Голямата зала

Влезнах в Голямата зала и сварих Софи с нейната приятелка, Георгиус , едно момиче от Грифиндор и слидеринецът, който винаги се въртеше около другите. Явно не беше толкова гаден колкото останалите от Слидерин и това ми хареса.
Помислих си да се присъединя към тях, но надали ме искаха в тяхната компания, затова минах покрай тях и се запътих към масата на Рейвънклоу.
- Здравей! - рекох на всички и се отдалечих.

Аз отвърнах на Сам с едно приятелско здравей!

Влязох в голямата зала за вечеря, много отгладняла. цял ден ме нямаше, защото бях взела една от метлите, който бяхме откраднали вчера и се бах забутала на ръба на забранената гора, аз да се опитвам да летя.

Не се бях виждала с никой, със Софи защото излязох много рано, със Драко, - не знаех защо не се бях виждала с него, продполагам не се бяхме засичали... Нямах търпение за вечерта, когато отново щяхме да се съберем. Макар и леко да треперех при мисълта, че сигърно си е прекарал следобеда с Джини се радвах, че ще се видим.

Притеснявах се обаче и за Софи, която не беше идвала на последните сбирки, Мери също не се появи, а и това ме притесняваше. След вечеря бях сигурна че трябва да ги потърся.

- Здравейте всички - казах тихо, за да не ме забележат другите Хафълпафци и седнах на масата, която отново бе отрупана със всевъзможни вкусотии. Сложих няколко тиквички в чинията си и започнах да ги ровя бавно и с досада.

Влезнах в Голямата зала с малко закъснение. Днес цял ден не бях сложил и залък в устата си. Чувствах се самотен в такова огромно училище. Липсваха ми приятелите ми в Марсилия. Тук явно запознанствата са трудни в сравнение с намирането на врагове. От общата стая в клас, от клас общата стая, всеки Божи ден. Като се замислих ми се искаше по бързо да идва Коледната ваканция и да се прибера вкъщи. Седнах на масата на Рейвънклоу и започнах да се храня.

Видях момчето, което не се мяркаше често из училището да стой на масата на Рейвънкул. Така и така вече бях хапнала реших да си поговоря с него. промукнах се до него и седнах на масата му
- Здравей -усмихнах мъъ се

Драко беше навън да се поразходи и след като остави Джини реши да вечеря. Нямаше много хора, но пък вниманието му беше привлечено от Рони, която стоеше при някакво момче на масата. Драко не се притесни особено и отиде при тях.
- Здравейте. - поздрави ги той и се усмихна на Сам, а после седна до Рони. - Как сте? Какво правите?

- Здравейте, Рони, Драко. - отвърнах им учтиво. - Как сте ? Какво правите тези дни ?
Със сигурност се забавляваха.

Обърнах се и целунах Драко отново след това с усмвка отговорих на Сам
- Прекарваме си супер - не моех да опиша на глас, и затова прсто се усмихнах гледайки към тавана- ти акво правиш не се появяваш често.

Драко прекъсна Рони и каза:
- Разбрах за дуела ти с Георгиус, Сам. Загуби ли, спечели ли, не се носят никакви новини за резултата, а Георгиус всъщност се хвали че е доста добър в магиите и ми интересно, дали си му скрил шапката или не?

Двамката бяха доста сладки да ги гледаш. Бяха като омагьосани.
- Той избяга. - отвърнах аз. - Взриви всичко наоколо и си плю на петите. Но пък и беше под проклятието Империус. Сега е съвсем различен човек.
Аз си боднах един картоф, но така и не понечих да го изям. Храната ми засядаше.
- Всъщност се чувствам излишен. - казах накрая. - Мъгълокръвен съм и доста хора ненавиждат мътнородите като мен. Въпреки всичко правя усилия да се сприятелявам с всички.

Драко се засмя на факта и каза:
- Мразя мъгълокръвните. Мразя мъгъли, но пък ми изглеждаш готин. Пък и щом си се дуелирал с оня Велмос, значи може и да се сприятелим. Впрочем аз съм Драко.
Той стисна ръката му и преметна ръка през рамото на Рони:
- Какво прави днес?

Изчервих се.

- Ами исках да се науча да летя -казах тихичко, защото на теория Сам не трябваше да знае - Сам спокойно, и аз сум мъгълокрувна - обърнах се към Драко а после отново към Сам - Доби може.... Ела днес в 11часа пред Нужната Стая - много се надявах Драко да не се ядасо за дето казах на Сам .

Драко я погледна. Защо по дяволите канеше всичките и познати да ходят с тях? Все пак се познаваше със Сам от скоро, а вече го беше поканила. Всъщност нямаше да му пречи много, но на Малфой не му беше много приятно. Все пак се опита да не го показва и прошепна:
- Полетя без нас, а? След малко ще се разбера с теб.
След това погледна Сам и го огледа горе долу, за да има представа дали има навик на мъгъл или на магьосник.

Погледнах Драко, дали се шегуваше или не. Така или и наче ми стана смешно и се засмях.
- Там е проблема, аз не мога да летя така че думите ти не са много правилни

- Май е по - добре аз да не идвам. - отвърнах им. Явно някакъв конфликт се беше завързал между двамата и би било много нетактично да им се меся, а и Драко май не хареса особено факта, че съм Мъгълокръвен. - Приятна вечер.
Усмихнах им се и тръгнах към изхода на Голямата зала.

Драко се усмихна и погледна напред, но Сам явно се беше наял или беше отишъл до някоя друга маса, но Малфой не можеше да го види.
- Къде изчезна? - попита той Рони.

- Май ти се разсърди - погледнах го укорително - Защот ти беше да си толкова зъл. Обикновенно не си такъв - това беше самата истина, Драко беше мил, добър затова и Джини му се лепеше, но нещо му стана..

Драко се почувства леко гадно. Не разбра какво е направил.
- Какво казах? Нещо да не обърках. Ако съм го обидил с нещо, ще му се извиня, но не помня.

Залата се беше изпразнила когато аз напуснах огромното помещение и се запътих към общата стая на Рейвънклоу.

Драко видя как Сам излезе през вратата, но беше доста бърз. Явно искаше да се усамоти или нещо такова.
- Тръгна си. - каза той на Рони и се обърна към нея. - Така и не разбрах защо не ме извика да полетим заедно?
Приближи лицето си, което беше на сантиметри от нейното и изчака отговор.

- Видях, че си навън с Джини и не исках да ви прекъсвам отнова- тя е доста нещаста напослдък и не знам защо а наистина ми е жал за нея - знаех, че не това трябваше да правя в този момент и не за това трябваше да говоря,но ми беше неприятно за Сам. - А и както вече казах наистина не мога да летя, ама никаккк.

Драко се усмихна и каза:
- Със Джини не правехме нищо, което ако беше прекъснала щеше да е зле. Щяхме да полетим тримата. А за това че не можеш да летиш... - той се усмихна и каза - Искаш ли да те науча?

Отдрупанх се и погледнах на другата страна. Всъщност точно това бях чакала.

-Много бих се радвала да ме научиш, защото мия милост наистина не е една от най- не съкатите хора.

Драко се изправи хвана ръката и и каза:
- Хайде води ме до там където са метлите.