Сам Певърил VS. Софи Лупин

Залата беше огромна с нещо като бойна сцена. От двата края беше със стълбички, където щяха да се качват противниците, в този случай аз и Софи. Проблемът беше, че нямах никакво намерение да се дуелирам с момиче, но Лидер-а на Бойния Клуб Аларик Уизли така ни беше разпределил. Но все пак и не биваше да я подценявам. Двамата се качихме на подиума и застанахме лице в лице.
- Е, да започваме. - подканих аз. - Ти си първа. - след което прошепнах "Протего Тоталум". Защитната магия ме обви отвсякъде.

Със Сам се качихме от двете страни на подиума.Каза ми,че аз съм първа.
-Ами...добре-казах аз.Извадих пръчката си и за части от секундата помислих какво заклинание да използвам.Сам не беше слаб,въобще.Даже мислех,че ще загубя.
-Авис-промърморих аз под носа си и след това извиках-Опунго!

Жълти птички се засилиха към мене в атака. В този момент реших, че може да съм объркал нещо защитната магия, но уви. Птичките се удряха в защитното поле, но не и в мен. Накрая когато се измориха аз свалих заклинанието. Една ентусиазирана обаче се освести започна да ме кълве навсякъде. Аз се опитах да я отблъсна, но нямаше как. Вдигнах пръчката си към нея и извиках:
- Инсендио ! - горкото животинче, помислих си. Но все пак беше само измагьосано и за секунди стана на пепел. - Риктусепмпра! - казах аз с насочена пръчка към Софи.

Сам беше със защитно поле.Как не се сетих-ядосвах се аз.Птичките ми станаха на пепел.След това той запрати заклинанието Рикрусемпра по мен.Добре че бях достатъчно бърза,за да кажа....
-Редукто!-и заклинанинето се обърна към Сам.Надявах се това да проработи,защото той беше наистина силен.И щях да си удрям главата в земята за това че не забелязах защитното заклинание.

Софи върна заклинанието към мене. Виждах го как се беше засилило към мене с бързината на светлина. Опитах се да го избегна, но бе удари право в левия крак. Започна да ме гъделичка адски много ! След около секунда-две заклинанието се разнесе нагоре по тялото ми и вече едвам се сдържах.
-К-к.. - опитвах се за избоботя някое заклинание, но беше адски трудно. След малко стиснах зъби. - Конфундус !
Момичето срещу мене впери поглед в нищото.

Сам започна да се превива от смях.След време успя да изрече ''Конфундус''.Аз се обърках.Това беше заблудителна магия.Усетих се че трябва да направя нещо и казах...
-Левикорпус-с насочена пръчка към Сам.И той увисна във въздуха.Аз се зъвзех от заклинанието което беше запратил по мен.

Наистина си я биваше. В момента висях с главата надолу от нейното заклинание и се чувствах ужасно неловко. Не можех хубаво да я фокусирам, а и се чудех какво да измисля. Мислех си за много заклинания, които биха я наранили, но това не би беше целта. Внимателно се прицелих в пръчката й, която тя стискаше в ръката си и изрекох:
- Експелиармус ! - пръчката литна към мен , обаче не можах да я хвана и тя падна извън подиума.

Сам беше увиснал във въздуха от моето заклинание.Но успя да запрати ''Експелиармус'' по пръчката ми и тя литна.Но той не можа да я хване и тя литна извън подиума и той не я хвана.Тогава преди да я взема отидох до висящия във въздуха Сам...и тъй като беше на нивото на лицето ми му казах:
-Ще съжалявам за това което ще направя ама нямам избор.-казах аз и му фраснах носа.-После ще ти го оправя,за да се реванширам-казах му аз с лека усмивка.След това извиках
-Акцио пръчка!-и пръчката ми мигновенно беше в ръката ми.След това я насочих право към очите на Сам и казах-Конюктивитис!

