Парка край Хогуортс

Влезнах в малкия тунел,след мен вървеше Сам.Този тунел водеше към къщата на крясъците и от там в Хогсмиид.:-Значи от тук към Хогсмиид,нали?-попитах аз като се обърнах към него.-Или ще стоим тук..-съмнявах се че ще стоим тук,но все пак аз попитах.-Или...това беше малко тъп въпрос...зарежи-казах аз. -.-

Със Сам се върнахме от Хосмийд.Той влезе в замъка,а аз се забих пред езерото да рисувам.''Сам е свясно момче'' помислих си аз.Докато се чудех какво да рисувам забелязах една много красива птица да лети.Май че беше феникс.Продължително я гледах и най-накрая се отказах от рисуването.Отново седнах под едно близко дърво и се замислих.

Драко беше излязъл, както всяка вечер, но този път беше решил да промени малко и да посети парка край "Хогуортс". Стъпвайки в парка, подуши лекият аромат на цветя, наподобяващ парфюм, осети лекият бриз, който разхлади лицето му и се разхождаше покрай дърветата. След около три минути видя Софи, която стоеше облегната на едно дърво и изглеждаше замислена. Отиде до нея, седна и се облегна назад и каза:
- Здравей.

Аз гледах в една точка и не забелязах кога Драко беше дошъл при мен.
-Здрасти-отвърнах му аз-какво става?

Драко отговори тихо и смирено, все пак в тази прекрасна късна нощ, нямаше нужда да говори силно, защото и най - лекият шепот би прозвучал достатъчно звучно.
- Ами... всяка вечер излизам да се разхладя, навън е спокойно, приятно хладно, уютно, а в замъка е скучно в тези късни часове. А ти къде се губиш напоследък, не сме те виждали наоколо и се чудим какви ги вършиш? Да не си си намерила приятел?

-Кой? Аз и приятел...не ставай смешен.-казах аз-Просто днес със Сам се разхождахме,понеже ме видя в парка и нямахме какво да правим,а и аз не видях Рони.Затова не сте ме виждали.

Драко се усмихна и каза:
- Ясно.
Помълчаха малко и Малфой допълни изречението си:
- Сам е готин.

-Да той е свестен тип.-казах аз-Впрочем как върви между теб и Рони? о:

Драко поправи леко косата си и я разроши, защото вече му писваше да стои така зализана с този гел и не го слагаше никога.
- Ами добре, може да се каже. И тя започна сега да излиза по - често със Сам отколкото с мен и за това... вчера имахме уговорка, тя е дошла с вас и Сам, макар че обеща да се срещнем, но колкото и излишен да се чувствам когато съм сам, изтрайвам да стоя самичък, макар че не е много приятно всички да са на групички. Но все пак аз харесвам Рони и се надявам тя все още да ме харесва.

-Вчера тя дойде защото аз бях там.-казах аз-видяла ме е да влизам и затова дойде при мен.Със Сам се учехме да летим(въпреки,че аз съм много зле).И тя след това си тръгна.Така че...не се притеснявай-засмях се аз-тя те харесва

Драко сведе поглед, порови с пръст в пръстта и каза:
- Разбрахме се да се срещнем, за да я науча аз да лети... но явно предпочита със Сам. Няма значение.
Той надраска набързо в пръстта името "Малфой", но направено с графити и го изтри с ръка. Погледна Софи и каза:
- Хубаво е, а? Хладно, тихо, приятно.

-Не ставай ревнив.Тя те харесва.Виждам го в нея.-казах аз и го окуражих-Не се притеснявай-казах аз.Помислих си за Рони и Драко.Те бяха сладка двойка.-Да ти кажа чесно вие двамата сте големи слaдури.-казах аз и се засмях.

Драко се усмихна леко и Софи го побутна лекичко, а той се поклати лениво.
- Благодаря ти за комплимента. Надявам се наистина да е така. Макар че точно сега тя доста ми липсва, но сигурно е някъде с друг, но както и да е.
Той отпусна глава назад и видя скицника:
- Твой ли е?

-Аъъъъ...да мой е-взех го набързо-ама не е нищо оснобено-казах аз припряно.-Не рисувам много добре.

Драко се усмихна. Разбираше я. Или се срамуваше да покаже колко е добра или наистина не рисуваше добре, но той не каза нищо. Погледна към луната, която днес беше пълна, светла и красива.
- Мислиш ли че с Рони може да продължим достатъчно дълго или тя ще ме зареже? Защото първият ден беше страхотно, но от тогава тя не ме търси не идва при мен, а аз я търся почти цял ден. Сякаш ме избягва или не сме гаджета, ами просто познати.

-Да мисля,че ще продължите-казах аз-недей да мислиш че няма да е за дълго.Радвай се,защото аз дори скоро няма да си имам гадже-казах аз и малко се засмях.

Драко се усмихна и си го пожела на ум, а после погледна към замъка. Вече навсякъде беше тъмно, само прозореца на Филч светеше.
- Аз ще си лягам. Какво ще кажеш да се приберем заедно, за да не стоиш сама тук?
Той се изправи, поизтупа се и зачака Софи за да тръгнат към Хогуортс заедно.

-Ааа не аз ще остана още малко.Ти тръгвай.Искам да погледам още малко небето.-казах аз -така че...Лека нощ-казах аз,а Драко си тръгна.