Георгиус Велмос VS Вероника Потър

Сега дойде времето да играя с Вероника! Приготвих се... Изкарах пръчката си и я зачаках да пристигне! След около 5-10 минути тя пристигна! Беше с предварително изкарана пръчка... Бях доста притеснен! Загледах надолу и се съсредоточих. Вдигнах пръчката и прошепнах тихо!
- Предварителна магия: Протего Тоталум!
Тя не ме чу! Подготвих се и зачаках да се качи на масата! Когато тя го направи аз веднага се поклоних, а тя направи същото... Както беше по правилата! Вдигнах пръчката и дори изчаках тя да заеме очаквателна позиция! Вдигнах пръчката си и извиках!
- Лумос Солем!
Един огнен лъч се изстреля към Вероника! Очаквах нейната реакция!

Рони беше много притеснена за предстоящия и дуел с Георгиус, който щеше да се състои днес. То си беше по правилата да се дуелират един срещу друг тъй като Грифиндореца е победил набързо Драко, а Рони е направила на пихтия горката Джини. Сега двамата не биваше да се дуелират, просто не биваше. Георгиус беше ядосан и можеше да контузи момичето, а момиче само с цвете трябва да се бие! Съсредоточих се, защото магията която щях да правя беше много трудна и трябваше доста практика.
- Акцио Мантия-Невидимка. - простенах аз и от общата стая на Грифиндор една мантия се насочи към мене. Когато тя попадна в ръцете ми аз се загърнах с нея и се насочих към Бойния клуб. Не биваше да позволявам да се изпотрепват взаимно. Влязох в помещението където двамата вече се кланяха. Добре, че нямаше никой, затова седнах на пода и не изпусках от поглед двамата дуелиращи се, като бях нащтек.

Сам Певърил написа:: Рони беше много притеснена за предстоящия и дуел с Георгиус, който щеше да се състои днес. То си беше по правилата да се дуелират един срещу друг тъй като Грифиндореца е победил набързо Драко, а Рони е направила на пихтия горката Джини. Сега двамата не биваше да се дуелират, просто не биваше. Георгиус беше ядосан и можеше да контузи момичето, а момиче само с цвете трябва да се бие! Съсредоточих се, защото магията която щях да правя беше много трудна и трябваше доста практика.
- Акцио Мантия-Невидимка. - простенах аз и от общата стая на Грифиндор една мантия се насочи към мене. Когато тя попадна в ръцете ми аз се загърнах с нея и се насочих към Бойния клуб. Не биваше да позволявам да се изпотрепват взаимно. Влязох в помещението където двамата вече се кланяха. Добре, че нямаше никой, затова седнах на пода и не изпусках от поглед двамата дуелиращи се, като бях нащтек.

Spoiler:

Лъчът всетлина, който беше изпратил Георгеус ме беше заслепил за момент, но това ми даде време да реша какво да правя. Беше рано сутрин и аз определено не исках да се бия с Герогеус. Беше ми хрумнало обаче лесно заклинание, което нямаше да го нарани.

- Денсенгео! - добър начин да го обезвреда, мислех си че просто ще се откаже или нека бъдерм равни- все едно ми беше, стига да не продулцавахме този дуел.

Тя ми запрати магия, която щеше да ми уголеми зъбите. Защо го направи?? Трябва да се бие като слидеринка, а не като момиченце, което не знае магии! Извиках се:
- Играй по - сериозно! Редукто!
Тогава обърнах заклинанието и нейните зъби започнаха да растат! Заклинанието не може да бъде обърнато 2 пъти! След това трябваше да направя нещо!
- Риктрумсемпра!
Защо само риктрум??? Тя направи Сиктрум, а аз... НЕ край!

Смеейки се силно и с огоромни зъби само си помислих : Фините Инкантатем и всичко беше вече минало.

- Не ми се занимава с теб Георгеус, а още по малко ми се забърква в още простотии. Искаш ли да приключваме или още да протакаме. - Завъртях пръчката в ръце. Докато се рпавех, че водя смислен разгвор с него запратих Петрификус туталус на ум.

Бях невероятно ядосан! Тя ми изпрати безсловесна магия! Беше червена светлина! Петрификус тоталус! Веднага извиках:
- Протего!
- Ще си платиш за всичко което направи!
Докато изрекох тези думи както и протего вече се бях запътил напред! Спомних си, за всичко което беше направила... Как полудя, като Джини започна да побеждава и и направи Сиктрумсемпра! Това беше края! Чашата преля! Вървях ядосано с пръчка насочена напред!
- Не биваше да избухваш, докато беше в дуела с Джини!
Насочих цялото си внимание към нея! Изведнъж нервите ми не издържаха!
- Сектрумсемпра! - извиках се аз!
Заклинанието ми беше уцелило! С нейните камъни по нейната глава!

