Писмо до Мама и Татко | Джини Уизли

Драко се събуди доста късно, но днес нямаха уроци и не бързаше да стане. Вчера беше уморителен ден след дуела му срещу Георгиус Велмос и след уморителният урок по Защита срещу черните изкуства с професор Джена Гилбърт. Малфой реши днес да отдаде времето си на малка почивка. Изправи се от леглото си, оправи го внимателно, приглади чаршафите, за да му бъде удобно вечерта и се преоблече тихо, тъй като някой от съучениците му все още спяха. Слезе тихо по стълбите към общата стая на дом Хафълпаф, където също имаше ученици, които поздравиха момчето с добро утро и той отвърна тихо на поздрава и притеснително се спусна към голямата зала. Похапна си сладко, сладко от отново невероятните гозби, които бяха затрупали масата на хафълпафците и реши да се качи до кулата. Там се намираше соварника, от където всички ученици изпращаха писма до родителите си, приятелите си в мъгълският свят и други неща. Драко искаше да изпрати вест до семейството си. Написа писмото предварително. След няколко минути потегли нагоре към мястото, където беше личната сова на семейство Малфой, която и не беше единствената им сова. Качвайки се нагоре той четеше писмото внимателно, търсейки препинателни или правописни грешки:
"Мамо и тате, пристигнахме успешно в "Хогуортс" и учебната година започна едва вчера. Първият ни урок беше по Защита срещу черните изкуства и ни го предаде професор Джена Гилбърт, която е наистина много приятна и наистина умна и умела в областта на този предмет госпожица. Всичко е наред тук и в сравнение с това място тук, домът изобщо не ми липсва. Драко!".
Разбира се Драко не написа с голямо желание това, тъй като родителите му изобщо не ги интересуваше какво става със сина им, но все пак реши да ги навести. Качвайки се нагоре се блъсна в нещо... или някой. Беше червенокоса грифиндорка, на неговите години, която бързаше надолу по стълбите. При сблъсъка и двамата паднаха, но за щастие бяха добре. Драко се изправи бързо, подаде и ръка, предлагайки и своята помощ и се извини учтиво:
- Извинявай, не те забелязах. - след това я погледна по - добре и я позна. - Ти си Джини Уизли, нали?

Аз хванах ръката му. Той ме издърпа и се изправих. Погледнах го и видях, че е от Хафълпаф. Този дом ми беше любим след Грифиндор естествено. Много исках да се запозная с някой Хафълпафец, ето че ми се отдаде възможност, но въпроса беше дали на него ще му е приятно да се запознае с мен:
- Да аз съм Джини. И няма нищо, аз не внимавах. Толкова бързах. Смятах да пиша писмо на родителите си, но перото ми... нямаше го, затова отивам да го взема. - тъкмо тръгнах надолу, а той седеше на едно място и ме гледаше странно - Ааа... имаш ли перо у теб? За да не ходя чак до стаята на момичетата в Грифиндор?
Погледнах го жално и се молех да има перо. Надявах се, но не бях сигурна, че ще ми го даде, едва ли всеки си дава ей така перото на някоя си Грифиндорка, която искала да напише писмо на родителите си, но си била забравила перото.

Момчето беше познало името на момичето, тъй като беше чувал за братята и, а и за семейство Уизли, се носеха такива гадни слухове в неговият дом, но всъщност Джини изглеждаше много приятно момиче, чаровно, красиво, а и добронамерено и учтиво. Тя беше се забързала към спалните на грифиндорките, за да си вземе перо, но Драко беше препречил пътя и.
- Извинявам се, че препречих пътя ти. Просто бързах, за да изпратя едно писмо и се бях зачел в него и не погледнах пред мен.
След това поразрови малко из джобовете на мантията си.
"Трябва да имам перце някъде тук". - повтаряше си момчето търсейки и накрая го опипа. Извади пачето перо и го подаде на грифиндорката:
- Надявам се, че ще ти свърши работа Джини. Имам още няколко перца, за това мога да ти ги дам, ако това не ти върши работа. Имам и мастило и пергамент, така че ако ти потрябва нещо, може да ти помогна с моите материали.
След това се усмихна на момичето и осъзна, че за първи път не се срамуваше толкова много от запознанство. Зарадва се много и отново лека червенина се появи по бузите му, надявайки се да не я види, Драко направи неуспешен опит да скрие лицето си от светлината, но не успя и накрая го остави да бъде осветявано от красивите слънчеви лъчи, а косата му блестеше.
- Извинявай, забравих да ти се представя, но съм доста замаян. Аз съм Драко Малфой. - погледна реакцията на момичето и побърза да довърши. - Сигурно си чувала за ужасното досие на рода ми, но мога да ти се закълна, че аз нямам нищо общо с характера на моите предшественици. Аз съм пълна противоположност на целият ми чистокръвен род. Наистина, но ако не ти е приятно да дружиш с член на този род, ще те разбера.

