Една вечер...

-Ааааааа! - Зачудих си кое е това момиче... Виждах го за първи път... Аз съм Георгус Велмос, а ти си?

- Приятно ми е! Може ли един въпрос? - Попитах аз притеснено, защото не помня дали съм и направил нещо?

- Ами би ли ми обяснила в общи линии какво правих, докато бях в училището, защото бях под Империо и не помня всико.. - Казах аз и се изчервих..

Разхождах се из коридорите на седмия етаж сам, тъй като все още не се бях запознавал с никой и се чувствах самотен. Не че някой би тръгнал точно по тези коридори да си обикаля по това време. правех си обиколки и по едно време ми се набиха в поглед две големи дървени врати, за които мога да се закълна, че допреди минути я нямаше. Любопитството ми надделя и се затичах към вратите преди да изчезнат. Отворих ги широко и видях Георгиус и още едно момиче с къдрава коса от Рейвънклоу да се запознава със слидеринеца.
- Какво става тук ? - попитах аз.

- Оу ! - казах аз сякаш току що са ме събудили с кофа вода. - аз съм Сам Певърил , приятно ми е. - подадох ръка към момичето, което почти всеки ден я виждах на масата на Рейвънклоу.

Погледнах Георгиус с отрващение и казах:
- Виждам, че и ти си случила на .. кхъм.. компания..

- Дуелирахме се в Трофейната зала и замалко Филч да ме хване. - отвърнах аз без колебание. - Но просто защитавах достойнството си. Иначе нашите са ме учили да съм кротък.
Погледнах отново Георгиус и се сдържах да не му фрасна един мъгълски по лицето.
- Този слидеринец за два дена стана враг на половината първокурсници. - вметнах аз сякаш него го нямаше.

-Всичко стана само защото го погледнах малко по особено. - отвърнах аз. - Империо значи ? Но това проклятие е твърде сложно за някой ученик, а учител надали би го упражнил върху някой първокурсник.

- Ами.. да защо не. - казах аз колебаейки се, че Георгиус би ми я стиснал. Бях го възприел вече като гадняр и ако имаше дом, който да е равен на Слидерин умножено по пет, определено той щеше да е един от малкото пратени там.

- Съжалявам, че не съм научил заклинанието за четене на мисли. - отвърнах аз. - Но все пак благодаря. Добре, че този смъртожаден не е чак толкова добър, иначе щях да съм пътник. - засмях се при мисълта. - А ти , Мери , какво правеше на седмия етаж по това време ? - обърнах се към момичето.

- и аз съм на същото мнение. - казах аз и подадох ръка, след което насочих вниманието си към Мери. - Ти обичаш да четеш ? А чела ли си творенията на някои мъгъли като Шекспир или Стивън Кинг ? Ами Гилдрой Локхарт , който описваше чужди изживявания ? Може да е лъжец, но писанията му са интересни.