Болката беше ужасна. Но нищо тооолкова необичайно. Най-голямото ми притеснение в момента беше че няма да мога да държа пръчката си достачно дълго.

"Еписки!Еписки!Еписки!Еписки!" насочвах ръчката към приблизителното място на раната след това: "ферула!". Вече не кървях и някой рани се затваряха, имаше и една две изчезнали. нямаше да се предам!

Седнала на земята изправих тялото си. Щях да се бия до смърт, макар и да нямах секундант.

- С..с.сектум.. сектумсемпра..! - беше толкова тихо че не проработи. Гласът м итрепереше. - Сектумсемпра!- казах вече по-ясно и малко по-силно. Той стоеше невнимателен и проклятието м илесо го уцели.

Георгиус вече нападна Рони със Сектумсемпра. Трябваше да се намеся, нямаше просто да седя и да гледам , нека после ме накажат. Слидеринката също прати заклинание към Георгиус, но аз действах бързо.
- Протего! - извиках аз и свалих мантията-невидимка. Невидим щит се беше появил между Георгиус и Рони, която вече кървеше почти навсякъде и нейното заклинание се отби. - Настрана! - извиках аз на грифиндореца.
Погледнах Рони. Цялата беше в рани. Трябваше да направя нещо, сигурно е загубила твърде много кръв.
- Волнера Селентур. - започнах да шепна аз с пълната си концентрация. - Волнера Селентур.
Кръвта й се събираше и се връщаше обратно в безпомощното й тяло.
- Какво си мислехте, и двамата ?? - попитах ги аз. - Край с този дуел. Рони трябва да те заведем в болничното крило.

- ЗНам, че трябва, но не МОЖЕ. НЕ искам сика да убия тоя въшлях тука - посочих Георегус. Знаех, че това са твърде смели думи за човек, като мен, който се влачеше по земята неспособен да се изправи. Хвнахах се за Сам и се опитах да се придурпам за него и да се изправя.

Георгеус си стоеше отстрани все още учуден от случилото се. Издърпах се до Сам и се хванах за него.

- Убии го! Хайде това заслужава! - погледнах Сам, лицата ни бяха толкова близо, че се изплаших. Дръпнах се настрани и се препънах в краката си, но нямаше значение. ИЗолирах този факти продължих - Дай ми пручката ще го убия сама!!

Рони не знаеше какво говори искаше да убие Георгиус. Нямаше как да й позволя. Поиска моята пръчка, която за нищо на света не бих дал, след което тя извади своята. Беше достатъчно близо до мене затова я издърпах от ръката й.
- Няма да ти позволя да го направиш. - отвърнах й аз. - Не мислиш трезво в момента.
Тя не поиска да ме послуша и се опита да си вземе пръчката.
- Не ме принуждавай да те зашеметявам. - отвърнах аз. - Съжалявам, но трябва да те заведа до болничното крило. - след което и помогнах да се изправи.

- Ще дойде без да се супротивлявам до болничното крило само ако преди това минем покрай грифиндореца? - момчето не искаше да ме заведе до там, а заех,ч е яко мепусне ще падна. - Хайде деееее само за млако да му кажа чао. - Сам продължаваше да опрства, а грифиндореца бе тръгнал да излиза. Започнах да се лигавя. - Моля моля моля моляяя!! - Той не отстъпваше, можехме да си стой така цял ден. Взех нещата в свой ръце:

- Виж виж птичка,оо колко е хубава. - рейвънкулеца се заоглежда за го бутнах настрани и започнах да коцукам към другия. Стигнах до него викайки името му, а той спея и се обърна. Това ми беше достачно.

Засилих по силната си ръка и ударих възможно най-болезнение си шамар. Георгеус изохка и се хвана за бузата, а Сам - вече разбрал,че птичка няма- се затича към нас.

Видах как Георгеус вади пръчката си и затърсих из манията моята, но не я намерих - беше останала на пода в другия край на помощението...

