Тайният кордидор, където няма никой...

Тъкмо бях станала и реших да се разходя из замъка. Трябваше да ходя на закуска, но беше почти обяд и реших да не ям. Тръгнах на ляво и нагоре от Общата стая на Грифиндор. Изкачих някъде около 2,3 стълбища и тъкмо да се кача на един коридор и стълбите се преместих към друг. Изглежда нямаше никой на този. Точно това търсех. Беше леко тъмно, но извадих пръчката си и казах:
- Лумос! - видях как пръчката светна.
Бях доста добра на това заклинание, защото съм я правила доста пъти. Картините ме следяха и си говореха, но не ги чувах. Беше...някакси прекалено празно. Имаше тук - там факли, но някои бяха изгорели, явно коридорът не е от най - поддържаните. Продължавах да гледам картините и се движех посредата на коридора. Вървях бавно и провлачено, щеше ми се да има поне още един човек но коридорът вече беше завил и не исках да се връщам, затова продължих.

Преди да вида кой е се сепнах, беше тихо и изведнъж някой да ти каже нещо - доста е ... гадно. Когато видях Георгиус се успокоих. Трябваше ми малко време, за да се сетя да си скрия пръчката, стана тъмно. Леко изплашена отговорих:
- Ами мислех да се връщам, но щом си имам компания - ще продължим. Съгласна! Нека проверим какво има накрая му, но изглежда доста зловещо. :/

Останах без думи... Той се препарира, а аз се затичах към края на терасата, водопадът беше на метри от мен, имах чувството, че мога да го докосна. Исках да скоча, но знаех, че все още не мога да плувам. Погледнах Георгиус, а той още седеше на едно място, а след няколко секунди бавно дойде при мен.

Чудех се каква беше тази магия, обърнах се към Джини и посегнах да я целуна...

Аз отново останах без думи ... но нямаше и как да ги кажа.. Тази целувка не трябваше да я има. Аз го бутнах, а той се отдръпна назад. Объркано казах:
- Нали бяхме само приятели, какво стана? Не трябваше да ме целуваш... охх... - след въздишката аз се стрелнах към врата, за да излезна от терасата, не исках да си тръгвам от хубавото място, но стана неловко... Вратата се затвори, аз отидох до нея и се опитах да я отворя, дърпах с всички сили, изкарах си яда на нея, но тя не се отвори, извадих пръчката си и казах тихо:
- Алохомор! - Не се отвори, сигурно бях казала грешно заклинанието.
Обърнах се и клекнах до вратата. Напраих намусена физиономия и не казах нищо.

Объркан се запътих към Джини и седнах до нея! Обясних и, че не знаех какво да правя, затова посегнах да я целуна! Казах и, че искам да сме пак приятели! Това което стана се забравя, а приятелството.. Никога! След това станах и й отворих вратата с "Алохомора"!

Когато Велмос отвори вратата аз го попитах дали той я е затворил а той отговори отрицателно. Тръгнах да бягам по тъмния коридор и на 1м от вратата от другия и край се спрях, размислих малко и се върнах, прегърнах го като приятел и седнахме на края на терасата с провесени крака към водопада, държайки се за парапета.

- Благодаря ти, че не ме остави! - промърморих аз! Бях страшно благодарен на Джини, че не ме заряза сам! Гледахме водопада! Винаги щях да запомня този момент!

Попитах я за родителите и за детството й!
- Ще ми разкашеш ли нещо?

-Амии не знам какво точно да ти кажа, но в момента мисля за Фред...той .. умря в битката са Хогуортс, не ми казаха кой го е убил, за да не се замесвам. Той винаги ме защитаваше, когато Рон се караше с мен за нещо, водеше ме по такива красиви неща, като този водопад... Беше, не мога да кажа, че наистина е така, но той ми беше любимият брад. Кажи ми ти нещо за себе си. - Аз се усмихнах и се обърнах към него, защото докато разказвах за братята си гледах към водопада.