Софи ми фрасна носа след което ми запрати и заклинание, от което виждах или само клепачите си, или размазана картина. Левикорпус-а й измина и аз се тръшнах на подиума като торба с картофи. Не виждах и носът ме болеше... Нямах си на идея какво да правя. Различих подиума като маалко по - тъмен от самия под и насочих пръчката си към него.
- Бомбарда Максима ! - извиках аз и той се взвиви в близост до Софи. Щом тя ще ми чупи носове и аз ще действам подло. И все пак се молех да не е пострадала много, тъй като я чух да изкрещява, вероятно е паднала.

Действието на предишното ми заклинание изчезна,но Сам все още не виждаше.Но успя да направи една ''Бомбарда Максима'' и то в близост до мен.Подиума се счупи и аз паднах.Трябваше ми около 1 минута,за да се свестя.Станах от пода.Разтърках глава и казах:
-Инкита Инфламаре!-и от пръчката ми излезе едно голямо кълбо пламък.Запратих го по Сам и той почна да бяга.Кълбото го следваше постоянно.

Софи запрати огнен пламък да към мене и аз започнах да търча из подиума, докато се чудех какво да правя. Накрая го измислих.
- Агуаменти ! - извиках аз и изгасих пламъчето. Сега вперих поглед в жертвата пред мене, макар все още да ме болеше носа.
- Инкарцерус ! - горката Софи - заклинанието ми я обви в въжета и неможеше да мръдне. - Това е за носът ми. - просъсках аз.

Сам угаси огъня който бях запратила по него.След това ме порази с ''Инкарцерус '' и цялата бях обвързана с въжета.Те ме стягаха много силно.Обаче едно въже се затягаше около врата ми и почна да ме задушава.Опитах се да направя нещо,но нямаше смисъл.Затова се опитах да се концентрирам.Сетих се за едно заклинание което можеше да помогне:
-Д....Диффиндо!-едвам извиках аз.Но само едно от въжетата се скъса.Бяха прекалено здрави.Реших отново да пробвам-Диффиндо!!!-още едно от тях се скъса.Успях да насоча пръчката си към Сам и казах:-Вцепени се!!!

Софи с мъка се освободи от моите въжета. Беше адски добра. След което запрати Заметяващо заклинание към мене.
- Протего ! - извиках аз, но не беше достатъчна силна магията ми и ме запрати назад. Поне останах в съзнание, но пък не можех да се изправя. Започнах да мисля за нещо друго но.. Ето какво ще е !
Изправих се и насочих пръчката си към противника, заради който в момента ми кървеше носа.
- Петрификус Тоталус !

Цялата се бях вкочанясала.Не можех да мръдна.Единственото което можеше да помогне май че беше''Фините Икантатем ''....реших да го използвам...
-Фините Икантатем!-казах аз и заклинанието на Сам изчезна.Вече можех да мърдам.След това извиках:-Серпенсортия!- и една змия изкочи,запътена към Сам.

Някак си Софи се беше измъкнала от заклинанието ми за пълно тяловкочанясване. След което запрати змия към мене. Ужасно много мразех змиите, но се опитах да се концентрирам.
- Випера Еванеско ! - извиках аз с пръчка, насочена към змията. За миг тя изчезна и аз се усмихнах за момент. След което вдигнах пръчката си към Софи. - Експулсо !
В този момент чух, че и тя беше казала някакво заклинание и моето се плъзна от пръчката ми като синя струя.

Сам успя да убие змията ми.И в един и същи момент казахме по едно заклинание.Аз не чух добре неговото,но моето беше....
-Експелиармус!!!-при което от моята пръчка излезе червена светлина.Това беше някак странно.От пръчката на Сам излизаше синя светлина.Двете изкри се сляха.Нито аз нито Сам знаеше какво става.

От моята пръчка излизаше синя струя, а от на Софи - червена струя. Двете се бяха слели и образуваха едно бяло енергийно кълбо, по-голямо от баскетболна топка. Това май го бях чел някъде, това заклинание... Аз бях хванал пръчката си с двете ръце и се опитвах да избутам кълбото към Софи. Но след малко се спрях, защото не знаех какво можеше да и се случи.
- Приори Инкантатем... - прошепнах аз. Така се казваше магията, която в момента се случваше между нас двамата. Но не беше възможно.. дали наистина имахме еднакви сърцевини на пръчките? Чудех се какво беше редно да направя. Софи напрегна всичките си сили да насочи кълбото към мене и се получаваше. Аз също го направих, но само да го възпра. След малко около нас се образуваха златисти сфери , като клетки и се издигнахме във въздуха. Започнах да се плаша.

