих и отидох на закуска.На масата видях Георгиус.Реших да отида и да седна при него,защото отдавна не го бях виждала.
-Хей,Георгиус къде се губиш?Какво правиш напоследък?..

Видях Сиси, че идва към масата! Тя ме пита какво правя! Аз и отвърнах, че:
- Нищо интересно не правя.. Закусвам и отивам в библиотеката да почета малко... Ще видим, ако не ме усети учител ще отида при Филч, за да му пусна една бомбичка за добро утро..

Доста бях закъснял за обяда, но така поне нямаше да има много хора и можех да се нахраня на спокойствие. Бях забравил за снощния случай с Драко и Рони. Дано да се бяха сдобрили.

Аз влезнах в Голямата зала и се огледах.Видях Сам и се запътих към него.:-Хей ,Сам-извиках аз.Не го бях виждала от доста време..-как си?От давна не те бях виждала...-усмихнах му се аз.

- Блестящо! - иронично отвърнах аз. - Ти ?

-Амиии..ддобре съм..поне така мисля-казах аз малко несигурно.Чувствах се малко гадно,нямах представа защо-Тааа....-бях малко смутена-...сега какво ще правиш?Питам защото няма с кой да се разкарвам.Не знам къде е Рони.

- Рони сигурно обикаля някъде с Драко. - отвърнах аз. - Вчера вметна нещо за летене. Като стана дума, искаш ли да се научим ?
Идеята ми хрумна изведнъж. Винаги съм искал да се науча да летя, макар да се предполага, че не е особено лесно и безопасно.

Зарадвах се.Наистина исках да се науча да летя:-Да разбира се!Ама има един проблем....-леко се изчервих защото това което следваше да кажа можеше да го накара да ми се присмива..-ъъъ...ами....аз не съм...много добра с летенето и въобще със спорта >////< -адски неудобно ми беше..

- Ставаме двама. - отвърнах аз и се усмихнах. - На първокурсници не им е позволено много много да летят извън часовете, затова предлагам Нужната стая. Чакам те там.

Събудих се аз с леко закъснение и побързах да стигна до Голямата зала. Вътре не успях да видя никой от познатите затова седнах на масата Рейвънклоу и започнах да се храня.

Е, може би беше ден за запознанства, но нямаше никой познат на масата на Грифиндор, а и на другите. Освен онова момче Сам, което е от Рейвънклоу, с което така и не се запознах. Влезнах вътре и отново се препъвах в мантията си както вчера.

Влезнах в Голямата зала.Огледах се.Рони я нямаше,явно все още беше в общата стая на Хъфълпаф.Видях само Сам да закусва на масата на Рейвънклоу.Аз го поздравих и седнах на масата на Хъфълпаф.Там нямаше много хора. В този момент дойде и Джини Уизли.Аз и махнах.Тя се препъваше в мантията си.Щях да отида до нея но се отказах.Помислих си за снощи.Не можех да повярвам,че съм заспала в парка. =_=

Видях момиче от Грифиндор, което ми беше познато в лицето, да влиза в Залата и явно вървеше към мене. Софи също влезе след нея, изпревари я сигурно защото грифиндорката се препъваше в мантията си. Махнах и аз на чернокосото момиче и върнах вниманието си към закуската.

Седнах и сложих в чинията си няколко плода и малко царевица. Отгризнах първо от царевицата. И повече не ми се ядеше. Замислих се откъде мога да си взема бирен шейк а в същия момент се появи пред мен. Много се зарадвах. Обръщах се към Сам Певърил, към масата на Рейвънклоу, а после и към Софи, Хафълпаф. Дали да отида при нея, не знаех дали е позволено да седим ученици от различни домове на една и съща маса, затова не рискувах.

Не ми беше до ядене затова си облегнах главата на масата и си затворих очите.Бях много завеяна.Все още мислих над думите на Рони.Бас ловя,че Сам ми се присмиваше за вчера.Като си спомних случката с метлите се изчервих.

Бях страшно изморен от дългото пътуване! Влезнах в голямата зала, за да хапна, защото бях премрял от глад! Видях много познати лица там.. Сам, Софи и разбира се .. Джини!!! Гледам, че е седнала на масата да хапва и се промъкнах зад нея! Обвих ръце около нея и тя се стресна! Обърна се да види кой е и в същият момент аз я целунах! След това я попитах:
- Как си Джини? - и се усмихнах

Грифиндорката явно се колебаеше за нещо тъй като постоянно гледаше ту мен , ту Софи , ту закуската си. Не мислех да и се бъркам, защото ние дори не се познавахме. Е, тя поне може да ми е чувала името от другите. На третата препечена филийка се предадох да се тъпча затова доизпих чашата си с тиквен сок и тръгнах към изхода, като махнах на Софи за довиждане.

- Хейй... Не ме плаши така, повече! - засмях се ...
Не знам дали някой ни гледаше, но.. мисля, че не беше позволено това да се прави пред всички останали. Мисля Долорес Ъмбридж го беше вместила в правилата на училището, но тя вече не беше директор. Значи... може.
- Какво правиш тук, нали беше в Испания, при господин и госпожа Велмос, в прочие, как им бяха имената?? - отново се засмях.
Когато той беше около мен, не можех да спра да се смея, освен за секунди. Много се зарадвах, когато го видях. Затова го прегърнах след въпроса. Бяхме седнали и прегръдката не беше много удобна, но беше приятна.

Аз станах от масата минах покрай Георгиус и Джини,поздравих ги и излезнах от Голямата зала.

Учениците малко по малко започнаха да идват. Аз се бях наяла с няколко зрънца от царевицата и малко бирен шейк. През цялото време си говорехме какво е правил в Испания, и впрочем той така и не отговори как се казват родителите му. Решихме, че имаше много хора в голямата зала, затова тръгнахме към тайния коридор. Там естествено нямаше никого, надявахме се, че нямаше никого. Дано Проф. Салватор не ни хване и там, защото там няма да сме с книга и няма да имаме друго оправдание освен "Я...какъв хубав водопад". Мислено се засмях и предложих на Георгиус да тръгваме. Станахме, а докато излезнагме от вратата, аз го попитах отново:
- И понеже не ми каза как се казваха родителите ти... Може ли сега да ми кажеш?
Исках да го хвана за ръката, но беше срам от другите ученици. Все влизаха още и още а ние вървяхме точно на там където влизаха. Гледам само към него и се опитвах да не мисля за това.

Тръгнахме! Бях хапнал добре! Пържени яца с бекон! Мммм...! Всички говореха какво съм правил в Испания и всеки път казвах, че съм посещавал родителите си! С Джини тръгнахме към "Нашето място"! Тя ме попита как се казват родителите ми, а аз и отговорих:
- Майка ми се казва Синтия, а баща ми Кроин! - и се усмихнах!
- Много добри хора са, само дето тате беше духнал като аз съм се родил. :D Ама се разбра, защото са го викнали на служба в някаква битка (нещо такова беше)!

Сутринта влезнах в Голямата зала.Там нямаше ниокой.Седнах на масата на Хъфълпаф и почнах да ям пържените филийки.Чудех се защо още никой не е дошъл.

Драко този път стана по - рано и дойде в залата и беше втори. Там беше и Софи. Седна при нея, като взема една от чинийките на масата си и каза:
- Здрасти.

Драко беше дошъл с Голямата зала.Той седна до мен и ме поздрави:
-Здрасти-казах аз сънено с една филийка в устата.