Къде ще ходиш довечера?

Амии..мислех да направим някоя пакост на Филч...отново. Драко не иска да идваш, иначе аз нямам против... Но...не знам...може след това да се срещнем някъде... отново тук??

-Аз ще отивам да обядвам, защото не съм закусвала, реших, вместо да закусвам да дойдатук ии...ето какво стана...ще си тръгвам...

На следващият ден аз се върнах тук! Седнах и загледах водопада.. Беше магическо! Иска ми се да има с кого да го споделя!

След закуска реших да мина през библиотеката, за да взема някои книги и се надявах Драко този път да не е там. Нямаше го. Имаше други ученици... Не познавах всички. Взех някакво интересно четиво, което беше доста голямо, приблизително 2 педи дълго и отново 2 - широко. Исках да не тежи толкова много, но нямаше как, книгата беше доста голяма. Трябваше да ми е хубаво, че съм си взела нова книга за четене, но нещо ме караше да отида в тайния коридор, който ми напомняше за Фред, но повече за Георгиус. Замислих се и реших да отида. Качих се два етажа нагоре и стаята на Грифиндор остана 3 етажа надолу. Когато навлезнах в коридора стана доста тъмно и леко хладно. Потърках ръката, с която държах книгата, извадих пръчката си и тихо казах:
- Лумос! - точно, когато върха на пръчката светна, аз си изпуснах книгата и се наведох да я взема, след това продължих по коридора и стигнах до вратата.
Нямаше как да отворя вратата и затова побързах да шрибера пръчката в задния си джоб, но я ударих в стъклото на вратата. Не се счупи, но Лумоса изгасна. Стана много тъмно.

Чух почукване... Извадих пръчката си и отворих вратата.. Видях Джини! Толкова се радвах да я видя.. Тъкмо си мислех, че искам да споделя това с някого..
- Привет, Джини! - казах аз с усмивка на лицето!
- Заповядай! - и и направих жест с ръката!

Нямах представа, че има някой вътре и точно, когато Велмос каза Заповядай аз си изпуснах книгата отново. Ако продължавах така щеше да трябва да копувам нова книга за библиотеката.
- Ха, ама ти тук ли си? Аз... не знаех ... Надявам се няма да ти преча ако остана?
Погледнах го, но слънцето блестеше в очите ми, правех странни и изкривени физиономии. Не знам защо, но съвсем бях забравила за книгата. Наведох се да я взема, а пръчката ми падна от задния джоб, където я бях сложила по - рано.

- Аз.. аз... з-защо си ми взел пръчката?! - гледах в ръката му и не смеех да протегнах моята, за да си я взема. - Какво прави пръчката ми у теб?? Питам те за втори път и искам честен отговор.
Джини явно не беше разбрала, че пръчката и беше паднала а Георгиус я е взел, за да и я подаде. Тя гледаше навсякъде другаде, но не и в очите му. Чакаше отговор.

- Ами...аз..ами пръчката ти беше паднала, докато се навеждаше за книгата.. - казах аз!

- Ами аз... охх... извинявай... Трябваше да се сетя, бях я сложила в задния си джоб, съжалявам още веднъж.
Толкова се бях притеснила, че се изчервих. Не знаех какво да кажа, само това "извинявай" ми беше в главата и само това повтарях. Усмихнах се притеснено и прехапах долната си устна. Исках да го прегърна, чувствах, че трябва да го прегърна и имах нуждата да прегърна някой. Трябваше да го направя, но щеше да изглежда толкова тъпо! Реших да изчакам.

- Няма проблеми, случва се! - казах аз и се усмихнах!
- Искаш ли да седнем да погледаме водопада? - попитах я аз нетърпеливо!
- Тази гледка просто е неповторима! - изказах се искрено аз!
Много се надявах да седне до мен! Просто...просто исках! Тя е неповторима..