Няколко вечери преди да започнем училище...

Със Сам тръгнахме към изхода.Говорихме за куидич.Каза ми,че ако е търсач щял да ме събаря от метлата:
-Ще видим кой,кой ще сабаря от метлата-казах аз през смях.-И да ще те заведа до игирището утре.Хем....,може малко да погледам ако е разрешено-казах усмихнато аз.
Стигнахме до изхода и тръгнахме към Болничното крило.

Драко се сви леко. Искаше да покаже, че просто се срамува, но не каза нищо. Обмисли добре думите си. Тя беше самоуверена, нахакана и доста красива. Типична слидеринка. Малфой събра малко кураж. Стисна юмруци и веднага мислите му изплуваха в главата му.
"Хей Драко, да ти си Малфой. Давай направо. Поне сега се дръж малко като член на този прастар род и колкото и да не ти харесва, отговори на момичето."
- Не, не ме е страх от теб. Просто не съм много по бързите запознанства. А и съм срамежлив. Но ти ми изглеждаш приятна, но се опитваш да се направиш на истинска слидеринка. Опитваш се да затвърдиш всички качества на Салазар Слидерин, но не се получава, Рони. - за първи път днес я нарече с галеното и име. - Виж ти си красива, не си никак глупава, доколкото забелязвам, така че моля те дръж се с мен нормално. Все пак това че сме от различни домове не трябва да ни пречи да се разбираме подобаващо, нали?
Той леко отмести поглед и каза:
- Надявам се че наистина можем да се разберем като хората.

Влезнах аз гладен и бесен в Голямата зала. Седнах на първата маса която ми видяха очите и награбих една чиния с варени картофи. Днес ме бяха приели в куидичния отбор, но като нищо щях да си отида оттам ако не намеря хубава метла, Софи ми счупи носа по време на дуела и макар да го оправи нямаше нужда толкова надалеч да стига. Замислих се до каква степен мога да се инатя и да й се сърдя. Както си ядах виждах някои момчета от моя дом да минават покрай мен и аз само ги поздравих сухо. След което отново се насочих към вечерята си.

Тъй като се чувствах гадно и изках да се извиня на Сам аз го последвах в Голямата зала.Видях го да седи сам на една маса.Реших да отида до него.Когато стигнах до масата където беше седнал аз плахо му казах:
-Ъм....Сам....съжалявам наистина.-казах съвсем тихо аз-Кажи ми с какво мога да ти се реванширам?Чувствам се адски гадно заради това.-това вече си бях аз.Плахо момиче,срамежливо,което се извинява много често,дори и да не е направила нещо.Просто не исках Сам да ми се сърди.Той беше единствения човек с когото се бях запознала.Дори с Драко от моят дом не си говорихме толкова често.

Софи дойде в Голямата зала и както очаквах тя дойде и започна да ми се извинява. Този път сърце не ми даваше да продължа да й се сърдя. Гледаше ме още малко щеше да се разплаче.
- Не, спокойно, просто малко ми дойде в повече днес. - отвърнах аз. - Няма нищо...
Но преди да довърша видях совата ми , Джеси , да лети към мене с огромен пакет. Сниши се за да остави пакета, след което напусна залата.
- Поща ? Не е ли рано за поща ? - попитах аз така, сякаш го казвах на себе си. Пакетът тежеше.
Започнах да го разопаковам, а Софи ми помагаше. Когато махнах всичкия целофан погледът ми остана на едно място - дръжката на метлата, която баща ми ми беше изпратил.
- Не-Не.. Невъзможно...- прошепнах аз когато прочетох, че на върха на дръжката пишеше "Светкавицата" .

Совата на Сам долетя до масата и остави един голям пакет.Заехме се да го отваряме и какво се подаде от пакета,метла.Но не каква да е метла,а ''Светкавицата''!!!Сам не можеше да повярва,че има такава метла.Това беше най-бързата метла в света.Последен модел!Аз не откъснах очи от нея.''Светкавицата'' тук,на масата,за Сам!!Не можех да повярвам на очите си.Много се радвах за него въпреки,че сега щеше да е по-бърз от мен,но това нямаше значение.
-Еххаааа...-казах аз изумена-''Светкавицата''...тук....не мога да повярвам.Ами...какво да кажа..Честито^^-казах весело аз-Радвам се за теб!!!Сега поне ще можеш по-лесно да ме сваляш от метлата-казах като се смеех.Бях очарована.Мислех,че никога няма да видя такава метла.Седнах на масата и оставих Сам да я гледа.Почнах да ям,защото след този дуел бях много изморена.

