При плашещата върба

Вече се свчеряваше и бегата бе отмилана. бях решила да се разходя ииз околностите на училището и да помисля за някой м неща. Започнах да се чудя за какво да мисля, знаех че трябва да отбягвам тази тема, занех, че не трябва да мисля за него........ няма да мисля за него... за ..какво да мисля друго.... не не трябваше. Покрай мен мина една малка светла - почити бяла птичка. Тя ми напомни за Драко. Вече беше късно нямаше как да си го избия от главата оттук на сетне. Добре сега най-сетне щях да разискам вупроса на ум.

Огледах се , исках да седна някъде, но не земята, защото тревата беше леко мокра на места. Единственото дърво на близо беше плашещата върба,но ми бяха казвали да не се доближавам до нея. Макар, че - сега като погледнах - направих лека обиколка около нея - имаше нещо като люлка. Доближих се, въжетата бяха изгнили, но това не беше голям проблем за мен- не бях толкова тежка.. Доближих се още малко, но нямаше проблем, дървото не помръдна. Затова се усмелих да отида бавно и да седна. След като седнах бавничко погледнах да горе да видя дали има някакво движение,но тя не мърдаше. Започнах леко да се люлея, но върбата ме оставяше- сякаш искаше моята компания.

Е добре бях си намерила най-перфецтното място за стоене, сега можехда обмисля въпроса. Скоро училището щеше да стане по сериозно и нямаше да имаме време един за друг, а и той беше своботолюбив и луд и забавен и .. спри се спри се казах си наум. Драко не можеше да се задържи на едно място бях почити напулно убедена в това. А и все пак не биваше да забравям и Джини, тя беше толкова невинна и мила, а мойтеизблици на лудост и глупосст.. е това бяха неша, над който може би не трябваше да мисля. Започваше да се смрачава, а в стаята на Хафълпафф вече нямаше никакво слънце. Реших, ч е е време да си тръгвам.

- Е, мерси за гостоприемството - казах на върбата и я потупах поедин клон.

Ето, след вечеря съм близо до плашещата върба, която беше и целта ми. Приближих се. Точно видях как Рони ставаше от нещо като люлка, но мисля че бяха клони. Затичах се и извиках:
- Хей, Рони, какво правиш?? - бях в най - лъчезарното си състояне, въпреки, че не ми беше лесно да се усмихна и въобще не го исках.
Не знаех какво да кажа, та тя беше момичето, което... Няма значение. Приближих се до нея и тихочко казах:
- Мисля, че плашещата върба не харесва присъствието ми. - в същото време дървото леко се полюля, но беше само това, нищо друго не направи. Успокоих се и застанах точно до Вера. Усмихнах и се.
- Е, какво правиш тук? Как си? Как мина деня ти? - с последния въпрос се сетих за Драко, това беше един от въпросите, които той най - често задава.

- Добре съм - поне беше мила - мотах се из училище, четох разни книги, нищо интересно. Но сега мисля да ходя все пак от доста време съм тук пък и взе да прихладнява. - наистина ми беше леко студено и аз си потърках ръцетое една в друга - Ако искаш да се люлееш на люлката пиай първо върбата.. или каквото там се прави с нея - засмяхсе на собствената си шега. - малко се позамислих и тръгнах към замъка, обърних се и допулних - това си го прихванала от Драко нали - усмихнах и се намигнах и и се засилих да тичам към входа за да се стопля

-Чакай, спри! - извиках аз - Кое съм прихванала от Драко?

- Няма занечение - беше много глупава забележка от моя странна - не познавам достатчно добре Драко за да знам навиците му. Извинявай - усмихнах се. - много сужелявам но наистина ми е студено пък и не съм говорила още сс родителите си - погледнах с копнеж към топлия Хогъардс - Пък и по добре и ти се прибирай!!

