Няколко вечери преди да започнем училище...

Не изчаках отговор от Сам, защото видях Джини да влиза. Тя седна на масата на Грифиндор и в този момент аз скочих към нея. Не знаех как човек се ивинява затова я прегурнах леко без да я доковам почити никъде.

Стояща права до нея аз запелтечих.

- Аз ,,,такооваа... ами.. нали разбираш? Извинявма ти се - потърках ръце една в друга не беше казано силно, но все пак стоящият до мен Сам чу. - Имам в предвит ... не че нещо, ама всущност аз не исках нищо да ти правя, амааа наистина нищо , просто ме ядоса а като се ядосам, .. ставаммм ами леко особена - махнах голямата тъга от очите си, защото все пак трябваше да бъде ясно на всички от кой дом съм! Единственото ми качество неприлежащо за Слидерин беше чесността в някой моменти- като този например.

Видях, че момичето се мъчи с храната,защото я боли.
- Имаш ли нужда от помощ?? АЗ може примерно, за нещо като извинение да ти помагам извесно време -но само толкова де. Искаш ли ?

Беше толкова странно. Джини беше явно тежко ранена, Рони беше гузна за нещо, а сега дойде да се извинява на Грифиндорката, че даже й предлага помощ.
- Някой ще ми каже ли какво става тук ? - попитах аз.
Бях ужасно объркан и гледах ту Джини , ту Рони. Някой трябваше да ми обясни какво ставаше, защото полудявах от любопитство.

- АМи - започнах и чаках позволение от Джини да прдулжа, тя кимна с глава. - аз малко обърках нещата. Имам впредвит ядосах се докато се дуелирахме и я нараних, малко - лъжа това беше лъжа, никак не беше малко. - След това я заведох при Джена Гилбърд, ама по скоро не я заведох аа ами тя припадна. Аз на исках точно така да става.

Вероника беше адски изплашена да ми сподели какво е станало между двете. След което се сетих, че двете се бяха паднали да се дуелират един-друг. Рони беше контузила Джини, ами дуела ? За какъв дуел ставаше въпрос ?
- Добре, а кой иска да те напада ? И защо ? Заради Джини ли ? - Запращах аз въпросите си без да чакам отговор. - Кой е този, който иска да посегне на момиче, ти си го направила без да искаш, предполагам. - клетата Джини, явно доста е била преживяла.

- Ами без да искам не е много точно. Убедена съм, че исках.. Тя просто ме ядоса.. но .. - това беше минало,а и от някои страни не беше за хваляне - Дуела за който говорех беше този с Георгеус, но като се замисля вече Джини е добре, като виждаме, и не е нужно да се паза от това да не наранявам никой. Този път нямаше никакви последствия. Пък и може да го оставя да ме бие.. Хъм, както каза Джини - за гордостта на Грифиндорци - изсмях се. - Така или иначе това ще се случи утре.

Гледах как Сам се притеснява за Рони и не можех да не каже нищо. Трябваше да спра този дуел. Той не трябваше да се състои. Ако някой имаше право да наказва Рони това бяха единствено и само учителите. И въпреки, че тя доста ме охлузи ^{( )}, все още имах добри намерение към нея. Не исках още някой да пострада.
- Рони, Ти... Като гледам няма да отстъпиш на Георгиус, но аз ще спра този дуел, защото и той няма да ти отстъпи. А аз няма да позволя някой да пострада заради мен или въобще да има някой пострадал отново. Въпреки, че този дуел трябва да се състои, защото Вие с Георгиус сте двамата, които победихте и би трябвало да се биете, за да се разбере всъщност кой е истинския победител измежду всички дуели. Но ще помоля брат си Рик, пък и самия Георгиус, все пак е от моя дом, този дуел да не се състои, защото и от двете страни виждам, че има доста... голяма злоба. Не се обиждай, но си от Слидерин, няма как. Но да знаеш, че когато Уизли си наумят нещо, го постигат! Тъй че не знам до колко брат ми ще е съгласен да отмени дуелите, а ии... ще говорим за това по - късно. - понечих да стана, защото и двамата ме бяха наобиколили, а когато вече тръгнах към вратата се сетих за още нещо - И не, нямам нужда от помощ да се храня.