Двамата със Софи вечеряхме като вълци от плячка тъй като ни дойдоха твърде много емоциите за днес. Не можех да повярвам на очите си ! Татко ми беше изпратил метла, и то "Светкавицата" ! Как е разбрал, че ми е трябвала метла ? И колко ли щяха да гладуват с мама заради моите нужди? Смятах утре да отида до соварника и да изпратя писмо до вкъщи.
- Ако искаш да отидем в Нужната стая да я пробваме. - предложих аз на Софи. - Дали е бърза ?

Сам предложи да отидем в Нужната стая да пробваме метлата му.Аз казаз:
-Шегуваш ли се?Естесвено че да! ^^---казах аз...бях твърде весела,за да си ходя да си лягам.Изядох последния картоф и станах изчаках Сам да си дояде вечерята.
-Чудно ми е какво ли ще кажат учителите за дуела ни днес?-попитах го аз,като малко се смеех.

Двамата със Софи се нахранихме и решихме още сега да отидем в Нужната стая да пробваме Светкавицата.
- Мисля, че ще се гордеят с учениците си. - отвърнах аз. - Ние си спретнахме сравнително Епичен дуел и все пак искам да те призная. Много си опитна с магиите, добър противник си и без да чупиш носове. - засмях се. - Твоя дом заслужава поне едни 50 точки.
Двамата станахме от масата и не насочихме към изхода на залата.

Със Сам се насочихме към изхода на Голямата зала.Той ми каза,че съм много добра с магиите.Аз не смятах така и лицето ми изведнъж стана като домат.Не бях свикнала някой да ми кава че съм добра в нещо.
-Ам....ами....б-благодаря-заекнах леко аз и си наведох главата.-Може ли и аз да я пробвам?''Светкавицата'' имам предвид.Ако даваш.Ако. не...няма проблем-казах аз.

Със Сам влезнахме в Голямата зала и седнахме на една маса.На нея имаше доста работи за ядене.Аз почнах да нагъвам все едно не съм яла с векове.Сам също седна до мен и почна да яде.Докато вечеряхме аз пак подхванах темата за ''Светкавицата''.Бях изумена:
-Имаш ли комплект за поддръжка за метли?-попитах аз.Но видях изражението му което подсказваше,че май му е станало досадно да говорим за метлата му и казах:
-Ъъъ...ако искаш да говорим за нещо друго-казах аз.

Софи явно доста беше луднала по Светкавицата. Пита ме дали имам комплект за поддръжка на метли. Докато се храня мразех да говоря за метли, но се надявам, че не го показах твърде много. Все пак ядяхме и двамата като държани завърнани 1 месец в килия без храна, даже едно момиче от моя дом ме погледна доста странно когато натъпках устата си с пюре.
- Дай да си говорим малко за хората из Хогуортс. - отвърнах аз. - Толкова време вече се познаваме и само си чешем езиците като си приказваме несвързани работи. Например, професор Зеклон ? Уизли ? Не мислиш ли , че лидера в клуба по дуелиране се изкарва плейбой и се опитва да съблазни половината учителки в Училището ?

Сам отвори тема за учителите в Хогуортс.Като чух мнението му за професор Уизли се изхилих.Беше си вярно,че малко си падаше плейбой и сваляше повечето учителки.
-Мисля,че си прав.-казах аз като се засмях съвсем тихо,защото не исках някой от учителите да ни чуе.-Това съм го забелязала от много време.Според мен си пада малко мазник.Не виждаш ли как се подмазва на професор Зеклос?Междодругото тя е доста мила,за ръководител на Слидерин.Обаче за нейния предмет...там съм много зле-казах малко смутено.