Драко се усмихна. Гледаше изражението на Джини, което рязко се променяше. По едно време явно се беше замислила и изглеждаше доста притеснена, но Малфой реши да не я притеснява. Когато момичето отново върна вниманието си на ситуацията, хафълпафа извади една малка мастилничка, която щом се озова в ръката му, стана колкото една нормално-голяма стъклена мастилница. Драко я подаде учтиво на момичето и каза:
- Заповядай. Надявам се да ти свърши работа и родителите ти със сигурност ще се зарадват на писмото ти до тях. - "За разлика от моите" - довърши на ум Драко и се почувства леко самотен и безполезен. Изчака Джини да напише писмото, като стоеше от страни и се опитваше да не я гледа, но погледа му падаше само върху нея, защото... Драко много се надяваше тя да е новата му добра приятелка в "Хогуортс", макар че сигурно червенокоската нямаше да иска да бъде приятелка с него. След като тя свърши с писането, Драко реши да изпрати и своето писмо. След като всичко беше готово, двамата седнаха на пейката в соварника и Драко реши да завърже някакъв разговор.
- Имаш ли приятели в "Хогуортс"? - беше първият въпрос, който изникна в главата на първокурсника.

Драко стоеше и слушаше Джини. Явно той беше единственият, който си нямаше приятели в "Хогуортс". Почувства се неловко, очите му се напълниха със сълзи и му се идеше да започне да ридае, но стисна зъби и затвори очи. Уизли забеляза това, но не каза нищо. Драко се хвана за главата, почеса се леко и разроши косата си и каза:
- Явно само аз не съм си намерил приятели. Но е наистина разбираемо, кой би искал да бъде другар с такъв като мен. Аз съм от един от най - ужасните родове в историята на магията, срамежлив съм и притеснителен, свикнал съм да бъда тормозен и не мога да се защитавам. Аз съм изчадие.
След тези думи, Драко избърса сълзите си и погледна Джини.
- Ако не ти е приятно с мен може да си тръгнеш, все пак родителите ти няма да са доволни, като разберат с кого си се срещнала.

Драко се отдръпна леко. Не искаше да го съжаляват, не искаше да става жертва на всичките съжаления на останалите в училището. Избърса лицето си и измънка тихо, но разбираемо:
- И аз искам да сме приятели, но не съм свикнал да имам такива. Непрекъснато съм изолиран, не съм бил обичан от приятелите си и никой не е бил състрадателен към мен, винаги са ме тормозили и наистина това да съм обичан е нещо непознато за мен.
Малфой се обърна към нея и каза:
- Но се страхувам, че ако наистина имам приятели и ще ги заобичам, а повечето деца разбират в съвсем друг смисъл обичта между тях и техните приятели, както например сега аз обичам теб, защото те имам за приятелка.

- Разбирам, но за всичко си има първи път. Трябва да имаш приятели. Не трябва да стоиш така изолиран. Ако не съм ти приятна ми кажи. Може да искаш друг човек за приятел, не мен, просто ми кажи. Аз... и аз обичам приятелите си, даже много! А сега имам и теб като приятел, разделям любовта си по равно на всички. Не че сте много, но ми стигате.
Надявах се да ме разбере какво му казвах. Сега той беше важен за мен, сега ми беше приятел. Но нямаше по - близък за мен от Георгиус, а колкото до Амая - тя .. аз почти не я познавах, така че не можех да кажа, че ми е приятелка.