Беше се минало доста време откакто за последно бях сядал да ям абсолютно сам в Голямата маса. Тогава бяха времената, когато се срамувах от всички и когато трудно можех да се сприятеля с някой тъй като явно хора с Мъгъска кръв не бяха особено толерирани. Времената... Е, това беше съвсем скоро всъщност, но скоро не бях мяркал никой познат. Софи се изпокри след като за последно двамата изпробвахме Светкавицата ми. Ах, тази метла, щях да я пазя като очите си. Нямах и също търпение за първия куидичен мач - исках просто да натрия на някой носа, да изпъкна и аз веднъж сред хората. Когато завършихме наравно със Софи никой от нас нямаше право да продължи напред в турнира тъй като никой не успя да победи противника си. Но за сметка на това пък не исках да се дуелирам с гордия Георгиус, който би се помислил за победител още щом успее да ме събори един път, или пък с Вероника, която напоследък не е с всичкия си и като нищо може да хвърли я пъклоогън, я Сектумсемпра, както направи с Джини. От друга страна имаше човек, с който не съм имал възможността да се запозная, но ужасно бих искал - Драко , хафълпафеца, който изглеждаше може би най - спокойния и мъдър първокурсник, който бях срещал. Обожаваше да се запознава с хората, умееше да действа хладнокръвно в напрегнати ситуации... Имаше сърцето на Грифиндорец, но явно целенасочеността му, желанието за постигане на целите и ловкостта го бяха завели при Хафълпаф.
Докато си хапвах гледах как духовете бродници обикалят около останалите ученици, Почтибезглавия Ник оправдаваше името си пред един първокурсник, който изглеждаше сякаш е изял лимон когато видя полу-отсяканата глава на сър Никълъс. Кървавия барон пък си приказваше със Слидеринци за това навремето какъв смелчага е бил. Сивата дама пък мина покрай мен и само хвърли един злобен, и в същото време празен, поглед към Барона и се отдалечи. Горката винаги беше депресирана, ако можех някак си да я развеселя.
- Хей ! Сива дама ! ХЕЙ ! - почти всички от моя дом ме погледнаха учудено когато се развиках след духът бродник на Рейвънклоу. И без това не бях чак толкова гладен, защо просто не си намеря занимание ?
- Не отговарям на това име. - промълви тихо Дамата и се скри зад една от стените на Голямата зала. Аз останах прав, с поглед насочен към мястото където преди малко духът стоеше.
- Загубеняк! - извика се някой от масата на Слидерин и усетих как един еклер ми се размаза по лицето. Със сигурност беше или някой надут смелчага, или, по-вероятно, по - възрастен ученик от мене. Аз единствено взех една салфетка от масата и избърсах еклера. След което седнах обратно на мястото си и продължих да тъпча вече пълния с ядене стомах.