Извиках се с колкото глас имах!
- Експелиармус!
Тя изхвърча назад и заради раните и я заболя още повече! Вдигнах пръчката и продължих!
- Риктрумсемпра!
Започна да я гъделичка! Но я болеше, защото раните правеха гъделичкането болка! Тя се гърчеше, а аз я гледах! Нямаше да я оставя да ме удря безнаказано! Нямах намерение да спирам заклинанието! Тогава Сам се затича към мен, за да ме спре! Обърнах пръчката към него и казах със спокоен глас!
- Петрификус Тоталус!
Той замръзна! Преместих пръчката си отново на Потър и извиках!
- Риктрумсемпра!
Не спирах!

Георгиус ме вкамени! Не можех да помръдна и мускул, единствено усещах, че имах пръчка в ръката си. Започнах да си мисля наум контрапроклятието.
"Фините Инкантатем""Фините инкантатем". Успях! Освободих се от заклинанието на Георгиус и насочих пръчката си към него.
- Експелиармус ! - извиках с всичка сила и го обезоръжих. Улових пръчката му и я прибрах в джоба си при тази на Рони. - УМА ЛИ СИ ЗАГУБИ ? ТЯ Е ЛУДА ! КАКЪВ ГРИФИНДОРЕЦ СИ ТИ ? ОПИТВАШ СЕ ДА Я УБИЕШ ЛИ ?
Бях толкова нервен и двамата, че можех да ги пречупя, но не исках да го правя. Те трябваше да спрат тази вражда.
- Рони , ти отиваш в болничното крило. Ще кажа на мадам Помфри да ти прегледа и мозъка. - След което се обърнах към грифиндореца - Георгиус, не искам да се врагове, но това което правиш не е редно. - аз извадих пръчката му и я дадох. - Сега ми помогни да я заведа до болничното крило, моля те.

Осъзнах, че съм сбъркал!
- Извинявай, Сам, но си го заслужи!
Преди да правим каквото и да е било я вцепених за всеки случай! Вдигнахме и се запътихме към болничното крило! По пътя си мислех, ако не беше Сам, какво щеше да стане! Един от нас, вече нямаше да сред живите! Разсеях се от тези мисли и се замислих само, дали ще се оправи! Не ми беше приятна като човек, но не трябваше да я убивам! Замислих се кой е виновен! Сигурно беше професор Уизли! Той беше отговорник! Ннене, не е той... Нали някой щеше да го замества! Мисля, че беше заместник директорката, защото трябваше тя да гледа дуелите... Нали нашата госпожа се оттегли, защото имаше доста работа...

Георгиус се съгласи с мене. Двамата с него вдигнахме Рони и се запътихме към болничното крило.
- Мерси, че се вразуми. - Казах на момчето по пътя. - Не че и на мен ми е особено симпатична, но не исках грифиндорец да стана убиец. Баща ми беше такъв когато е учел тук. Не знам защо мен сложиха в Рейвънклоу...
Вперих леден поглед към Вероника, която съм сигурен, че ни слушаше.
- Все пак, дано се оправиш бързо. - казах й най-накрая.

Реших да вида как върви дуела между Велмос и Потър. Отворих вратата без да чукам и влезнах. Когато видях гледката, ококорих очи и отворих уста.
- Какво сте направили? Защо Рони е цялата в кръв. Вие да не... ненене!! - докоснах я, беше вкоченясала, още повече се изплаших - Какво сте направили на Рони??
Гледах и двамата, ту Сам, ту Георгиус. Очите ми излъчваха уплаха и състрадателност. Исках да помогна. Затова попитах:
- Как да помогна, какво да направя?? Та тя... - погледнах Вероника - е поразена със сектумсемпра!?... Кой го направи и защо?

Да сега сериа беше за всички, щях да ги убия!! Как можаха да ми причинят това?? Стоях си там и се опитвах да мрудна, постоянно повтаррях Фините инкантатум, но без пръчка в ръка това беше безполезно. Опитах се да се въртя но смисъл нямаше. Искренно се надявах младата Уизли да реагира и да ме освободи, но тя пурво чакаше обяснение от момчетата. Най-добре щеше да е да ме оставят да отида при някой учител за да ми помогне или поне да ме заведът. Мадам Помфри щеше да задава много въпроси, трябваше ми някой безразличен към мен. Сетих се!!! Арлик Уизли, на него не му пукаше, а и сигурно нямаше да разпитва -все пак беше дуел.