Драко малко по малко се успокояваше. Дишаше умерено и спокойно, докато преди малко дъхът му едва излизаше и беше много бързо, дори не можеше да усети движението на гърдите си. Отпусна се назад, облегна глава на стената и се почувства... приятно. За първи път усети, че има някого до него, с когото може да разговаря, когото може да обича, да бъде ценен и да е сигурен, че щом изпадне в беда, ще му бъде подадена ръка. Усмихна се и се почувства неловко. Руменината по бузите му отново се появи, но този път не се опита да я прикрие. Той беше себе си и единствено себе си. Той беше Драко Луциус Малфой и не можеше да промени държанието си, така че от сега нататък да е различен. Щеше да си остане същото скромно, срамежливо, притеснително и ученолюбиво момче, търсещо нови приятелства, но вече щеше да има кой да му удари едно здраво приятелско рамо. Погледна Джини и погледите им се срещнаха. Опита се само гледайки я да и покаже своята благодарност и надежда да са приятели за дълго. Отново се усмихна и Джини също се усмихна.
- Благодаря ти, че си ми приятелка. - каза той бавно с нормален и равен глас, опитвайки се да го каже така че да и стане на нея също толкова приятно, колкото и на него в този миг. Топлината в сърцето му отново се върна, както още първият път, когато почувства че е обичан, дъхът му се надигна и той изкара една дълга и показваща спокойствие въздишка. Очите му се промениха, като преди бяха страхливи, несигурни и ужасяващо притеснителни, а сега бяха спокойни.
- Значи си се запознала и с Георгиус Велмос? - попита момчето. Грифиндорката кимна потвърдително и Драко се опита да си спомни всичко, което знаеше за това момче. Той беше добър в магическите изкуства, боравеше прекрасно с магически предмети, беше добър ученик, поне от вчерашния им урок, но явно не обичаше да не е от най - добрите. Все пак беше приятен тип, но явно не му се искаше да е другар с Драко, както и на повечето първокурсници в училището за магия и вълшебство "Хогуортс". - Той е приятен тип.
След това Малфой се опита да се сети някаква друга тема на разговор, за да не стоят само на едно място. Ясно му беше, че Джини се е отекчила и реши наистина да я заговори някак. Завърза мислите си, образува си изречение и каза:
- Искаш ли, да се опознаем. Тоест аз ти казах важните неща, които може да знаеш за мен, а сега може, ако разбира се искаш и ти да споделиш нещо за себе си с мен. Разбира се, ако си сигурна, че искаш да го направиш.

Джини имаше да разкаже толкова много и интересни факти за себе си, а на Драко му беше много интересно да слуша за живота и, за братята и и изобщо за семейството и. Тя разказваше с умерено темпо, нормален глас и си поемаше големи глътки въздух, тъй като казваше по няколко изречения на един дъх. След като тя свърши разказа си настъпи минута мълчание, в която Драко се замисли, колко хубаво щеше да му е, ако се беше родил не в своето семейство, а в това на Джини. В сравнение с неговата история, тази на семейство Уизли звучеше толкова хубаво, напълно като приказка, а неговата история беше по - близо до понятието кошмар. След миг Грифиндорката попита Драко нещо. Явно беше дочула слуховете за Малфой, които не бяха никак добри и бяха доста на брой. Момчето си пое една огромна глътка въздух преди да започне да разказва за слуховете за семейството си.
- Ами... не знам, за кои от слуховете да ти разкажа. Родителите ми напоследък се забъркват в толкова много неприятности, че за тях се носят из въздуха възможно най - ужасните думи и клетви. Докато си бях у дома, те непрекъснато ме биеха и ме тормозиха сутрин, тъй като ме мислят за черната овца в семейството, защото не съм като тях, а съм по - мил тип. След караниците и побоите си обличаха черните мантии и взимаха пръчките си и излизаха. Прибираха се едва около два часът вечерта и щом видеха, че все още съм буден отново ме налагаха. Понякога се прибираха ранени, друг път се прибираха весели, а трети път изобщо не се прибираха. Започнаха да се носят слухове, че Малфой отново са започнали да използват черна магия, което е наистина ужасно и никой не можеше да повярва на това. Но беше истина. - последва малка пауза, в която Драко си пое дъх и продължи. - Виждах ги със собствените си очи, как рано сутрин излизаха на двора и правеха черни магии на чучала, когато излизахме заедно от дома ни, забелязвах страха в очите на хората при които ходехме и реакцията им, щом родителите ми насочеха пръчките си към него. Освен че са черни магьосници, някой каза че са и смъртожадни. Чувал съм този израз, но не съм сигурен какво значи, но това е нещо като групировка, произлязла и сформирала се преди много векове и се занимават с черна магия. Всички членове са зли. Това е което знам за слуховете, ако искаш да знаеш още нещо кажи.
Момчето млъкна и погледна Джини, която беше някак стресната, от това което беше чула.