Опитах се да вляза в голямата зала възможно най не забелязано, защоторедполагах, че всичко, което се случи в бойният клуб вече се бе разчуло. Надявах се хората да не ме мислят за чудовище.

Влизайки се огледах, вътре масите вече бяха разделени, но аз реших да се запозная с възможно най-много хора преди да се е разчуло абослютно навсякъдв. Видях познати лица от онзи ден, в който бях дошла на време за закуска. Запътих се към един рейвънкулец.

- Здравей! Аз съм Рони!! - усмихнах му се вяло, все още треперех от случката, но се постарах да скрия това. Едната ми ръка обаче стоеше под мантията здраво хванала пръчката. След реакцията на Георгеус трябваше да съм подготвена. - Ти си Сам нали?

Софи се съгласи с мнението ми относно лидера на клуба по дуелиране. Всъщност той наистина си падаше малко мазник, но все пак се държеше много добре с учениците, в сравнение с Зеклос. Боже, тази жена е имала ужасно минало явно, щом си изкарва всичко на първокурсниците.
- Помниш ли онова момиче Амая ? - попитах аз и я погледнах, докато тя продължаваше да си хапва. - Знаеш ли, че Зеклос май ще я накаже за някакъв си пожар. Чух го от едни грифиндорци, макар, че не си говоря особено с тях.
Тогава в залата влезе слидеринка, която бях виждал преди. Тя дойде при нас и учтиво поиска да се запознае с мен.
- Здравей, Рони. Да, аз съм Сам. Сам Певърил. - малко несигуно го казах, тъй като тя ме гледаше последния път лошо когато разбра, че съм мътнород. - Седни при нас, ако искаш ?

В Голямата зала дойде една слидеринка,която аз не познавах.Всъщност...аз не познавах никой освен Сам.Тя се запозна с него и седна при нас.Бях я виждала преди,но не се бях запознала с нея.Реших да се представа:
-Ъ-ъ-ъ-ъ....аз съм Софи Лупин.-казах аз малко притеснено тъй като знаех колко са надути слидеринци.
Тя седна срещу нас.Никой не обели и дума.Беше малко неловко,но този път реших да не се обаждам.Чуваха се гласовете на останалите ученици в залата.Аз забих поглед в чинията и просължих да ям.

- Мерси!! - друснах се до тях. Бях толкова уморена, а цял ден дори не бях хапвала. Те явно не бяха чули, което беше много хубаво за мен. - За учители ли си говорите??? - хапнах една краставица. Вече бях оставила пръчката си и се бях отпуснала. - Какво мислите за тази... Как й беше името.. А да Джена?? - исках да се впиша в разговора, но предо това се запознах и с другият събеседник. - аз съм Рони - с усмивка отвърнах и подадох ръка през масата. Момичето вдигна глава и ми се усмихна. Имаеш много красива усмивка, и черна гъста кокса падаше по раменете й.

Рони се друсна срещу нас и се опита да завържем тримата някакъв разговор. Беше сравнително мила като се има впредвид, че е от Слидерин.
- Ъм, Джена ? - попитах аз неразбиращо и вдигнах вежда. - Нямал съм възможноста да се запозная с нея. Всъщност откакто съм тук единствено със Софи общуваме, и надявам се в бъдеще с теб. - казах аз и я погледнах в кехлибарените очи. Имаше адски невинно личице, но ако и напомня кръвтта ми със сигурност можеше да се заяде с мене. Когато погледите ни се срещнаха аз се усмихнах и отново започнах да се тъпча с пюре. - Впрочем да знаете нещо за Амая ? Какво се е случило с нея след огъня, който са направили ? - обърнах се аз към двете момичета.

Сам ни попита какво е станало с Амая.Аз дори не знаех за какво става въпрос.
-Ъм.....аз незнам какво въобще е станало-казах аз-Някой да поясни?-смутено продължих,защото наистина не знаех какво е станало.Напоследък така се бях заплеснала,че дори не си бях намерила други приятели,а не исках само да досаждам на Сам.
Не отговорих на въпроса му.Рони попита и за професор Гилбърт.Не че знаех нещо за нея.Единствено,че е учител по ''Защита срещу черните изкуства'' и,че е отговорник на дома Грифиндор .Не я бях засичала.Само бях чувала да се говори за нея.
-Рони...можеш ли да разкажеш и за нея?Аз дори не съм я виждала как изглежда...-казах още по-смутено аз.