Аз... погледнах нагоре към дългите клони на върбата и седнах на същата люлка, а после видях как Рони си тръгва тичайки към вратите на Хогуортс. Реших да остана, защото бях тръгнала да търся усамотение, така че това беше идеалното място. Седнах и леко се позалюшках. Наистина вече се мръкваше, но мен това не ме притесняваше. Това място не ми хареса, не ми хареса люлката. Дървото имаше доста голям диаметър и по средата на единия му край два корена се бяха нагласили така все едно си обгърнат от някой, когато седнеш. Реших, че това е приятно местенце. Седнах там. Позамислих се... Не знаех за какво да мисля, някак си ми беше омръзнало да мисля само за Малфой, затова реших да помисля за Георгиус. Странно име. Странно момче. Странни навици. Но пък приятна компания. В същия момент се сепнах, един клон на върбата полетя към мен. Аз рязко се отдръпнах и се подпрях на десния корен м/у които бях седнала. На върбата явно не и хареса, че съм толкова близо до нея, затова изпрати още един клон. Аз станах и се опитах да се отдалеча възможно най - бързо от нея, но не можех защото тя се опитваше да ме повали на земята с клони. Не знаех как ще се измъкна, нямах представа какво да правя, паникьосах се...

Драко беше излязъл малко на чист въздух, след страхотната вечер с Рони. Още усещаше вкусът на устните и върху неговите. Тогава забеляза че плашещата върба не беше спокойна. Втурна се натам, беше сигурен че някой или я е раздразнил или е в опасност. Стигайки до върбата видя под нея Джини, която се беше свила и явно се страхуваше да не я отнесе някой клон. Драко бръкна в мантията си, извади пръчката и извика:
- Аресто моментум!
В това време клоните на върбата спряха да летят напред назад из въздуха и да замахват към Уизли, а се прибраха и застанаха спокойно. Малфой се втурна към Джини и щом стигна до нея, клекна до момичето и я попита:
- Добре ли си?

Всичко стана толкова бързо. Не знаех откъде и как се е появил Малфой. Но му бях много благодарна, че ме спаси от върбата, явно я бях разгневила с това, че се облегнах на тези корени, имах чувството, че някой ме прегръщаше. Облегнах се там защото нямаше кой да ме прегърне. Когато помислих малко отговорих на Драко:
- Амии... мисля, че да. Ти... какво правиш тук, щях да се справя и сама?? Но все пак ти благодаря!
Все си стоях така долу облегната на върбата, между двата корена, които ме прегръщаха.

Драко седна и каза:
- Видях че върбата е разгневена и реших да помогна, но ако знаех че ще ми се отблагодариш така и че ще можеш и сама да се "справиш", нямаше да идвам изобщо. Извинявай че ти развалих настроението.

Аз го погледнах странно и побързах да отговоря:
- Не си ми развил настроението! Как може да си го помислиш? Дори се радвам, че дойде. Е, какво правиш? ... - Усмихнах се и смених темата.

Драко я погледна леко смахнато и каза:
- Бях се качил за да пусна совата ми да ловува и реших да поизляза малко на чист въздух, защото е много задушно. А ти?

Позамислих се малко и отговорих:
- Амии.. Мисля си...тоест до преди малко си мислех, преди да ме нападне върбата, че Рони каза, че ще ходи до совата си, за да изпраща писмо на родителите си, да не се засякохте случайно??
Въпросът ми беше малко директен, но исках да зная дали наистина вечеи ма нещо между тях.

Драко се усмихна и призна:
- Да засякохме се горе на часовниковата кула.
Знаеше че тя е разбрала всичко.

- Радвам се за вас... - Наистина харесвах Рони, но тя мен май не. - Е, мисля, че трябва да тръгваме. - казах на Драко

Драко дойде при върбата, както обеща на Джини. Денят днес беше забавен, а с Джини му беше толкова приятно. Върбата се мяташе, както винаги, но Драко вдигна пръчка и каза:
- Моля те спри.
Дървото обърна клоните си назад, полюля се леко и спря. Драко кимна и седна на полянката. На гърба си носеше чанта пълна с разни неща, като магическа пръчка, картата, която Рони му беше дала, книгата и още много други неща. Седна и изчака Джини да се появи, като си разроши леко косата, за да изглежда по - добре.

Когато започнах да се спускам по леко стръмната полянка съзрях Драко седнал до плашещата върба, беше ме страх да се приближа и се чудех как клоните още не са го нападнали. А и мислех, че аз ще съм първа, защото той трябваше да вземе някои работи от общата стая на Слидерин, все пак тази книга беше доста голяма... Викнах му от далече :
- Но Драко... - той беше леко разрошен, така беше по - чаровен - мисля, че това не е най - походящото място, имам доста лоши спомени тук... Защо не се преместим?
Бях на около 10м от него, защото плашещата върба беше точно зад него и не исках да се приближавам въобще. Вятъра духаше в гърба ми, и рошеше косата ми, а на Драко му беше добре, защото той беше с/у вятъра.

