Пъятят до ГОлямата Зала

-Мисля,че поне като сте от един дом-казах аз-ще може да се разбирате добре.Защото когато се запознахме с нея,тя се държеше много гадно с нас.Обърнах се и тръгнах след Рони.

Драко и без тва се беше запътил към голямата зала и реши да тръгне след момичетата, да разбере някоя друга клюка или нещо повече. Продължи след тях и ги настигна точно пред голямата зала и каза:
-Тъкмо масите ни са една до друга може да поговорим малко за Риддъл, а?

Ти се наричаш слидеринец?? Смешка.... Казах аз и се обърнах!

Тъкмо бях избягал от Филч и се разминах с Георгиус. Не му обърнах внимание, защото не го и заслужаваше. Видях друг слидеринец да си приказва с двете хафълпафки, които винаги ми се набиваха в поглед.
- Привет, момичета .. и слидеринец. - казах им аз.
Не беше много редно така да говоря за момчето от Слидерин , тъй като не го познавах. Можеше и да е свястен .

Аз приключих с обяда си и тръгнах по коридора.Реших да се поразходя сама.Това място беше по-хубаво когато нямаше тълпи от хора.Мислех си дали да отида довечера с останалите? Не ми се искаше да се забърквам в проблеми.

Драко беше решил да се връща в общата стая, когато видя Софи, която изглеждаше замислена. Със сигурност се чудеше дали да бъде с тях довечера или просто да си легне спокойно и да не се забърква в неприятности. Той отиде до нея и каза:
- Колебаеш се, а? - тя се обърна, леко сепната го погледна и кимна. Той се усмихна и каза - Защо те е страх да не се забъркаш в неприятности?

Не усетих кога Драко беше дошъл и като ме попита защо не искам да идвам с тях довечера аз му отговорих:-Ами...не че ме е страх..просто искам да си остана в стаята тази вечер..-казах леко сепнато аз...

Драко се направи че разбира и каза:
- Но довечера ще е още по - велико от колкото снощи. Ще пропуснеш доста. Хайде остани с нас, какво ще правиш в спалните? Ще ти е по - забавно с нас.

-Амииии...ще слушам музика ииии ще...-аз се позамислих-иии....ъъъъ....ииии....да ще слушам музика-някак си се чудих какво ще правя.Искаше ми се просто всички да ме оставят за малко.-Стига,няма да идвам...ходете без мен този път...

Драко вече започваше да се ядосва.
- Добре щом така искаш ти губиш. - каза накрая той ядосано и седна на стълбите.

Драко се ядоса.Просто исках да остана за малко сама:-Хей..сега да не ми се разсърдиш,че няма да дойда?Искам малко да остана сама.Следващия път ще дойда...обещавам-Казах аз и се усмихнах,за да не ми се сърди много.

Драко я погледна леко сърдито и каза:
- Да обаче и тая вечер ще е супер готино. Със сигурност ще е гениално, а на нас ще ни е гадно, като си мислим че ти скучаеш само в леглото, а ние се забавляваме и правим всякакви глупости. Но както искаш решението си е твое.

Аз се засмях и седнах до него:-Да не сте си и помислили,че ще ми е скучно...казах ти...искам малко да остана сама-аз се усмихнах-няма да ми е скучно не се притеснявай ;]

- Добре. - каза Малфой и се усмихна на хафълпафката.
След това седейки все така каза
- А ти сега ще тръгваш ли?

-Не знам...защо?-попитах аз.Честно казано не знаех сега какво да правя,преди да се прибера в общата стая на Хъфълпаф-ако искаш мога да постоя още малко.Ако не...ще взема да се поразходя някъде.

Драко не искаше да бави Софи и и направи знак да тръгва ако иска. Момичето стана и тогава Драко чу стъпки зад себе си. Извърна се. Със сигурност не бяха тези на Софи. Някой ги беше видял и си беше тръгнал. Те отекваха нататък по коридора. Той скокна от мястото си и се впусна бързо да гони този който ги беше наблюдавал или още по лошо подслушвал, защото ако беше така, плановете им за довечера щяха да се провалят. Той беше доста бърз и качайки се горе видя виновника но само в гръб. Явно беше от грифиндор. Втурна се със всички сили и се плъзна бързо. Беше на една ръка разстояние от бягащият. Протегна се и го хвана за лакътя и го извърна с лице към себе си но въздъхна спокойно.
- Джини защо така ме стряскаш? И защо по дяволите избяга, а не дойде при мен?

Аз тръгнах по коридора и на едно място видях Рони:-Хей Рони,къде се загуби..-нея бях видяла в Голямата зала....-На обяд не те видях на масата на Хъфълпаф.Но както и да е.Искаш ли да се поразходим малко?

-Ами аз...ти...не беше сам и..реших да не ви преча. - Притеснено измъмрих аз и продължих - Довиждане...

Драко хвана ръката и и я спря. Джини се обърна към него, той леко се изчерви незнайно защо и каза:
- Остани с мен моля те. Сега съм сам, а и ми е приятна компанията ти. Искаш ли да седнем да си поговорим заедно, нещо като разговор насаме? - той се усмихна и се усети да пусне ръката и.

Слизах по стълбите и вядах Драко, който говореше с някой зад ъгъла.

-Здрасти- прошепнах аз защоото не бях сигърна дали дебне някой. - как си, не сме се засичали много днес. - бях тъжна от този фацт и не оспях да го сприя - Обаче сега нямам какво да правя- млъкнах за малко мзащото беше странно - ако и ти нямаше може да се разходим.

Бях се загледала в Драко и не забелязах Софи, която ми предложи да се разходим. След като чух че той има планове с Джини реших да приема поканата на Софи

Не знаех защо хвана ръката ми, но тя трепереше през цялото време. Преди да пусне ръката ми, не чувах нищо, само последната дума: "насаме". Аз попитах:
- Драко, добре ли си?... Мисля, че доста се ядоса, дано се оправиш. Не чух ... ъъъ... Чух, че... Да - ще остана с теб.
Последното изречение казах спокойно, другите бяха притеснени. Ние тръгнахме към Нужната стая.

Драко видя и Рони. Беше му доста гадно че не се бяха виждали днес, малко му беше гадно че не са се виждали, просто някак си... не можеше да обясни чувството. Те тръгнаха с Джини и той реши да влязат при другите в нужната стая.
- Хей Джини и другите ще са в нужната стая, надявам се че няма да имаш нищо против да отидем при тях.
Той тръгна към Нужната стая заедно с Уизли.

Беше странно, защото аз чух една единствена дума: "насаме", а той сега... Дали беше заради Рони... Но отговорих:
- Да разбира се, няма проблем, дори е по - добре.

Когато те пристигнаха в нужната стая аз бях там...
- О, здравейте! Как сте днес? И какво по дяволите правите в нужната стая! - попитах аз с насмешка.
- Гледам ви, къде е Софи?!- попитах аз, защото бяг свикнал да ги виждам заедно.