- Aмая ли? Коя е Амая? - явно само Сам знаеше нещо такова. Софи също нямаше идея - е поне не бях сама. обърнах се към нея и въпросът й за Джена Гилбърт. - Ами тяяяя попринцип май е приятна, но не мога да кажа от личен опит - имам впредвит, тя не ме харесва.... направо си ме мрази де - зачоплих си храната и после реших да обърна темата към някоя по весела - А какво ще кажете за Катерина?? - мълчание - Уникална е! Толкова много се радвам, че я има. Ако мога ще взема допълнителни часове при нея макар и да не знам все още как преподава. - усминах им се и се зачудих какви ще са мненията им.

- Не я ли харесваш?? Страннно ...-замислих се аз. и изведнъж ме удари. Простенах, спомена беше ужасен - тялото да Джини и след това разгневения Георгеус. - Ох, още един дуел, не искам! - бях започнала да мрънкам. Сам можеше да има опит. Исках да изглеждам вузможно най-незантересована и заблеях нанякъде - Ъм.. да имаш идея как да се измъкна от дуел?? - взех чаша с тиквен сок и отмих малка, престорена глъдка.

Бях сигурна, че Вероника ще ме бие, но не по този начин. Чувствах се толкова зле, че едвам вървях. Когато мадам Помфри ме прегледа каза , че магиите са оправили всичко и нямам нужда от кой знае какви грижи. Направи няколко превръзки и ги залепи на раните, които бяха остнали, които не бяха за магия, които щяха да минат бързо, макар и не толкова безболезнено. След това си спомних:

^{Когато се събудих на дивана в кабинета на Джена бях толкова уплашена. Бях казала на Рик да не ме слага с Вероника, защото тя ще ме бие, усещах го и то по гаден за мен начин. Никога не съм се дуелирала с заклинания, които могат да наранят противника ми до такава степен, че да падне и да припадне от болка. Нов въпреки това тя го направи. Все пак беше от Слидерин, а аз от Грифиндор. Отдавна слидеринец не беше побеждавал Грифиндорец, крайно време беше някой от Грифиндор да отстъпи. В случая аз не отстъпих, а тя направо беше готова да ме убие, за да спечели този дуел. Когато отворих очи, всички бяха около мен, но аз не гледах тях, гледах колко беше уплашена Рони. Все пак тя не ми беше направил... Круцио, но въпреки това беше доста сурово като за дуел на първокурсник. Мислех, че е приятелски настроена и не смятах да използвам заклинанията, на които Рик ме беше учил, но в крайна сметка тя си позволи да използва такава болезнена магия, защо и аз от тук нататък не започна да убивам всички наред с АВАДА КЕДАВРА, въпреки че дори не бях помисляла за магията пък камоли да се уча да я правя.}

Това беше спомена, за които си мислех, когато влизах закъсняла в Голямата зала. Нямаше почти никой. Само Вероника, Сам и още някакви слидеринци, които седяха на масата и се тъпчеха. Въпреки, че Сам не беше от Слидерин, или Вероника от Рейвънклоу те седяха заедно. Въобще не се напрягах да обръщам внимание на коя маса са, защото едвам вървях. Накрая с проснах по средата на дългата пейка на Грифиндор и подпрях ръце на масата. ЗАпочнах да оглеждам къде какво е останало. Накрая взех две, три наденички и малко тиквен сок и започнах с наслада, че най - после мога да хапна нещо. Беше доста късно, но на мен това не ми пречеше. Постоянно се обръщах и поглеждах към тях. Но не исках да виждам измамните очи на тази Потър. Харесвах я, но сега вече не можех да я харесвам, въпреки че ми беше помогнала, тя ме беше и ранила.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

^{Иии... Сам, не само слидеринката срещу теб може да ти даде отговори на въпросите!}