Джини ни срещна точно на вратата. Аз погледнах Георгиус и започнах да обяснявам.
- Бях се скрил под една мантия-невидимка, която взех от.. едно място. - пророних аз, тъй като можеше да е нейната. - Знаех, че единият от двамата можеше да пострада жестоко и затова се скрих тук, и ги наблюдавах. Георгиус порази Рони със Сектумсемпра, която пък му прати същото заклинание. Аз направих невидим щит между двамата и на Рони магията се отблъсна, за малко сега и Георгиус да го водех по същия начин към Болничното крило. Та все пак поправих малко раните на слидеринката , но тя настояваше да й дам пръчката, която взех, че да убие Георгиус. Аз категорично отказах, но тя ми отне вниманието някак си, събори ме на земята и се нахвърли с шамари на Велмос. Той тъкмо се беше отказал да се сражава и напускаше залата, но когато изяде пестница от слидеринката, извади пръчката си, вкамени ме и започна да я тормози с Риктусемпра. Едвам казах контрапроклятието, че да спра Георгиус, който с лекота можеше да я убие на секундата. Ето ни сега, вкаменихме я за да не се съпротивлява и я водил към Болничното крило.
Джини изглеждаше адски шокирана от историята.

- За жалост е прав, Джини! - пророних аз!
Бях виновен и не можех да осъзная все още защо го направих! Гледах надолу и се чудех! Дали да я заведем при Г-н Уизли! Той не беше виновен, защото не той трябваше да наблюдава дуела, а Катерина, която я нямаше! Тя беше виновна... Реших да го споделя на глас!
- Мисля, че Катерина е виновна! Тя трябваше да е съдия днес! Защо я нямаше? Трябваше да бъде г-жа Гилбърт, но тя имаше работа и беше възпрепятствана!
Зачаках отговор!

Георгиус спомена хората, които е трябвало да бъдат съдии по време на дуела.
- Защо въобще започнахте дуела първоначално, като сте видяли, че е нямало съдия? - попитах аз. - Това, че сте нямали надзиратели означава, че не е трябвало да се е състоял дуела, а вие решихте да се изпотрепите! Добре че бях там иначе някой от вас щеше да загине!
Но наистина защо никой не беше пратил съдия за този дуел? И ако наистина е трябвало да е Зеклос, защо не е дошла? Всеки имаше вина в случилото се.

Погледнах ги и започнах да се ядосвам:
- Добре, защо забога сте я вкоченили с Петрификус Тоталус? - извадих пръчката, а Рони ме гледаше с надежда, тъкмо да кажа: Куайтус и те ме спряха. - Защо не искате тя да се оправи, оставете ме да я спася, знам заклинания, които могат да и помогнат, не е нужно да я водите при мадам Помфри, тя ще започне да пита всякакви неща, недейте да я водите при нея. Знам лесни заклинания, които могат да я оправят. Но не съм сигурна, че ще успея, защото съм ги правила наистина само по веднъж, но винаги съм успявала. Е какво ще кажете, дали да рискуваме?
Погледнах и чаках отговора им, и на тримата, сякаш и тримата бяха виновни.

Джини поиска да освободим Рони от вкочаняването, но я спряхме.
- Не , Джини , в никакъв случай. - отвърнах аз. - Рони в момента ни е толкова ядосана на мен и на Георгиус, че само очаква да я освободи някой и да ни нападне.
Като се позамислих, пръчката й беше в мене и с ръце надали можеше да направи нещо. Погледнах първо Джини, после Рони, и накрая Георгиус чиито поглед ми казваше да не правя това, което си мислех да направя.
- Фините инкантатем. - казах най-накрая и Рони вече не беше вкаменена. Преди да се опита да направи нещо аз и хванах ръцете й и казах да се успокои.

- Аргггг - започнах да се гърча - Сам пусни ме всичко е наред, не съм ви сърдита или нещо. - Погледнах Георгеус с поглед,с който можеше да го замръзи. - Мерси, Джини - усмихнах й се леко. - Е хора аз ще ви оставям. Мерси за.... не всъщост не. Греоргеус ще се разправям с теб по късно. - Исках да стигна до общата стая на Слидерин сама,з а да не разбират местоположението й, но с тази скорост можеха да ме настигнат много лесно. Все пак май наистина беше по добре да ме заведут до болничното крило. Обърнах се с лице към групичката - Всъщост като се замисля, не бих отказала малко помощ!

» Джини Уизли VS. Вероника Потър
» Драко Малфой VS Георгиус Велмос
» Битката между Сам и Георгиус!
» Битката между Софи и Георгиус!