Джини Уизли VS. Вероника Потър

За първи ход малката Грифиндорка бе решила да ми приложи това ужасно заклинание - не бях сигурна колко точно добра съм в безсловесните магии. Ако направя експелиармус и то се обърне към мен ?!?!? Трябваше да рискувам.

'' Експелиармус! - помсилих си аз и вложих цялата си воля с това да направя магията. Стоях така наслочила пръчка към нея.''

След секунда нещата се промениха много. Изпрати се червена светлина към нея, удари пръчката й и тя засвистя към мен. Протгнах се и тя падна точно в ръката ми. чудех се дали това е по беда но бях почити 100% сигурна, че не е. Винаги можеше да направи като онази Софи, която цапардоса Сам. Ако тая Джини направеше нещо такова!!! Щях да я изкормя!

Когато Рони изстреля Експелиармус, аз не знаех какво да правя. Това момиче в последно време ме подлудяваше. Въпреки това не се отказах и когато заклинанието удари пръчката ми тя изхвръкна към нея, аз не бях поразена от никакво заклинание, за това се затичах да си взема пръчката, когато тя летеше, беше на косъм от пръстите ми, но Рони очакваше да я хване, затова аз помислих малко и се сетих, че тя в момента е насочила мисълта си към моята пръчка а не мисли за тази, която е в другата и ръка. Затова когато тя хвана моята, аз грабнах нейната и се отдалечих на безопасно разстояние. "Така ли ще си играем" - казах си аз наум.
- Конфундус! - противника беше заблуден със собствената си пръчка, но моята беше още у нея.
Докато тя беше все още омагьосана от заблуждаването аз се приближих отново и грабнах и моята пръчка. Тя не отстъпи. Бореше се. Пръчката ми май нямаше да издържи, можеше да се счупи, но все още имах нейната. Затова я насочих към нея и извиках като мислех изцяло как тя ще увисне във въздуха след малко:
- Левикорпус!
Пръчката ми се изплъзна от ръката, защото Хафълпафката леко се изплаши от това, че се вдига във въздуха. Когато осъзна, че е с надолу главата почти с крака до тавана, аз се почувствах виновна и затова отмених заклинанието като казах:
- Куайтус!
Тя падна на твърдата дървена маса и аз веднага изтичах при нея.
- Рони, добре ли си, извинявай, просто трябваше да си взема пръчката. Добре ли си, как се чувстваш?
Тя се поразмърда малко, а аз я гледах съжалително и чаках отговора и.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
^{Протего Тоталум е предварителна магия, която важи за целия дуел и не може да ми вземеш пръчката със Експелиармус, такова е заклинанието. Но няма нищо, давай сега. Каквото такова...}

Какво се бе случило, защо не бях сметнала всичко??

Стисках очите си докато мислех какво да направя. Тя се беше надвасила над мен и стискаше пръчките. Ето как в мъгълското училище ми бяха помогнали - станах със скок без дори да докосна земята с ръце, а изплашена Джини изпусна и двете пръчки грабнах ги ловко като се навдох плавно, а след това хванах здраво в лявата си ръка моята. Пердето ми беше паднало и гнева ме засипваше, не ми пъкаше какво ще се случи и дали ще има наранени.

- Сектумсенпра! Експелиармус! - все още не можех да говоря, но ги ръсех наум. Момичето кървеше и бавно започнах да осъзнавам какво правя. - Левикорпус - вдигнах я във въздуха за да я обезъража напълно.

Джини кървеше висяща във въздуха, аз гледах разгневено. Бавно я пуснах на земята и се затичах към нея оставих пръчката й до дясната й ръка и макар и омазана с кръв и все още неспособна да говоря си помислих : "Ферула"- казвах заклинанието отново и отново, а самата тя се покриваше с превръзки по кървящите места. Треперех, не можех да повярвам това, което бях направила, целата тази злоб- макар и да беше оправдана това беше чудовищно.

Джини се тресеше и се опитваше да каже нещо наведох се над нея и само с устни започнах да шептя, че всичко ще бъде наред и че е добре - надявах с да съм права казвайки това, защото тя не изглеждаше много добре. Всички части на тялото изглеждаха като да са си на място, а мадам Помфри щеше да я оправи бързо в това определено бях сигурна.

Сега осъзнах, че в залата не се виждаше никой. Викнах няколко пъти за помощ, но бях забавила, че не мога да говоря. Виковете бяха безмислени, а и ми причиняваха лека болка. Идваше ми да се разплача, но смисъл със сигурност нямаше да има.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
когато удариш човек в тялото с експеллиармус той излта назад.

- Ехо НЯКОЙ?? Има ли някой тук?? - огледах се. Джини не беше добре,а вината беше моя. НЕ, че не го беше заслужила и вупреки всичко. Раните вече бяха почнали да се съсирват и кръв нямаше. Сега беше останала само болката й макар, че Джини припадна и спре да усеща и нея.

- Мобиликорпус!- казах го на глас за да съм сигурна, че ще проработи. Тялото й се понесе до мен, а аз слязох от подума. ИЗлязох през вратата и се зачудих къде да отида. Не занх къде е болничното крило, а определено не моех да отида при ръководитлката на Слидерин, оставаше само едно място: при Джена Гилбърт. Макар и тя да не ме обичашезанех , че обича Джини и щеше да пнаправи всичко за нея, а след това да се занимава с мен.

Движещата се до мен Джини истена леко. Не знаех какво да направя, за да й помогна още. Засилих се към кабинета на ДЖена.