Отдавна не бях мяркала някой познат в Хогуортс.Реших да отида в Голямата зала и да видя дали ще засека някой.А и бездруго бях малко гладна.Една лека закуска би ми се отразила добре.На влизане в Голямата зала видях как Сам вика на духът бродник на Рейвънклoу-Сивата дама- да се обърне ,но тя му каза да не и вика така и се скри зад една колона.След това някой от Слидерин го нарече загубеняк.''Типично за слидеринци'' помислих си аз.Някой го замери с един еклер от масата на Слидерин и всички започнаха да му се смеят.Сам седна умърлушен на мястото си.Аз не понасям някой да се гаври с приятелите ми,но реших да не се пречкам на слидеринци,защото на тях не можеш да им вкараш ум в главата.Затова отидох при Сам.Седнах до него и му казах:
-Хей...здрасти...Как си?-казах и видях нацупеното му изражение и как гледаше с омраза онези слидеринци,които му се присмиваха.-Не им обръщай внимание.За тях ние сме някакви долни същества.Когато му дойде времето ще си го върнеш.-прошепнах му аз-Не си хаби нервите за кретени като тях.
Аз взех един плод от масата и почнах да го ям.Тъй като Сам не проронваше и дума реших да завържа някакъв разговор:
-Та...как си?Не сме се засичали скоро.Онзи надувко Аларик Уизли ни изключи от дуелите за по-нататък,само защото сме наравно.Не разбирам какъв му е проблема.-казах аз като се ядосвах и отхапах малко от ябълката която държах.
Загледах се ядосано в един от слидеринците които се присмиваха на Сам(и то на висок глас) и най-накрая не издържах и метнах ябълката по главата му та да си знае мястото.Той почна да вика разни глупости,но аз го игнорирах и отново се обърнах към Сам,който ме гледаше сякаш нищо не съм казала преди малко,че не трябвало да им обръщаме внимание.За да се защитя аз казах:
-Какво? о.О-гледах го с недоумение аз-Няма да трая да обиждат приятелите ми.Не ме интересува кой е и от кой дом е.А и колко точки ще ми отнеме някой учител за това.-казах аз и се засмях.След това си взех нова ябълка и почнах да я ям.

Софи влезе в Голямата зала и се насочи директно към мене. Не и издържаха нервите и халоса един Слидеринец с ябълка. Боже, лошо и влияя май май...
- Здравей, Софи. - отвърнах аз на поздрава. Ъгълчетата на устните ми се изкривиха в лека усмивка, която след няколко мига помръкна. - Откога не те бях виждал - започнах да си мисля, че Зеклос те е наказала.
Двамата се хранехме почти безшумно и си приказвахме за случки, които са се случили наскоро. След време Голямата зала се поизпразни.
- Знаеш ли какво стана онзи ден ? - попитах аз Софи. - Дуела между Георгиус и Рони ? Казвам ти някой щеше да си тръгне от Стаята за дуели с еднопосочен билет до Азкабан.

Аз си седнах на мястото.Сам ме беше поздравил.Той каза за дуела между Георгиус и Рони.Че някой щял да си тръгне от Хогуортс с еднопосочен билет за Азкабан.Аз дори не бях чула какво е станало с техния дуел.В последните няколко дни не се мярках много,много по коридорите,защото си стоях в стаята на Хъфълпаф.:
-Не съм чула нищо...защо..какво е станало пак-казах аз.След като Рони беше направила нещо на Джини,нямаше и да се учудя ако тя не беше убила някой.Но защо използваше такива заклинания.

- Много изпусна... Ако не бях аз не знам кой пръв щеше да се гътне от раните си. - отвърнах и аз. - Да,бях там. - допълних когато тя ме погледна с вдигната вежда. - Бях се скрил под една мантия-невидимка, не питай откъде, и наблюдавах дуела. Очаквах да се случи нещо и то така и стана. С една дума Георгиус прати Сектумсемпра към Рони, аз и събрах кръвта обратно в тялото и спрях нейното заклинание да срещне Грифиндореца. Другото е детайли как заради тях бях избутан на земята и вкаменен. Но важното е ,че всичко е под контрол. - грабнах един печен картоф и отгризнах половината. - А интересното е, че нямаше кой да ги надзирава, а тази задача беше на Зеклос ! Имам чувството , че върти някакви далавери.

Аз го гледах като паднала от Марс.Тия хора са луднали-помислих си аз.Как можеше да използват това заклинание.
-Само Авада Кедавра или някое от другите проклятия оставаше да използват-казах аз.Все още се чуваха подигравателните смехове на слидеринци.-Тия почват яко да ме дразнят.Да взема да метна още една ябълка по тях или някое проклятие?
Сам ме гледаше като втрещен.Сигурно си мислише,че никога не бих нарушила някое правило.

