Тайният кордидор, където няма никой...

Седнах първа под парапета, за да не се наложи да решавам колко близо да сядам до него.
- Е, как мина деня ти? Надявам се да е добре.

Ръцете ни бяха на няколко сантиметра понеже се подпирахме на края на терасата. Краката ни висяха и се удряха отдолу в стената. Чувствах, че някак си сме много близки. Погледнах го и се засмях. Беше ми хубаво с него. Слънцето почти се беше скрило, но още се виждаше цялото. Беше над една красива планина след езерото. Какво да му кажа, какво да го попитам. Стана неловко, защото мълчахме в продължение на 10 секунди и повече. Но... ми беше хубаво.

Бях много напрегнат... Страшно напрегнат... Дланите ми се потяха.. Мозъкът ми боксуваше! Не можех да устоя на нейната красота! Тя е красива от вътре и от вън! Не мога, просто не мога! Обърнах се към нея и я погледнах! Тя също се обърна! Погледите ни се пресякоха! Нещо се случи... сърцето ми надделя над ума! Навеждах се бавно към нея и посегнах да я целуна! Какво щеше да стане, ако пак откаже... Нямаше да имам срам да я погледна повече никога в очите...

-Ммм... Толкова е красиво! - Бяхме на сантиметри, очите ми не спираха да се взират в неговите. Приближих се към него с цялото си тяло, не само с лицето. Още не се бяхме целунали. Погледнах към водопада, точно когато той щеше да ме целуне, той въздъхна и леко се отдалечи, а после аз се обърнах отново към него и го целунах. Целувката беше дълга и не исках да отлепям устни от неговите, не защото не можех, а защото не исках момента да спира, освен защото беше най - хубавия в живота ми или поне откогато се познавахме, а и не знаех какво да направя след като свърши момента. Беше вълшебно!

Вече определено бяхме повече от приятели и вече съжалявах, че го бях отблъснала миналия ден, когато се опита да ме целуне. Имах нужда някой да ме подкрепи, той беше точния човек и не можеше да има по - добър от него! Надявах се да каже нещо, защото аз не знаех какво... Но бях Щастлива!

Качихме се 3 етажа нагоре. Тайният коридор беше още тъмен. Аз нямах намерение да святкам, но въпреки това ме беше малко страх докато стигнем до вратата. Но сега беше друго, той беше с мен. Чувствах се защитена. Имаше кой да ме пази. И като казах защитена се сетих за Рон, той винаги ме защитаваше и не даваше на момчетата да ме докоснат дори. Сега той вече не беше в училището. Но имаше кой да ме пази. Не святках Лумоса от пръчката си. Дори не знаех защо.

През цялото време треперех, дори не знаех защо. Когато отворихме вратата, нахлу топъл въздух и слънчева светлина. Аз бързо излезнах навън, на терасата. Беше приятно, дори ми стана топло и махнах мантията си. Този път Георгиус седна пръв. Аз бях толкова изморена, не бях спала дори 2 часа. Затова отидох до него и седях няколко секунди права. След това седнах до него и качих краката си, легнах на коляното му, надявах се да няма нищо против и затова го попитах:
- Нещо против? Прекалено съм изморена, спала съм едва 2 часа. Затова съм толкова замяена днес, дори не се сетих да светна лумоса в тмното. Може ли?? Погледнах аз към него, а той гледаше някъде далеч в планините отвъд езерото

- На мен ми е много добре, а ти? Тежа ли ти, на теб удобно ли ти е??
Той отново гледаше планините, или зад планините, но беше много замислен. Аз го гледах исках да срещна погледа му, затова продължих с въпросите:
- Ами ти, и те не си спал много сигурно, не пътувахте ли дълго??

- На мен ми е супер! - казах и се обърнах към нея! Погледите ни се засякоха! Стояхме така известно време. Тогава се досетих, че тя ме пита за пътуването!
- Ами да дълго пътувахме.. Почти не съм спал, но за сметка на това видях много красиви местенца.. Искаше ми се да си при мен..

- С какво пътувахте... ?? Защото ако е с метли, аз имам и ако ме научиш... може и аз да ги вида красивите места... ?? - Усмихнах се и знаех, че ще каже, че не иска...

- Хейй... Виж - този облкак прилича на мече. И засочих с лявата ръка, а той беше от десния ми край. Бях се усмихнала, толкова бях щастлива. Този момент беше само в мечтите ми. Споделих го с него, това беше прекрасно!! Радвах се, че имаше с кого да го споделя!

Не можах да кажа това, което щях да казвам, но вече и не помнех, целувката беше толкова дълга... Аз го хванах за врата, не отлепях устни от неговите, надигнах се и седнах у него. Определено нямаше да има нищо против, но прекъснах целувката да го питам за всеки случай:
- Нещо против? - усмихнах се и отново продължих да го целувам.

Беше ми много приятно! Предложих му да правим нещо. Да се разходим на някъде. Да легнем на леглата беше една от добрите идеи ,защото бях толкова изморена... Дано нямаше нищо против да спрем. Беше ме много срам от хода, който направих, от това, че седнах в скута му. Не знаех какво да кажа и как да постъпя. Затова реших да стана и да отида до леглото да си полегна и без това седяха там без никой да лежи на тях.

Гледката беше наистина беше неповторима ! ! ! Гледах звездите и се опитвах да ги броя, но винаги поглеждах към Велмос и се разсейвах, забравях до къде съм стигнала.Накрая се обърнах към него и започнах да гледам как Той гледа звездите. Леглата ни бяха доста далече, малко повече от 2 педи, явно това си имаше причина. Затова казах:
- Аааам... как измагьосахме тези легла?? Спомняш ли си, защото аз не, явно си бил ти? Доста са далече едно от друго... Хахяхяхах... - чаках отговор, а той продължаваше да се взира в звездите, беше замислен както преди да се целуваме, но въпреки това аз още се бях загледала в него и чаках отговор.

Не знаех, че ще стане и ще премести леглото си, просто споменах, но не че не беше хубаво. Сякаш винаги съм мечтала за този момент. Погледнах го в очите и му казах:
- Сякаш този момент е бил най - очаквания в живота ми... - и го хванах за ръката.
Понеже се бях изчервила, бях станала толкова топла. Ръката ми също беше много топла, а неговата - почти ледено студено. Явно просто е студенокръвен или пък може би му е студено, затова го попитах:
- Да не ти е студено?? Трябваше да измагьосаме и одеалца, нищо, че е лято, тук си е хладничко.