Драко реши че е безполезен на този свят, след като се сети какви ужасни неща са вършили родителите му с него, докато Джини беше толкова красива и непокътната, сякаш не я бяха бутали, ами я милваха. Сигурно беше така, но все пак на момчето му стана ужасно гадно, чувствайки как го мразят родителите му.
- Слуховете за твоето семейство. - започна хафълпафа. Наистина в неговото семейство много често се говореше за семейство Потър и семейство Уизли, но пък това беше , защото семейство Малфой беше против белите магьосници и чистокръвните семейства, които живееха наред с мъгълокръвните и мътнородите. - Ами нашите все разправят, какви изроди сте били вие от семейство Уизли. Татко нарича баща ти "мъгълофоб" и казва, че той е изчадие, че не е достоен да живее в магическият свят и че родителите ти са най - ужасната грешка на магьосници. Също казват че вие, децата Уизли сте малки изчадия, които не е трябвало да се раждат и ще замърсите целият "Хогуортс", щом настъпите в училището, както е сега.
След като каза всичко това, Драко погледна към Джини, която беше навела глава и сякаш щеше да се разплаче. Тогава Малфой се почувства ужасно, че и беше казал тези неща и я прегърна приятелски.
- Джини моля те не плачи, извинявай че ти казах това, не трябваше да споделям слуховете точно с теб, а и аз не мисля така за вашето семейство, даже сте ми много приятни и интересни. Моля те не плачи.

Драко стоеше на единият край на пейката, а Джини беше отишла на другия. Ясно беше, заради семейството на Малфой, сега щеше да загуби и единствената си приятелка. Отново в него се надигна гняв и страдание, очите му отново се напълниха със сълзи, но този път не допусна да се разплаче. Джини изкрещя, че тези слухове за семейство Уизли не са верни. Драко вече знаеше това, той никога не би си помислил че това е истина. Реши да се приближи до нея, но нямаше смелост. Стоеше накрая на пейката, защото се страхуваше че ако отиде до нея тя ще го отблъсне. Погледна я тъжно, не искаше да губи единственият си другар в живота му.
- Джини виж, знам че тези слухове са лъжи. Наистина го знам. Та ти си толкова прекрасна и добросърдечна, че не мога да си те представя такава, каквато те описват родителите ми. Виж, съжалявам много че казах всичко това, че ти казах това което говорят нашите за теб и семейството ти. Разбирам как се чувстваш, ако искаш мога да си тръгвам и повече да не ме видиш, ако ще се почувстваш по - добре. Просто не искам да губя единствената си приятелка тук, защото никой друг освен мен в това училище не може да разбере, какво е да си нямал никога приятели и непрекъснато да са те биели и хокали. Ако на теб са ти говорели тихо и са ти обяснявали че не е правилно да чупиш чиниите, мен ме биеха с часове. Не можеш и да си опишеш колко ме боли мен сега, колкото и далеч да съм от семейството си, каква болка изпитвам. Наистина ако искаш ще се махна от живота ти.
Драко почувства че една от сълзите му е готова да се отрони и стисна очи, за да я спре.

Драко стоеше и се опитваше да не си мисли за миналото си. Искаше да гледа само напред, но то също беше изпълнено с мрак, тъга и ужасни побои. Тази приятелска прегръдка го затопли, успокои го малко и той се отпусна в прегръдката на Джини. За първи път се почувства защитен и истински обичан. След това тя го пусна и той я погледна.
- Всъщност ти си единствената ми приятелка, с Вероника си говорехме наистина, но тя май не ме харесва много, много, защото непрекъснато ме питаше дали се страхувам от нея и се опитваше да ме накара да се почувствам неловко. И не е толкова лесно да си намеря приятели, точно аз, кой би искал да е приятел с някой, който е потомък на черни магьосници или пък кой би искал да разговаря с дете, чието семейство е хулило неговото.
След това помълчаха малко и той я попита:
- Мислиш ли че мога да си намеря наистина такива приятели като теб?

Драко стоеше и гледаше през един от прозорците. Забеляза че и Джини го прави и проследи погледа и. Тя гледаше към забранената гора. Явно искаше да отиде там. Той също искаше да отиде, макар че не искаше да наруши правилата на училището за магия и вълшебство.
- Ами, Слидеринците със сигурност ще ме предпочитат, защото целият ми род са доста достойни слидеринци, но като разберат че не съм като тях сигурно ще ме изолират, а за останалите предложения, сигурно ще ме отхвърлят още щом се запознаем. В крайна сметка ще опитам да си намеря приятели тук, но няма да е лесно.
После отново погледна към гората и попита:
- Искаш да отидеш в забранената гора, нали? - момичето кимна и той продължи. - Говори се че там е пълно с ужасни магически същества, точно за това учителите не позволяват да се влиза в пределите и, защото никой ученик не е застрахован там. Мисля че има кентаври, паяци - гиганти и още хиляди същества, които не познаваме и които може да ни нападнат от мрака.
След малко мълчание се чу часовникът за кръгъл час и Драко реши да слезе да обядва.
- Извинявай, ще отида да обядвам. Надявам се да се видим утре или днес отново. Довиждане и приятен ден Джини.