Кабинета на Проф. Джена Гилбърт

Тъкмо идвах със забързаната си походка от Салцман и точно преди да влезна в кабинета си си счупих тока. Това наистина вече беше върха на сладоледа. Сега оставаше да съм си забравила ключовете в кабинета. Бях без чанта, държах само ключовете в лявата си ръка, а сега ги нямаше нито в лявата, нито в дясната. Слава богу се сетих за Алохомора, а след това сещане се сетих за друго: че учителските кабинети не могат да се отключват с Алохомора. Бях със счупен ток, без да мога да си влезна в кабинета и да се преобуя. Клекнах за да си събуя обувките, събух ги, след това се изправих и тежко си помислих да закрача към кабинета му отново, за ключовете, когато чух някакво дрънчене. Точно се обърнах, а той беше пред мен. Едва ли не не се ударих в него, беше почти една глава по - висок. Никога не съм била толкова близо до него. Затова веднага се отдалечих, но преди това не пропуснах с крачката си да го настъпя. Обувките му поне бяха по - топли от студения под на Хогуартс.
- Ха, изкара ми акъла... който днес го няма... - засмях се и започнах да подскачам, защото ми беше студено на краката, надявах се да се е сетил за ключовете.

Мисля, че си ги забрави при мен! - подадох и ключовете и се усмихнах

- Ох... да! Благодаря Ти, че ги донесе. Иначе трябваше да припкам отново до кабинета Ти, боса, защото днес нямам късмет. - погледнах го и извъртях очи, след това отключих кабинета и бутнах вратата. Беше заяла и за пореден път днес нямах късмет. Погледнах го и се изчервих. Започнах да бутам вратата с всичка сила. Краката ми бяха измръзнали. "Мамка му!" - казах си на ум.

Естествено, че той щеше да я отвори, та той освен, че днес има късмет, а и е мъж, все пак те са по - силния пол. Когато вратата се отвори, го оставих да влезна пръв, ако иска. Затова казах:
- Е, заповядай ако искаш?...
Исках да побързам, защото краката ми замръзваха и подскачах като... луда, но той влизаше по най - бавния начин или на мен така ми се струваше, просто защото бързах. Когато влезнахме, дори не затворих врата, веднага отидох до гардероба си и го отворих, беше почти на цялата стена, отворих го и избрах обувки, които не бяха много високи, просто имаха някакъв минимален ток и бяха максимално затворени, защото измръзвах.

- В петък... почти винаги съм свободна, и не няма да си погледна списъка със задълженията, не съм такава. Просто ще кажа едно да, свободна съм а след това ще попитам защо? Тъъ... Да, свободна съм, защо питаш?
Погледнах го, а очите му сияеха. Никога не го бях виждала в такава светлина. Може би, защото го познавах от днес, но това не ми пречеше да му кажа, че съм свободна.

- Ами добре, искаш ли да излезем на вечеря в 8 часа? - сърцето ми думкаше!

- Ами идеално, само, че едно нещо куца в плана, наистина няма да мога в петък, ще ходя при родителите си... Нека да преместим вечерята за утре, какво ще кажеш?
Гледах го толкова мило, че нямаше как да откаже, все пак се надявах и той да няма ангажименти.

- Ами няма проблеми! Надявам се... - казах това и се засмях
- Лека работа аз отивам в офиса си, за да довърша една работа! Лек ден!

- По скоро лека вечер, чао, Рик! и На теб лека вечер...