Това момиче покрай мен доста си промени дисциплината. Не ми се мислеше как ще я накаже Зеклос ако нападне слидеринец. И пак , всичко опира до заместник-директорката! Ръководителя на дом Слидерин явно беше голяма клечка в училището. Изпитото й лице, хранещо се с детския плач и страха на първокурсниците, не показваше никакви признаци да е милостива специално към Хафълпафка, колкото и невинна да изглежда. Слидеринците продължаваха да ми се присмиват за това, че си имам гадже, което върви след задника ми й го пази. Игнорирах ги за пореден път и хванах ръката на Софи, която щеше да метне 1 картоф по тях.
- По - добре недей. - казах и аз и тя спря да се съпротивлява.

Тъкмо щях да метна един картоф по слидеринци ,когато Сам хвана ръката ми и каза да се спра малко.Аз оставих картофа на масата и седнах нацупена на мястото си.
-Не мога да търпя някой да се подиграва на приятелите ми-казах аз сърдито-Няма значение за какво.Тия са прекалено нагли.Защо не им отвърнеш?Да си затворят устите веднъж за винаги.Ще бъде хубаво.
Все още се чуваха подигравателните смехове от масата на Слидерин,че съм била гадже на Сам и дрън дрън.Това беше адски досадно.Чудно ми беше как може Сам да търпи това.Хвърлих един злобен поглед по групичката слидеринци които се подиграваха на висок глас.Идеше ми да хвърля едно проклятие по тях.

Софи през цялото време не спираше да се дразни на подигравките на слидеринци. Аз просто ги игнорирах, малко трудно, но се справях.
- Певърил, хвани твойта спасителка за ръката де. - вметна един първокурсник, който най-много дърдореше от всички. - Виж я, как те гледа само...
Вдишвай, издишвай, вдишвай, издишвай... Така се справях с нервите. Аз попринцип трудно можех да бъда изкаран извън релси, но станеше ли, тежко му и горко на виновника.
- Не са ли сладки двамата? - възкликна за пореден път артистичния първокурсник. Край, нова беше.
- Ланглок! - извиках аз и езика му залепна за небцето. Той започна да фъфли и да се плаши от това което му се случи. Ококорих очи когато усетих зад мен да стой Зеклос с ръце на кръста и злобен поглед вперен в мене.

Изглежда,че слидеринците бяха в много добро настроение от това да дразнят мен и Сам.Чуваха се подигравки от типа:''Не са ли сладки....''и такива подобни.Аз много се дразнех от това и бях на ръба да си изсипя гнева върху първокурсника на който устата не му спираше.Сам се опитваше да не се нервира от това,но най-накрая и неговите нерви не издържаха.Той метна едно проклятие към дърдорещия слидеринец и езика му залепна небцето.Почна да се плаши от това което Сам му беше направил.Но в този момен професор Зеклос се беше появила точно зад него и го гледаше доста смръщено.Преди да е казала нещо аз се обадих:
-Професор Зеклос,той не беше виновен-казах аз-Онзи първокурсник от Слидерин само му се подиграваше.Моля ви....не го наказвайте.-казах аз с надеждата да не му направи нищо.Все пак ако Сам не беше метнал проклятоето...аз щях да го направя.
Професор Зеклос ме изгледа доста злобно и каза:
-Заради това което каза Софи Лупин ще трябва и ти да дойдеш с мен в кабинета ми.И отнемам по 50 точки от Рейвънклоу и Хъфълпаф заради използване на магии срещу друг ученик.-каза тя строго.
Вече не харесвах толкова много професор Зеклос.Тя беше точно такава каквато я описваше Сам.Тя подкрепяше своя дом,Слидерин.И май че имаше нещо против останалите домове в Хогуортс.Това означаваше да не очаквам много хвалби от нея по отвари.
-Извинете ,професоре,но мисля,че не ние сме виновни заради това което стана.-казах аз,но вече мислех,че ще съжалявам заради това.
Зеклос се обърна към мен и каза студено:
-Много сте нагла,мисля,че -50 не ви стигат...така ли е?Май ще трябва и да те накажа.....а и ще ти отнема още 20точки.-каза тя и се обърна.
Сам ме погледна изумено.
-Какво?-прошепнах му аз-Да не би това което казах да е грешно?

