Пъятят до ГОлямата Зала

Заедно със Софи тръгнахме по коридорите на училището, където беше пълно с картини, който ни обсъждаха, поздравяваха или просто не ни обръщаха внимание. Докато слизахме по стълбите между първия и втория етаж покрай нас мина един странно изглеждащ дух. главата му висеше на дясното рамо, а той сякаш нехаещ за това ни поздрави :
- Здравейте млади дами!
След това ни подмина, двете объркани от странната гледка, ходещи в тон пропаднахме в едно изчезващо стъпало. едновременно издадохме писък на ужас, но след като измукнахме краката си от там се спукахме от смях.
- Предполагам, че след години ще си спомняме този момент и ще умираме от смях!- заявих аз загледана с усмивка в бъдещето

-Аз също-отговорих-Този дух се казва Почтибезгавия Ник.-Аз започнах да оглеждам картините докато слизахме по стълбите.Забелязах,че на горният етаж стълбищата се местят.Аз побутнах Рони и и казах тихо-Тези стълбища са странни,движат се.

- Движат ли се??-попитах бездаобръщам внимание в началото, но в пероферното си зрение видях нещо да се движи - движат се гоосподиии движат сее !!! Оо страх мееененен оо товае страшноо.-бях изпаднала в паника , не ме беше хващал такъв страх никога преди.
Бешеизминала околоминута в коятоСофи ме гледашеслице напушено от смях
- Определено са странни, за знам какво мистана преди малко- започнах да се смея , а след като Софи видя че съм добре започа да се смее също.
Така в смехове стихнахме до вратите на Голямата зала. От там се чуваха стотици гласове смехове и ехтения
- явно вече са започнали! - каза леко посърнало Софи.
- И не са ни изчакали ??!- захихках се аз

- Хахахахахахха! Мръсните мътнороди, нещо не могат да се оправят по стълбите!- Смея се и си продължавам по пътя.!

"Леле, колко глупави хафълпафки" помислих си аз, загледан в чернокосото момиче след което погледнах на кръв слидеринеца.

Аз видях този поглед и го попитах! - Какво искаш бе Сам - Посран!

Утрото - вече обяда беше много топло и светло. Из кориторите тичаха хора забързали се на някъде или такива , които търсеха нещо или бяха забравили същотото това нещо. Можеха да се видят и първокурсници и по-големи. Почити всички зайци бяха по -неспокойни, освен слидеринците. Те се движеха с изпъчени рамена.

Двете със Софи заслизахме рамо да рамо надоллу по стълбите като вече знаехме да прескочим онова стапало, в което вчера се бяхма спънали.

- Искам да чуя всичко за дуела. Всичкооо!! - казах аз вече не толкова ядосана,а с любопитство.

Хей ! - подвикнах му аз без да отстъпвам. - Георгиус ли си, чух че си се дуелирал с момиче.
Онзи не спря да ме гледа лошо и съм сигурен, че държеше пръчката си под мантията.
- Защо не се дъхаш на някой с твоят ръст и възможности ? Или надушвам страх ? - вдигнах вежди в очакване на отговора му. Сърцето ми думкаше учестено.

Без да искам, заклевам се, без да искам до чух разговора на непознаните момчета. Единият беше мазничкия слидеринец , а другия вероятно от Рейванклоу, ако се съдеше по цвета му.

- Хей вие двамата, успокойте топката малко!!- казах аз с един от най- милите гласове, на който бях способна - не се заяждайте! Освен глупаво това е и против правилата на училището.. - последното го казах с не много уверен глас защото не бях абсолютно сигурна

Странната хафълпафка, която заедно с приятелката си се заклещиха в изчезващото стъпало изглеждаше съвсем сериозна в думите си. Слидеринеца само се нацупи и ни обърна гръб.
- Аз просто защитавах честта си... - отвърнах аз и прехапах устна. - Все пак, Мъгълокръвни или не всичките тук сме събрани заради една причина - да изучаваме магии.
Вперих поглед в гърба на слидеринеца и си представих как зашеметяващото ми заклинание го поваля като чувал с картофи. След което върнах вниманието си върху Хафълпафката пред мене.
- Аз съм Сам Певърил. - казах й и подадох ръка.