Това е адски странно.Сетих се за магията.Тя ставаше,когато и двамата противници имат еднакви сърцевивни на пръчки.Бях изумена.Бяхме се издигнали във въздуха.От двете пръчки...посредата се беше появило едно кълбо.Сам го насочваше към мен,но най-накрая реших да не го запращам към него,а към тавана.С всички сили се опитах да насоча кълбото.И стана.То се заби в тавана и връзката между двете пръчки беше прекъсната.Паднахме на платформата.И двамата се гледахме очудено.Най-накрая казах:
-Леле.....това беше...направо-нямах думи.Дълго не можех да стана от земята.Бях изтощена,затова легнах на пода.

Софи засили кълбото към тавана. Оттам се посипа прах и връзката между пръчките се беше прекъснала. Строполихме се и двамата на платформата. Момичето беше адски изтощено от случилото се и беше легнала по гръб. Аз отидох до нея на четири крака, измъкнах пръчката й от ръката и я метнах заедно с моята на пода извън платформата.Излегнах се до нея след което започнах да се хиля.
- Това беше яко, а ? - попитах аз. - Не знаех, че и твоята сърцевина е косъм от феникс.
Имах чувството, че мога с дни да си лежа на тази платформа. В този момент ме заболя носа. Съвсем бях забравил, че е счупен и кървеше обилно. Мантията ми така се беше боядисала, че някой ще си помисли, че съм от Грифиндор. Хванах си носа и започнах да го държа, че да ме боли по малко, но без ефект.

Сам дойде до мен,взе ми пръчката и я хвърли на пода заедно с неговата.Легна по гръб до мен и почна да се смее.Каза ми че и неговата пръчка е е с косъм от феникс.
-Да и моята е с косъм от феникс.-казах аз и се засмях.Видях го обаче да се държи за носа.-Хей...носа добре ли ти е?-но май че знаех одговора.-Както ти обещах....ще го оправя...и то сега.-казах аз и колкото да бях изтощена извиках-Акцио пръчка-и моята пръчка беше в ръката ми.-Сега да ти го оправя....Еписки!-и носа му се оправи-Сега по-добре ли е?-попитах аз с надеждата ,че съм го оправила.

Нещо изщрака. Беше носът ми. Толкова ме заболя от заклинанието на Софи!
- Боже Господи! - извиках аз, но след миг вече нищо не усещах. Напипах носът си, който изглеждаше като нов само където беше адски кървясал. Усмихнах се.
- Мерси, но... Нямаше да е нужно ако не ми го беше счупила в началото ! - разбеснях се като се сетих как ми се искаше да я убия когато ми го счупи. Станах и започнах на вървя напред-назад, че да се успокоя малко.
- Акцио , пръчка! - извиках аз и пръчката ми се озова в ръката. От ярост бях забравил колко съм изтощен сякаш бях изпил енергийна напитка. - Изчисти! - извиках за втори път и пръчката ми събра съсирената кръв останала по лицето ми. След което се запътих към изхода на залата.
- Трябва да хапна нещо... - изрекох аз едвам-едвам.

Сам се разбесня като се сети че му бях счупила носа.Попитаме защо въобще е трябвало да му го счупвам.Аз се почувствах малко гадно.Всъщност при дуели е така.Не се усещам какво правя.
-Добре...съжалявам за носа ти.....незнам защо го направих.....наистина съжалявам.-казах аз.Сам каза че е трябва да хапне нещо и се запъти към изхода на залата.-Да не ми се сърдиш сега?-попитах го аз

Успях да чуя как Софи ми се моли да и простя, но от инат не и обърнах внимание и продължих към Голямата зала. В момента бях гладен и ядосан, не знаех защо. Може би един сън би ми помогнал, защото бях също и адски изморен. Напуснах помещението безцеремонно.

Офф топик:Има и такива дуели дето завършват на равно..признай че е хубав дуела.Квит сме със Сам.