Зеклос ни взе по 50 точки, защото Софи се обади да ме защити. Само 50 точки? Днес ръководителя на дом Слидерин беше в добро настроение. Нямаше смисъл да се спори с нея, само можех да влоша ситуацията. Но все пак не исках тя да замърсява достойнството ми пред цялото училище.
- Професор Зеклос, знам че говоренето не е провинение, но пък кажеше все пак на вашите възпитаници да си държат езика зад зъбите да не им го прибирам аз...буквално. - наблегнах аз на последната дума, с която съм сигурен че си създадох един враг.
Зеклос ме погледна злобно с кървясалите си очи. Щеше всеки момент да избухне затова, че така се подиграх с нея пред толкова много хора.
- Певърил...Наказание ! - отсече професора. - Довечера, в моя кабинет. - тя се обърна за миг, след което пак ни погледна със Софи. - И вие сте поканена, госпожице Лупин. - след което ни остави да седим вперили поглед в гърба й.

Със Сам бяхме наказани.Довечера трябваше да ходим в кабинета на Зеклос.Аз стоях дълго загледана в гърба й.Бях бясна.Лицето ми ставаше червено от яд.Тя ни се подиграваше.Вместо да накаже своите възпитаници...тя наказваше нас.Сам стоеше до мен и се ядосваше.Чувах как се възмущава.
-Аъъъ...малко загазихме.Нейните наказания са доста гадни.Поне така съм чувала.-казах аз.Но все още се чуваха слидеринци да се подиграват за наказанието ни.
-Ееехеее Лупин...много го защитаваш този Певърил.-обади се един слидеринец.
КРАЙ!Това беше!Предела на нервите ми беше до тук.Отправих се към слидеринеца.
-Оооо някой май се ядоса-продължаваше слидеринеца и покрай него се чуваха останалите да се смеят.
Като стигнах до него,без да казвам нищо,го фраснах толкова силно в носа,че чак се чуваше да изпуква.Потече му кръв.Останалите почнаха да викат,но аз се обърнах и счупих носа на още един.След това не се чуваха подигравки.
Върнах се при Сам.Той беше като втрещен.
-Какво?-попитах го аз и го погледнах.-Не ми издържаха нервите.

Софи си изкара яда върху няколко слидеринеца, които ни се подиграваха за наказанието. Боже, сега вече наистина бяхме загазили.
- Луда ли си ? - извиках аз и я грабнах за ръката, като я задърпах към изхода на залата. - Ако Зеклос разбере, че и носовете си им счупила, ще ни върже за висим за палците си в подземията! - след което извадих пръчката си , насочих я към слидеринците и се концентрирах. - Обливиате. - прошепнах аз и започнах да им изтривам спомените за скучката. Когато бях готов, двамата напуснахме Голямата зала.

Беше минало много време откакто пристигнах в Хогуортс и досега единствено се познавах със Софи. Тя ми беше най - близка, другите ги знаех само по имена и даже понякога им забравях образите. Рони от амбициозна и надута слидеринка се превърна в доста срамежливо момиче и всеки път когато погледите ни се срещаха виждах празнота и вина в кехлибарените й очи. Георгиус от друга страна само ми махваше където и да ме срещне без да проронва и дума. Със Софи си прекарвахме чудесно пък от друга страна. Всеки ден бяхме заедно навън, приказвахме си, споделяхме си, смеехме се. Но все пак ние бяхме като от друга планета с нея.
Както обикновено залата се пълнеше с ученици от всеки дом. Точно видях как групичка грифиндорци от първи курс се насочваха към масата на Грифиндор и видях, че едно момиче с тъмнокафява, спъстена и права коса се насочваше към нашата маса. Момичето ми беше познато тъй като веднъж имах възможността да седна на една маса с нея, но само толкова. Вероятно сега следваше поредното ми неловко запознанство без особен успех.