Драко видя Джини, но тя се страхуваше. Той се изправи и отиде до нея.
- Здравей... хайде да отидем.
- Не, не искам тук.
Драко се засмя и я хвана с две ръце, вдигна я като булка и се спусна надолу към върбата. Не бяха стигнали, но той се спря и я гледаше и каза.
- Няма страшно, Джини. Споко, нищо няма да ти направи.

- Да но...това е плашещата върба, и миналия път нямаше да ми направи нищо, само дето ме нападна! И забога пусни ме! Просто...не може ли да сме малко по - далече от върбата, защо точно до нея??? - Махах с ръце и се чудех какво прави, как може да ни подлага на такава опасност?!! Освен ако не беше направил заклинание, но това беше невъзможно, защото сме твърде малки и нямаше откъде да знае това заклинание, " Как да не те напада върба с прекалено дълги клони ". Беше невъзможно!

Драко я погледна.
- Добре.
Пусна я и каза:
- Не ми ли вярваш? Всичко ще е наред. Заклевам ти се. Не бих си простил ако пострадаш.

- Оххх...добре! Съжалявам, трябваше да предвидя, че... няма да... Просто извинявай!!
Аз побързах да седна, за да не ми се наложи да решавам колко близо да сядам до него. Бях нащрек за върбата, още ме беше малко страх.

Драко се усмихна и хвана ръката и:
- Дръж се здраво.
Точно тогава той се плъзна по задник надолу, а Джини също беше принудена да се пързаля така. Тъкмо на метри от върбата, клоните и замахнаха, но Драко дръпна Уизли и тя се отърва. После се спуснаха още надолу със същата скорост и на метър от сблъсъка с дънера, Драко дръпна Джини и я бутна в тунел, а след това мина след нея. По този тунел щяха да излязат в къщата на крясъците.

Бях първа при плашещата върба. Затова седнах на полянката до нея, но не точно до нея. Още ме беше страх. Кой и защо е направил дървото такова. С тези дълги клони, може да нарани всеки неопитен със заклинанията, като мен. Именно затова бях помолила Драко да си вземе книгата и явно затова се е забавил. Наистина трябваше да науча някои магии, бях толкова... безпомощна, но кой можеше да ме нападне. "Толкова съм глупава" - казах си аз. Почти ми стана скучно, затова се излегнах и започнах да гледам облаците и зачаках. Един приличаше на меченце, друг на сърце, трети не оприличавах на нищо...

Драко тръгна от Хогуортс към плашещата върба, където се срещнаха с Джини. Тя лежеше и гледаше облаците. Беше по - красива от всякога. Драко не издържаше да я гледа така, без да я прегърне или целуне. Приближи се зад нея тихичко и на пълзеше, за да не го чуе Уизли. Когато се приближи достатъчно надвеси глава над нейната и я целуна нежно и продължително. Това беше втората им целувка, но беше толкова прекрасно. Драко милваше косите и и я целуваше.

Тъкмо се бях отекчила, когато някакво лице се надвеси над мен. Първоначално леко се... стреснах, но разбрах, че е Драко, нямаше кой друг да е. Той ме целуна. Беше неповторимо, прекрасно, нямах думи, но не можех и да ги изрека продължи доста дълго, но никак не беше скучно. Когато свършихме веднага започнах да се оправдавам:
- Днес времето е много хубаво, но...винаги има едно но, но плашещата върба изглежда ядосана, защо не стоим тук, ще е...доста открито, но пък няма да пострадаме от дългите и клони или... просто да си стоим тук и тук да правим заклинанията? А? Какво ще кажеш? - гледах го с още по мил поглед от миналия пъ, когато му се молех да не отиваме, но отидохме и тя ни нападна в последния момент.
Продължавах да лежа и упорито не ставах от земята.

Драко легна до нея. Хванаха се за ръце и стояха и се гледаха. Малфой се приближи леко до нея, така че телата им се сляха като в едно. Тя беше толкова красива... не гледката, а Джини. Е и гледката не беше за изпускане, но... Както и да е.Драко се изправи насочи пръчката си към Джини и каза:
- Първото заклинание, което ще научиш днес... Агуаменти!
От пръчката му излезе струя вода и заля Джини, но само лекичко, защото Драко не искаше да му се обиди.