Хахахахаха! Смешници!- казах аз! Сам, нали си толкова отворен.. Нека да проверим! Трофейната зала! Навит ли си?

- ДАДЕНО! - извиках се силно. Нервите ми не издържаха и аз с големи крачки леко затичване се насочих към Трофейната зала, като оставих хафълпафката да ни гледа сякаш са я заляли с една кофа студена вода.

Аз ги гледах малко объркано,защото все още не се бях съвзела от всичко което се беше случило:-Рони..-казах аз малко изплашена-...имам чувството,че ще има неприятности.-и продължих да гледам след момчето от Рейвънклоу-Но този Георгиоус ми лази по нервите.И щом иска дуел в Трофейната зала..-казах аз още по-притеснено-..значи ще използва същата стратегия срещу него,за да го победи и след това ще офейка.

Хах.. Тръгнах, защото чух стъпките на Филч! - казах аз изнервено! Нали знаете, че ако Филч ме хване там ще ме убие?!?!

Аз започнах да се смея:-Значи..теб много те е страх от Филч-продължавах да се смея-И ще ти кажа едно:Ти си голям измамник-не можех да спра да се смея- ,а и плюс това всеки път при дуел..офейкваш..и съответно това е нечестно....с право Сам би трябвало да е спечелил... :]

Поех ръката на момчето макра и да бях много захласната в смешния им разговор.
- Аз съм Вероника - казах аз с разсеян тон докато обмислях защо Георгиус правеше това. - ей, Георгеус защо не си намериш приятели , не може единствените ти разговори да са с хора с който се заяждаш по коридорите. - макар и с леко заядлив тон дъмите изречени от мен бяха истинско опасение и съответно - проедложение.

Хаха! - изсмях се аз с пренебрежение! Щом така казваш, добре! - съгласих се аз! Вече когато правя дуел, ще го довършвам!

Да се надяваме-казах аз с малко недоверие-и все пак..мисля ,че не се запознахме...Софи Лупин-и подадох ръката си-Това е Вероника Потър-казах и я посочих.

Драко реши да отиде към голямата зала и видя няколко човека от различни домове да си говорят. Реши да се присъедини.
- Много хубаво си приказвате ще се присъединя и аз. - след това се обърна с лице към всички и каза - Аз съм Драко Малфой.

При нас дойде едно момче с руса коса.Казваше се Драко:-Приятно ми е да се запознаем,Драко.Аз съм Софи Лупин,а това е Вероника Потър-слидеринеца изглеждаше мило момче.

- Здравей! Аз съм Рони Потър, а това е Софи Лупин. - аз посочих към нея. Реших, че е ненужно да мъ представям Георгиус - все пак бяха от един дом , трябваше да се познават. Макра че за анти-общителния Георгеус не бях сигурна дали се е запознал, с който и да било.
- Имаш забавно име Драка - казах хихикайки се - не, че нещо.. просто е забавно - казах аз вече смеейки се. Нямаше нищо общо с името не момчето макар и да имаше шанс така да е изглеждало .

Бях се сетила за нещо, което наистина исках да зная. Обърнах се към двете момчета от Слидерин:
- Как се държи към вас Белатрикс?? - думите не бяха натъртени,а по скооро загрижени. Не занех защо изведнъж ми запука за момчетата..

Аз също се засмях и казах на Рони'-Хей ,Рони..какво ще кажеш вече да тръгваме към голямата зала?-имах чувството ,че пак ще закъснеем.Но точно преди да се обърна към стълбите Рони попита момчетата за Белатрикс.

Драко ги погледна и каза:
- И по - добре може, но за сега съм доволен. Но все пак към вас ще се държи много по зле. Не обича много хафълпафките. Защо да не се загрижи за нас? Ние ще се оправим, на нас не ни е проблемна.

- Повярвай проблема й с нас не е че сме от Хафълпафф. Особено с мен. - казвайки това аз и Софи се обърнахме и тръгнахме надолу по стълбите към Голямата Зала, където щяхме да имаме един хубав обяд.