ПЪРВИЯТ УРОК - РИКТУСЕМПРА

Изчаках го да дойде напред, застана на около 3,4 крачки от бюрото. Изглеждаше доста изплашен и потресен, а когато чу името си едва не падна от стола, на който беше седнал, за да изчака другите да преместят чиновете си, защото той вече беше готов. Изкара пръчката си и се замисли, направи го точно така, както трябва. Възвърнах си настроението, вече не бях толкова тъжна:
- Е, браво, Георгиус, бях сигурна, че ще се справиш, нали си го правил и преди.
Зачаках следващия и казах на Георгиус, че е свободен, но го помолих да се върне след часа. Исках да го попитам нещо, което не беше свързано с Хогуортс и заклинания.

"Първият учебен ден? Колко бързо свърши ваканцията. Не може да е днес. Успах се. Не мога да повярвам. Не!"
Това бяха мислите на Драко след като отвори очи за поредната сутрин, погледна часа и се усети, че днес беше първият му учебен ден, а първият им урок за годината беше Защита срещу черните изкуства с преподавател, професор Джена Гилбърт. Драко разтърка очи невярващо, надявайки се всичко да е сън. Ощипа се, но болката го накара да изкрещи и остана белег от ноктите му. Не беше сън, а реалност. Той скокна от леглото. Преобърна чаршафите си, нямаше време да си оправи леглото или да отиде на закуска, за това се облече възможно най - бързо и се затича надолу по движещите се стълбища направо към кабинета по Защита срещу черните изкуства. Драко се срамуваше така и така да влезе в кабинета, а последвалото му закъснение беше "черешката на тортата". Препъна се в необичайно дългите мантии няколко пъти и в крайна сметка успя да стигне до кабинета. Не беше единственият отсъстващ. Отвори вратата тихо и внимателно, за да не пречи на останалите. Професора го погледна с острият си поглед и Драко замръзна на място, с лека руменина по страните и сведе поглед.
- Господин Малфой, добре дошли. Надявам се имате извинение за закъснението си. Моля седнете. - каза високо с своят величествен, но в същото време мек глас професор Гилбърт и посочи един от празните чинове.
Драко запристъпва бавно между чиновете, докато стигне до своя, като срещаше погледите на учениците, някой присмехулни, други съжалителни, а трети безразлични и учудени. Малфой седна на мястото си и започна да слуша урока. Днес щяха да учат гъделичкащата магия Риктусемпра. Драко я беше научил отдавна, но това беше възможността му да я тренира малко пред истински професионален магьосник и да получи мнението на специалист в тези неща. Помогна на останалите първокурсници да избутат тежките чинове в един от ъглите и се нареди на опашката, която стигаше от крайната стена на кабинета до катедрата на професор Джена Гилбърт, за да направи магията и да получи мнението на учителката. След доста успешни, но и неуспешни опити на съучениците му, които бяха минали по реда си преди него, дойде и неговият миг. Точно тогава стомахът го стегна, но той затвори очи и се опита да си представи че е в двора на къщата им и тренира магии върху плашилото. Вдигна пръчката си и уверено и силно произнесе точно и ясно магическите думи:
- Риктусемпра.
Присветна розова светлина и магията му се получи толкова силно, че момчето едва удържа пръчката си. Беше толкова радостен от резултата си, но погледна притеснено, прехапвайки долната си устна към учителката по Защита срещу черните изкуства, чакайки нейната тежка дума, надявайки се да се е справил подобаващо.

Бях застанала в един тъмен ъгъл на стаята. и аз като Драко се бях успала за първият учебен ден, затова тихо бях влязла с него в стаята. Реших, че щом другите двама вече са готови с оттренирането и аз може да се вклуча. Излязох напред в светлата и прохладна стая, където учителката, мисля твърде млада за да преподава, стоеше и обясняваше някакви неща на момчетата.

При положение, че бяхме толкова малко реших, че извинянието за закъснение може да дойде по късно, като се замисля по добре обаче се сетих, че имам една услуга, която да искам точно от тази учителка затова е по-добре да съм мила.

- Здравейте! Извинете за закъснението! - те всички подскочиха, явно не ме бяха забелязали, чуствах се горда. - може ли да се присаединя към урока? - попитах със серозен тон, гледайки директно в очите на учителката, без да поглеждам към.... дргугите.

Когато обяснявах на класа разни неща по урока, някакво момиче с много дълга коса, която имаше приблизителен цвят на косата като на Джини Уизли, но беше малко по светъл или пък по скоро клонеше към светло кестенява, но имаше някакви рижави отенъци влезна. Дори не почука, но аз се държах с децата като с равни. Въпреки, че трябваше някой да ги е научил на ред. Когато тя се приближи видях, че е от Слидерин и разбрах защо влиза така. Въпреки това се извини и ме попита дали може да остане за урока. Аз естествено нямах нищо против, но всички закъсняват, поне да кажат защо. Някои се бяха успали, но не може всички да са се успали. Тя остави учебниците си на чина на Драко, защото беше последен и се нареди в колонката. Вече почти нямаше никой в колонката. Всички бяха освободени, но Драко, Георгиус, Джини и още няколко деца бяха останали. Явно просто им беше любопитно. Трябваше да кажа на госпожица Потър, за да я подканя да направи магията. Като я гледах колко беше нахъсана едва ли не я беше правила. Сигурно е всекидневие за нея. Но това нямаше значение, всички трябваше да опитат. Затова казах:
- Здравей, Вероника, няма нищо, че закъсня. Аз съм Проф. Джена Гилбърт. Знам че изглеждам млада, но знам доста магии. - това естествено нямаше значение, но тя ме гледаше все едно не ставам за учител, щом съм млада, но на мен не ми пукаше особено много затова продължих - ще пробваш ли едва ли новата за теб магия Риктусемпра?

Нямах нищо против учителката, но тя явно, като ръководител на Грифиндор имаше проблем с мен.

- Ъъъ.. Да, разбира се може да пробвам . -огледах се имаше само една пърцалена кукла. - Вероятно макар и безобидна магията ще тестваме върху неживи премети? - беше впурос, който обаче изглебдаше немил - Имам в предвит, ами.. не знам как, не знам дали вурпоса ми е правилен..., но .. ами как ще се забере дали наистина правим нещо? - още докато стоях в ъгъла се бях питала това. МИслех си че ще е лесно да се разговаря с учители,но явно не беше особено маййй не ме харвесваха, дори когато исках да ги уважавам.

Средоточих се в урока. Реших, че нямам нужда от отговор макар и учителката да кимна към мен и после към чучалото. Стиснах здраво в лявата си ръка пръчката и извика със СРАВНИТЕЛНО уверен глас:

- РиктомСемпра - Куклата се размърда силно, а после се плясна в земята. - А добре ли се справих ?? - попитах аз всички - имам в предвит какво трябваше да стане?? - По погледите на хората наоколо сметнах, че не е добре - Е вероятнотрябваше първо да прочета урока! Ха! - казах го с насмешка на себе си а на ръба на лявото ми око се появи малка сълза, изтрих я с ръкава на робата. Не можех да чета, или поне не обикновенно четиво.

По чиновете край стената имаше облегнати хора отидох до тях, но преди това се извиних на учителката.

- Извинете ме за закъснението и за това, че не бях потготвена. Първият учебен ден ми дойде малко изневиделица! - В очите ми вече нямаше и капка мъка, точно както ме учеха. ГОрда - да точно така....