Амая прекрачи прага на Голямата зала и приятният аромат на току-що сервирана храна веднага блъсна лицето й. Тя си пое дълбоко въздух, сякаш се опититваше още сега да я вкуси. Червата й изкъркориха и тя осъзна колко гладна всъщност беше. Ъгълчетата на устата й се извиха в лакома усмивка. Мм, храната в Хогуортс, едно от най-хубавите неща на света - винаги вкусна и винаги в изобилие.
- Наденички! - провикна се до ухото й един от останалите първокурсници в дома, Рудолф Блексмит - кльощаво момче, вечно облечено в тройно по-широки от необходимото дрехи, които подсилваха впечатлението от измъшавялото му тяло. А в действителност ядеше толкова много, че бе пълна загадка как успяваше да си остане кожа и кости!
Амая се намести на обичайното си място и още щом видя, че на масата има шоколадови кексчета, почна да си пресипва в чинията. Вярно, че бяха предназначени чак за десерт, но й бяха любими, и определено не искаше да изпусне възможността да ги опита - другите грифиндорци вече се грижеха за тяхното опустошаване. В този момент на момичето й се стори, че някой я наблюдава. Тя вдигна глава от чинията си, за да провери дали наистина е така, и установи, че не се е лъгала - един от първокурсниците на Рейвънклоу бе вперил поглед в нея, и щом разбра, че Амая го е забелязала, веднага измести глава настрани, в опит да си придаде незаинтересован вид. Но не му се получаваше - по бузите му изби руменина и за съвсем малко щеше да се олее с тиквен сок. Амая се подсмихна. Не познаваше това момче, но й се струваше, че го е виждала и преди. Тя се напъна, за да се сети къде по-точно го бе срещала, и тогава си спомни за първата си вечеря в Хогуортс, когато на масата се бе събрала малка групичка ученици от най-различни домове. Май го бе мяркала и из коридорите в компанията на другото азиатско момиче, с което се бяха запознали именно в онази вечер... Май се казваше Сет, Сид, или нещо такова...
"Защо ли пък ме гледа?" - зачуди се момичето, докато отхапваше голям залък от шоколадовото десертче.
- Ей, - прекъсна мислите й един мек глас от лявата й страна. Амая веднага го разпозна - беше Мадди Гарглипоут, чаровно русокосо момиче с щръкнали уши, замъглено по рождение дясно око и странно име. Азиатката често си правеше компания с нея в час по Билкология. - Знаеш ли, че ето онзи там те гледаше? - По възможно най-деликатния и незабележим начин Мадди посочи с пръст към Сет.
Амая очевидно се смути, защото избръщолеви набързо:
- Да. Да, и аз забелязах. - След което замлъкна. Приятелката й не каза нищо повече, но продължи да й хвърля многозначителни погледи.

Азиатското момиче най - накрая усети, че я наблюдавам и аз се засрамих от постъпката си и извърнах глава. Дано не се бях изчервил твърде много. Твърде късно - бузите ми придобиха руменина и аз побързах да забия глава над чинията си като неохотно си играех с храната. Наденичките ми бяха изстинали, а и би ме досрамяло от другите Рейвънклоуци, тъй като не спирах от одеве да си пълня чинията. Напоследък с този апетит ми се струваше, че съм натрупал някое кило. Мигновено в главата ми се показа ухилената ми до уши майка, която винаги вметваше, че като порасна ще трябва да ми пълни по две чинии с ядене.
Когато се върнах в действителността забелязах, че момичето, седнало на масата на Грифиндор, беше до голяма степен разговорлива и явно се имаше с повечето момичета от нейния дом. Вероятно вечерно време си говореха за момчета ? Или гримове ? Азиатката отново срещна погледа ми и този път видях широката й и озарителна усмивка. Явно ме беше познала горе-долу по физиономия и реши да бъде любезна с мене. "Какви ги мислиш, Самуел ? Усмивката не е форма на учтивост !" помислих си аз и вдигнах ръката си за да помахам на Ам...Ан...
Нищо, че не знаех името й, станах от масата на Рейвънклоу и оптимистично се насочих към масата на Грифиндор за да се запозная с това момиче. Нямаше как да не чуя подигравките на Слидеринци, които наскоро си бяха изпатили от Софи, но все пак ги игнорирах.
- Здравей. - поздравих аз момичето и седнах срещу нея. Тя отново ме озари с чаровната си усмивка.

