Пъятят до ГОлямата Зала

Тичах по коридор към общата стая на Грифиндор. Надявах се да срещна някой от групата, за да има кажа нещо.

Драко беше решил да мине по най - бързият път и то направо по стълбите, а и му се ядеше нещо сладко и беше решил да провери какво ли има в голямата зала. Точно по средата на пътя се сблъска в Джини, която явно не го видя, а и той нея, а тя бързаше... бягаше. Сигурно не беше спирала още от библиотеката. Драко не каза нищо, само сведе глава, защото се засрами от постъпката си и каза:
- Извинявай, не те видях.

-Ха, и аз! Исках само да кажа, че довечера няма да идвам... Нищо, че грифиндорците са добри водачи...

Драко я разбираше напълно.
- Заради мен... ами добре. Щом не искаш. Липсата ти ще е гадна, но пък ако промениш решението си сме там няма да те изгоним.

Аз кимнах в знак на разбиране и добавих просто едно:
- Е, довиждане...

Аз бях излязла от общата стая на Хъфълпаф и тръгнах да се разхождам по коридорите.Там нямаше никой.На последък не се бях засичала с никой от приятелите ми.Те все ходеха някъде,но аз незнаех къде.Чувствах се самотна.Седнах на едно стъпало.Заоглеждах коридора.Беше пусто.

От Голямата зала тръгнах към стаята на Грифиндор и по пътя видях Софи да стои сама на едно от стъпалата на огромните стълбища. Отидох до нея и седнах, не ми се прибираше, надявах се да не се натрапвам затова попитах:
- Хей, здравей, ще ти преча ли ако остана?

Джини беше дошла.Тя седна до мен.
-Не няма проблем.Даже ще ми е приятно.Напоследък се чувствам самотна,не се засичам с никой от приятелите ми.Дори Рони не съм я виждала.-казах аз малко тъжно-Тя покрай Драко малко ме забрави.

- Ха, ами... без коментар съм, ами вие със Сам?? Какво правите, тоест... не вие, амии... как вървят нещата? - Объркано се поправих аз.

Аз се подразних малко.Защо всички смятаха,че между Сам и мен има нещо.:
-Охх и ти ли-казах аз малко нервно-защо всички смятат така.Това че правихме нещо заедно и че не сте ме виждали, не означава че има нещо между нас.-Усетих че Джини се подразни малко от тази моя реакция.-Извинявай-казах аз-напоследък съм малко напрегната.-смутено казах аз-не исках да избухвам така.

- А защо си напрегната какво ти има, забелязах още откогато те видях?? - Аз не се подразних от това, че тя избухна, знаех колко е неприятно хората да мислят, че има нещо между теб и някое друго момче.

-Ами......напоследък....всъщност....-казах аз малко колебаещо се-зарежи...ннн..не е важно.-и бързо промених темата-Ти...как си?

- Аз... Аз те попитах първа не е честно.. - засмях се и продължих - ами какво да ти кажа, толкова ми е объркано, че не мога да мисля, чувствам се като мекотело.

Аз се позачудих:
-Защо...какво е станало?...-попитах аз

- Амии.. много неща ми се случиха наведнъж. - не исках да и разказвам и да я натоварвам с моите проблеми затова просто казах спокойно - не ти трябва да знаеш... ще те занимавам с глупости... няма смисъл.

-Ами...добре..няма да настоявам-казах аз,защото я разбирах.Помълчах малко и казах-Понякога се чувствам много глупаво когато със Сам правим нещо.Имам чувството че след онзи път когато се изложих с тая метла той ми се присмива

- Не, не е така, Сам не е такъв, нали говорим за Певърил? Ако е за него - не е такъв в никакъв случай. Просто момчетата обичат да се правят на интересни, не мислиш ли, не си ли забелязала? - казах аз почти смеейки се.

-Да за онзи Сам говорим от Рейвънклоу-казах аз-Ама ти не ме видя как само паднах и се изложих а той летеше перфектно.Дори Рони,която беше дошла за малко беше по-добра,а тя твърдеше обратното.Бас ловя че ми се присмива

- Слушай, според мен няма за какво да ти се присмива, та ние сме първи курс... Не можем да летим перфектно, пък това е било първото ти летене!! Не се притеснявай, ако се присмива за това, в което се съмнявам, скоро ще спре. Хайде сега аз трябва да тръгвам. Благодаря за компанията... - Станах и помахах за довиждане. Тръгнах нагоре по стълбището.

Джини си тръгна.Аз поостанах още малко.Загледах се в тавана.Замислих се над думите на Джини.Може и да е права,но все пак....