Един следобед в учене на заклинания

Бях в библиотеката, както казах на Георгиус, но него го нямаше, явно не му беше до мен сега. Беше толкова огромна, че не знаех къде са книгите със заклинания, който са лесни, за първокурсници. Затова започнах да търся рафт по рафт, докато една книга не падна сама. Явно не бях сама в библиотеката, наведох се да я взема и видях нечий поглед, веднага отидох от другия край, но нямаше никой. Който и да е бил, може да се е скрил. Явно не е искал да го виждат.

- М-м-м... Геогриус? Ти ли си? Кажи де... Защо не ми отговаряш? Добре просто си махни ръцете... - държах книгата и нямаше как да му махна ръцете, който и да е... Колкото по назад отивах, за да може ръцете му да се махнат от очите ми и най - сетне да вида кой точно е, толкова повече се приближавах назад до този, който не ми даваше да видя кой е...

Тя вървеше все по - назад и по - назад! Накрая се бутна в мен! Тогава я хванах и я обърнах към мен и й казах:
- Еййй, позна мее.... - усмихнах се и я прегърнах приятелски!
- Каква е тази книга в ръката ти Джини?

- Амии...не знам ти трябва да ми кажеш? - нали той я беше бутнал...

- Ами... Магии за напреднали част 1? Познах ли?

Аз погледнах книгата, беше доста голяма не бях забелязала, имаше твърди корици и цвета и беше кафяв. На нея отгоре пишеше с бели изтъркани почти букви: "Магии за напреднали част 1". Но това бяха магии за напреднали, не за начинаещи, затова се обосновах:
- Да, това е книгата, но аз съм начинаеща не напреднала, това, че ти знаеш много повече магии от мен... не значи, че и аз ги знам.

- Ами ако искаш да почнем от по - лесните, но аз вярвам, че ще се справиш и с тези! - усмихнах й се аз!

- Ами добре, щом ти си учителя, слушам и изпълнявам, сър!... - вдигнах ръка, изправих я стегнах я о я сложих до челото си, като редник. Беше ми смешно, чаках да вида как ще реагира той.

- Хооодммм... МАРШ! -
Направих магията за безшумие и започнахме да учим...
- Така трябва да знаеш няколко основни магии! Първо да те питам, какво имаш намерение да правиш?

- Ами да се бия за свободата си... Шегувам се Амии.. не знам... щеше ми се да знам няколко прости заклинанийца. Но знам само Репаро - за поправяне, Експелиармус - пръчката на противника я няма иии... Това , не се сещам за друго. Ааа... и 3-те непростими, но.. нямам намерение да ги правя! И бе това никога не съм ги правила...
Бях се изчервила, защото знаех само 2 заклинания. Започнах да прехапвам устни, това беше нервния ми тик. Гледах на всякакви други страни, но не и към него.

- Ами тези заклинания са трудни, няма да ги учим в първи курс, интересно ми е ...аа...знам ии Експекто Патронум и Ридикулус... Но и те ми изглеждат трудни...
Гледах книгата, отново не гледах него, но го слушах много внимателно. Чаках да продължи.

- Ами нека ти обясня и за тези двете, но ме погледни в очите... Да не ми се сърдиш за нещо, дано да не е така! Ето за тях:

Ридикулус - това е заклинание против богъртите! Те са същества които се превръщат в най - големите ти ужаси и като ги превърнеш в нещо комично те се разпадат... Това става чрез тези магия

Експекто Патронум - това е доста трудна магия с която се призовава патронус (покровител) Покровителя на всеки маг е различен! Тази магия се използва срещу дименторите!

Погледнах го в очите, само когато ми каза да го погледна, после пак продължих да гледам книгата и да слушам много внимателно
- Е, какво ще ме караш да правя сега? Нали все пак трябва да се упражнявам, никога не съм се срещала с Диментор. Явно са доста страховити същества. Особено, когато ти положат целувката. Просто като помисля и ме побиват тръпки. Какво стана с майка ти, как се чувстваш??
Не знаех дали това е правилния въпрос, но трябваше да сподели с някой. Не можех да го оставя без да си поговорим за това...

- Сега ще ти доведа един богърт! Внимавай, защото са опасни, ако не ги спреш! Ако става нещо ще спирам! От какво се страхуваш първо ми кажи! А за майка ми... няма да коментирам, гадно ми е все още!

- Хеййй... Какъв богърт!!? Та аз не знам едно заклинание, а и ще е още по трудно, защото... моя богърт ще се превърне в диментор, чакай... още не... Не съм упражнявала Ридикулус никога!! А и откъде имаш Богърт забога??

- Ами имам си начини!
- Първо ще поупражняваме Експекто патронум! Трябва да мислиш за някое силно чувство, което да те обгърне!

- Ааа... не може ли да пробваме с нещо по - лесно?? Това ще ми е първото заклинание все пак... - обърнах се към него и го молех с мил поглед, но май не се получаваше, защото той гледаше сякаш съм някоя бъзла, каквато и бях в момента. Но наистина ме беше страх, ами ако и той не може да ми помогне, тогава и двамата ще пострадаме
- Ами ако и ти не успееш да направиш заклинанието?? Тогава, какво правим??

- Спокойно направи го засега без богърт! Пробвай!

Мислех, че ще ми се размине, затова имах много гузен поглед. За жалост не ми се размина за това си казах: "Е, какво пък, ако имам късмет ще уживея..." и казах:
- Да започваме и да свършваме.. - замислих се, кой ли е най - хубавия момент в живота ми, сетих се за втория път в тайния коридор, когато се целунахме и продължих с вдигната пръчка - Експекто Патронум! - не мислех за момента, мислех за това дали ще стане или не, по - скоро едва ли не се молех да стане, но не се получи...

Излезна само един малък топчест дим!
- Пробвай отново! Мисли изцяло за това чувство! Нека то да те обгърне... Да го почустваш пак!

Аз отново вдигнах пръчка, още не се бях отказала, мислех за.. Георгиус, изцяло за всичките ни хубави моменти заедно, явно това беше ключа и казах:
- Експекто Патронум! - извиках го с вдигната пръчка.

Тогава стана нещо! Излезна един прекрасен покровител! Явно си беше помислила за нещо страшно силно! Беше кошута! Прекрасна кошута!
- Браво, видя ли че можеш? - усмихнах и се аз!
Докарах богърта!
- Приготви се сега! Използвай Патронус, когато се появи диментора!

- Но, не... - вече беше късно той отваряше шкафа. - чакай.. - дишах толкова бързо и когато той отвори вратата не стана нищо, след няколко секунди чакане излезна едно черно същество с нещо като почти невидима мантия, беше черна на цвят, аз изтръпнах, стана ми студено, имах чувството, че ще припадна, веднага си спомних как прегръщах приятелски Георгиус, как го целувах, как бяхме заедно, това бяха прекрасни спомени, в последния момент се сетих за Малфой, как той ме носеше по поляната до върбата, защото мен ме беше страх да се приближа, просто се сетих и за двамата, точно когато диментора се приближи до мен ми идваше да припадна, но аз се съвзех и си казах, че това е само богърт, че ще се справя, замислих се за хубавите моменти, отдръпнах се назад, защото диментора беше прекалено близо до мен и нямаше как да вдигна пръчката си и извиках - Експекто Патро... - усетих как падам назад и как диментора изсмука няколко радостни спомена от мен, не исках да става така, смятах, че съм достатъчно силна, но все пак съм първокурсничка...