Амая усети как Мадди от дясната й страна едва се сдържа да не прихне от смях. Момичето бе навело глава в чинията си и ровичкаше остатъците от бобената салата със сребърната си вилица, очевидно опитвайки се да се вкопчи в нещо, което да я спаси от взривоопасния, толкова труден за удържане, изблик.
"Какво толкова смешно има?" - помисли си азиатката, но очевидно подсъзнанието й бе на друго мнение, защото нейното настроение изведнъж също стана твърде приповдигнато и весело.
- Здрасти. - каза тя дружелюбно, решавайки, че засега ответния отговор на поздрава е напълно достатъчен и че ще е най-добре да остави момчето да се представи първо. Без да осъзнава, тя почна да навива един кичур от правата си черна коса около показалеца си.
След като най-сетне бе дошъл да се запознае с момичето, Сам осъзна, че изобщо няма представа какво да му каже и с какво да обясни неловката ситуация отпреди малко. Преди да изгуби дар слово, той успя да промърмори първото нещо, което му дойде на ум:
- Аз съм Сам Певърил. Видях те преди малко и ми се стори, че съм те виждал... но тогава и ти ме видя... И общо-взето... да.. ами, .. хм, как се казваш?
Господи! На момчето му се прииска да се хвърли от астрономическата кула. От всички възможни комбинации на думи, изрази и словосъчетания, бе използвал именно ... тези!
Но очевидно Амая не бе от грубите, неприятни и високомерни хора, които се подиграват с чуждите моменти на слабост, защото лицето й запази същия си дружелюбен и приятелски настроен вид.
- Аз съм Амая Каори. Значи Сам, а? Аз пък мислех, че си Сет. Не се сърди! - каза тя в случай, че момчето не останеше особено очаровано от "новото" си име. - Беше на масата на Грифиндор, онази вечер, нали? - И за да уточни за коя по точно от всички вечери става въпрос, азиатката дообясни: - Сещаш се, когато бяхме закъсняли и се събрахме... И онова другото момиче също беше там, ей, сещаш се, де, виждала съм ви двамата... - Амая изпуфтя. Да знае едно-две имена в повече нямаше да й се отрази никак зле. Всъщност тя знаеше името на момичето, просто оттогава се бе запознала с толкова много нови хора, а двете си бяха говорили само един-единствен път... Нещо със С. Соня. Сали. Сафи. Не. Софи! Точно така, Софи! - Софи! - извика победоносно тя и гласът й прозвуча малко по-гръмко, отколкото й се искаше.
Мадди, която вече се бе успокоила, и оживено следеше разговора им, поклати глава, сякаш искаше да каже: "Това е, предавам се, от теб човек няма да стане."
Амая я изрита с крак под масата.
- Е? Кажи нещо за себе си. Откъде си? Знаеше ли, че си магьосник, или писмото... - в този момент приятелката й я настъпа и смаза палеца й, и Грифиндорката едва се сдържа да не изкрещи от болка - ти дойде като гръм от ясно небе?

