Светкавицата

Бяхме се уговорили със Софи, отново, да дойдем в Нужната стая по това време, за да изпробваме новата ми придобивка, подарък от баща ми. Светкавицата изглеждаше толкова лъсната и нова, и вероятно беше бърза. Софи не спря да ми обяснява, че това е най-бързата метла на света, която е купувана и произвеждана само за професионални куидич играчи. Но на мене не ми се вярваше да е кой знае какво тъй като баща ми никога не би могъл да си я позволи. Влязохме със Софи в Нужната стая като си мислехме за място, където можеше да се лети. Появиха се големи дървени врати, зад които се намираше огромно помещение, пълно с най-пухкавите възглавници и дюшеци, вероятно за предпазно средство ако някой понечи да падне. Стените и тавана също бяха покрити с меки предмети.
- Ако искаш ти я пробвай първо. - казах аз на Софи. Всичко ми трепереше от вълнение и малко страх. Ами ако не мога да я контролирам?

Със Сам влезнахме в Нужната стая.Тя буквално беше ''облицована'' с дюшеци и възглавници.Сам каза ако искам аз да я пробвам първо.
-Всъщност....мисля,че е редно ти да я пробваш първо ,защото е твоя и ти ще летиш на нея,а не аз.-казах аз.-След теб ще направя едно кръгче.
Сам се притесняваше от това,че няма да може да я управлява.Аз не бях сигурна в това.Не може една метла да те изхвърли.
-Няма да паднеш от нея.Би трябвало да можеш да я управляваш.-казах аз-Хайде давай!Аз ще седна ей там...-като показах един от дюшеците-....и след това ще я пробвам.Не се притеснявай!

Явно аз трябваше пръв да пробвам Светкавицата. Възседнах аз метлата и си поех дълбоко въздух. Стоях така около минута-две когато Софи артистично започна да си гледа ръката сякаш имаше часовник там и проверява още колко време смятам да се бавя. Най накрая събрах кураж и се отблъснах от земята. Всичко стана толкова бързо - както бях стъпнал на земята преди секунда-две, сега вече бях на милиметри от тавана. В последния момент изправих дръжката на метлата, че да се размина с вероятно дълга травма. За секунди стигах от единия край на залата до другия, а помещението беше на дължина колкото Куидич игрище, да не е и повече.
- ИИИИИИИИХАААААААААА! - извиках се когато направих лупинг във въздуха. - Май ще мога да те бутам вече от метла... - и се забих в стената. След което паднах върху дюшека на пода, а до мен беше Светкавицата, която стоеше непокътната, както и аз.
- Не си... помисляй... да ми се... присмиваш... София Лупин ! - изръмжах аз докато се изправях.

Имах чувството,че минаха часове докато Сам се реши да се оттласне от земята.Най-накрая беше във въздуха.Тази метла беше адски бърза.Нищо чудно,че се казваше Светкавицата.Сам направи един лупинг и след това се заби в една стена.Аз започнах тихо да се хиля.Сам ми каза да не си и помислям да се смея,явно беше видял усмивката ми.Но най-накрая не се сдържах и почнах на висок глас да се смея.
-Ама ти.....-не можех да говоря от смях-...и какво....-продължавах да се смея и едвам говорех-...ще ми направиш....ако се смея...?-едвам успях да кажа това.

Тя си мислеше, че се шегувам, и допреди малко наистина беше така.
- Оооо, сега ще видиш. - казах аз и измагьосах едно перо с пръчката си. То се засили към Софи и започна да я гъделичка навсякъде, където можеше и тя още повече се смееше.
- Ехеехеееее . - подиграх се аз като се смеех заедно с нея. Момичето ме умоляваше да спра, но аз нямах никакво такова намерение. - Чуждото нещастие май ти е много смешно. - продължавах аз да я бъзикам за щяло и нещяло като не спирах да се смея като идиот.

Сам най-накрая измагьоса едно перо,което ме гъделичкаше и аз не можех да спра да се смея.Помолих го да спре,ама той не спря и почна да се смее.Бях се строполила на земята и се превивах от смях.Малко ме заболя корема.Имах чувството,че се смея от 1 час.
-Д-д-добре.....-не спирах аз-....стига..толкова-но той не спря.Аз все още се превивах на земята и не можех да направя нищо.

Когато започнах най - много да се забавлявам реших да спра. Прицелих се хубаво в перото и изрекох:
- Инсендио. - перото пламна за миг-два и стана на пепел. Софи спря да се смее и ме погледна доста лошо, затова побързах да сменя темата.
- Ъм , ти си наред. - казах аз и й подадох метлата. - Внимавай, доста е бързичка.

Сам най-накрая спря.Трбваше ми малко време да се успокоя.Каза ми,че е мой ред да пробвам Светкавицата.Предупредиме,че е много бърза.Аз отидох до нея и я възседнах.Оттласнах се и полетях със много бърза скорост.Направих по няколко лупинга.След това се приземих.Бях изумена.
-Ехааааа.....това беше страхотно.-казах аз-Сега вече си имам доста бърз съперник в куидичните мачове с Рейвънклоу- казах аз и се усмихнах

Софи летеше по-внимателно с метлата тъй като явно се боеше да не се забие в стената както аз направих преди около десет минути. Направи няколко кръгчета, след което позасили малко и се приземи. Беше изумена от бързината и усетих ноктата в гласа й когато ми каза, че има бърз съперник от Рейвънклоу. Да, тя ми завиждаше. Поех метлата от ръцете й.
- Аз се чувствам.. гладен. - казах най - накрая след неловкото мълчание. - Какво ще кажеш по въпроса ?
Дано днес имаше пикантни, пържени крилца, защото така ми се ядяха.

Сам пое метлата от мен.Аз бях изумена.
-Ами...какво да кажа....имаш страхотна метла....-казах аз.Светкавицата летеше с такава бързина.-Само да кажа....че дори и с най-бързата метла в света....няма да можеш да ме събориш от моята метла.-казах аз и се изхилих.
Сам каза,че е гладен.В този момент усетих,че стомаха ми къркори.
-Не бих отказала.И без това малко огладнях.-казах аз.