За Амая беше също толкова неловка ситуацията колкото и за мене. Тя отвърна на поздрава ми и ми измисли ново име - Сет. Тоест не го измисли, ами допреди малко предполагаше, че наистина така се казвам. Явно беше запомнила и Софи. Момичето, чиито приятелка седяща до нея не спираше да се киска и да хвърля погледи към събеседничката си, ме попита как съм разбрал, че съм магьосник. Доста странен въпрос, на който нямаше как да не се учудя.
- Всъщност...по малко и от двете... - отвърнах аз, но започнах наум да се ругая. "Това ли успя да измислиш?" помислих си аз и видях как Амая се смее. Намираше момента за забавен явно и когато усетих, че разговора няма особен успех реших да и направя комплимент.
- Забавен си. - Вметна момичето и се усмихна. - Не си като повечето връстници - студени и уплашени от новата им престояща учебна година.
Аз само се усмихнах и отвърнах с едва доловимото "Мхм.." и продължих да мисля за подходящ комплимент.
- Впрочем... - "Имаш хубави...коса.. нее.. очи... Мамка му! Хубава роба... не... В името на гащите на Мерлин! Хубави.." - Хубави гащи.
Как можах да го кажа! Забих глава в земята и чух как момичетата на близко, особено приятелката на Амая вече се смееше със сълзи и единствено реакцията на момичето, седящо срещу мен беше мистерия. Нямах смелостта да вдигна глава, но когато най-после го направих...
- По дяволите, съжалявам. - заобяснявах се аз. Добре, че вече повечето се бяха разотивали по общите стаи и не ме бяха чули. - Просто... не знаех как ми се изплъзна от устата... исках само да ти ...такова... направя комплимент, но... Май е добре да млъкна ?

Думите на Сам оставиха Амая поразена. Всъщност тя все още не можеше да ги възприеме. Чакай малко, това, което бе казал той, наистина ли бе, че... има хубави гащи?
Момичето не се сдържа и прихна. Смехът й почна да нараства - ставаше все по-силен и по-силен, докато не премина в беззвучно гърчене - гърдите й притиснаха белите й дробове и изкараха въздуха й, без да й предоставят дори една-едничка секунда, в която да си поеме глътка от така необходимия кислород.
Малко по малко вътрешностите й се отпуснаха. Когато се бе успокоила достатъчно, азиатката задиша на пресекулки, от време на време пропускайки през устата си някой-друг единичен кикот.
След което изведнъж си спомни за момчето и изтръпна.
Господи, не можеше да погледне към него.
Но трябваше.
Тя събра смелост и вдигна очи към Сам. Изписаната на лицето му физиономия бе повече от ужасяваща.
Общо-взето, се получи доста неловка ситуация. Въздухът бе станал толкова тежък, че можеше да се разреже с нож.
- Няма нищо - каза момичето накрая, в отчаян опит да разведри тягостната атмосфера. - Няма проблем. - Думите й звучаха повече от неубедително - Нека просто... да го забравим. Хм?
Първокурсникът от Рейвънклоу се опита да отвори уста, но в гърлото му бе заседнала буца. В момента последното място, на което искаше да се намира, бе тук, пред погледа на над десетина шушукащи си и сочещи не кого да е, а именно него, момичета, и най-вече на едно от които бе казал, че има... както и да е.
- В името на гащите на Мерлин... - изруга тихомълком той, без сам да осъзнава какво изрича.
Това предизвика нова истерична вълна от смях.
- Май това ти е любимата дума, а? - каза накрая Мадди с пресипнал глас, по чиито бузи вече бяха избили моравочервени петна.
Понякога Сам съжаляваше, че не може да се магипортира.
Не че и да го умееше, щеше да успее да го стори, но май никой освен Хърмаяни Грейнджър не бе дори прелиствал "История на магията".
- Мисля, че ще е най-добре да си тръгна. - каза момчето без да поглежда към Амая (страхуваше се от това, което щеше да види); след което стана от пейката и се изниза през вратата на Голямата зала по възможно най-бързия начин.
Амая заровичка в чинията си, оставяйки се на жалостта и вината да бушуват на воля в стомаха й. Определено й бе станало мъчно. Каква ли кошмарна нощ го очакваше?

» Преди изпитите
» Ден преди първия урок, сутринта след закуска...