Няколко вечери преди да започнем училище...

Не бях запомнила кога е вечерния час, затова излезнах от стаята на Грифиндор. Бях толкова гладна. Запътих се към голяма зала. По пътя срещнах новата ученичка - Амая. Бях чула за нея от мама и татко, те ми казаха, че познават родителите си, но не запомних имената им. Беше толкова бяла. Беше и доста висока, но слаба, беше и много красива. Приближихме се една до друга, явно и тя не беше яла, когато му е било времето. Затова и казах:
- Здравей Амая, аз съм Джиния Уизли, приятно ми е. Е, явно и ти не си яла, когато му е било времето. Ако си легна сега, няма да мога да заспа от глад, затова реших да дойда малко към голямата зала и се по пътя се надявах да има нещо останало на масата на Грифиндор.
Не знам къде беше ходила тя, защото тя също е от моя дом. Явно се е разхождала в замъка, все пак аз бях тук доста по от рано от нея. Изчаках отговора и.

- О, здравей. - отвърна й Амая и се усмихна широко - Наложи ми се да поостана в библиотеката. Нали разбираш, учителката по отвари не е особено благоразположена към мен, по разбираеми причини.
Момичето завъртя очи и направи гримаса. Всъщност "неблагоразположена" бе ужасно слаба дума за човек като професор Катерина Зеклос. Тя си беше чистокръвна Слидеринка и направо ненавиждаше Грифиндорците; и ако бе способна да изпепелява хората с поглед, определено нямаше да е останал нито един ученик от така омразния й дом.
Двете първокурснички се наместиха на масата. Имаше съвсем малко хора - най-лакомите, които си дояждаха (например Краб и Гойл, които редовно оставаха последни в залата), и закъснелите - които не бяха намерили време да слязат по-рано.
Почтибезглавият Ник прелетя край двете момичета и ги поздрави учтиво:
- Добър вечер, деца! Не сте могли да намерите пътя, предполагам?
- О, не. - отвърна любезно Амая - Просто други задължения ни забавиха и нямаше как да слезем навреме.
Духът-бродник въздъхна унило. Явно му липсваше времето, в което имаше достатъчно разнообразни занимания, че да закъснява за разни места. А сега само се чудеше къде да се дене и как да разсее мислите си от тъжния факт, че все още не искаха да го приемат в клуба на безглавите призраци.
- Добре, смели приятелки! Бон апетит! - пожела им той и, потънал в униние, продължи да лети надолу по масата.
- Симпатяга. - отбеляза азиатката и го проследи с поглед.
След това двете се заеха с вечерите си. Не беше останало кой-знае колко от храната и разнообразието въобще не бе голямо - малко наденички и тиквен пай. Но и това не беше зле, имайки предвид, че можеше да заварят само и единствено опразнени блюда.
- Е, как ти се струва училището? Прекрасно е, нали? - Реши да завърже разговор Амая, която винаги бе отворена за нови приятелства, особено за членовете на семейство Уизли, които й бяха страшно симпатични. Все пак бяха рижави, с лунички и добри сърца - каква по-добра комбинация от това?

п.с. - много съжалявам, че се забавих толкова. =/

Драко най - сетне излезе от черупката си. Беше толкова притеснен, че не искаше да излиза от общата стая, но най - накрая се престраши, събра сили и слезе в голямата зала, където трябваше да хапне нещо, тъй като не беше ял цял ден и червата му къркореха толкова силно, че заглушаваха стъпките му, когато слизаше по стъпалата. Малфой не познаваше много добре "Хогуортс", но знаеше къде се намира "Голямата зала". Най - лошото обаче беше, че се забави твърде много, тъй като стълбите непрекъснато се местеха и той не знаеше кои са правилните, които му трябваха. Най - сетне се озова на първият етаж и успя да намери пътя към "Голямата зала". Плахо мина през вратата и тъкмо когато пристъпи прага, сър Николас премина покрай него. От всички духове, Драко беше виждал само Тлъстия монах, тъй като той беше бродникът на неговият дом и не изпитваше почти никакъв страх от него вече, но Кървавият Барон, духът на Слидерин, той беше толкова странен и непрекъснато се опитваше да го стресне. В крайна сметка Драко влезе вътре. Бяха се събрали няколко от последните ученици, няколко духове - бродници и един учител, коойто стоеше на височайшата маса, явно се беше позабавил. Драко тръгна към масата на своят дом, като се оглеждаше непрекъснато за някой от "Хафълпаф", но не виждаше никой. Тогава видя че на масата на Грифиндор са останали две момичета, а лакомите хафълпафци, не бяха оставили нищо за Малфой. Той се приближи леко притеснено към тях, преплиташе пръсти от притеснение, дръпна мантията си и каза:
- Извинете, може ли да седна на вашата маса, защото съучениците ми вече са изяли всичко, а аз се позабавих малко. - гласът му се чуваше съвсем леко, а той стоеше, прехапвайки устна, надявайки се момичетата да нямат нищо против от компанията му, макар че той не мислеше да ги притеснява с нещо.

Бях се събудила малко по-късно и се усетих,че ще закъснея за закуска.Тъй като все още не бях научила пътя към Голямата зала ми трябваше време докато уцеля правилните стълби,защото стълбищата се местеха.
След около 15минути лутане из коридорите влезнах в Голямата зала.Повечето хъфълпафци си бяха тръгнали и на масата нямаше почти никой.Аз видях две момичета от Грифиндор и едно момче от Хъфълпаф да стоят и да си говорят.Реших да отида при тях,защото не познавах никой.
-Здравейте...може ли да седна при вас?-попитах плахо аз.

Бях толкова разсеяна, че почти не обръщах внимание на никой, въпреки, че компанията на Амая, Георгиус и двамата Хафълпафци - Драко и Софи ми беше доста приятна. Винаги бях отворена към нови запознанства. Чуках по чинията с вилицата и се оглеждах наляво надясно. Най - накрая реших, че съм се наяла, въпреки че не бях хапнала почти нищо, само малко тиквен пай и не разбирах защо съм си взела вилица като усещах миризмата по пръстите си. Явно е нямало какво да правя. Понечих да стана, исках да се разходя из замъка, беше толкова голям, а аз знаех само няколко места: Голяма зала, Общите стаи на всички от домовете, но знаех паролата само на нашия, трябваше да поискам паролите от по - големия ми брад Джордж, той със сигурност щеше да ги знае, но за какво са ми и без това нямаше с кой да върша пакости, а и не беше много по мой стил. Та, знаех само Голямата зала, Общите стаи, тоалетните и баните на учениците иии... как се излиза от замъка. Искаше ми се да не оставам сама, затова реших още малко да поостана с тях. Разбира се от тук нататък вече щях да слушам за какво си говорят.

Когато човек е гладен би направил всичко, освен да се изправи срещу Унгарски шипоносец, разбира се. Но в момента ми предстоеше нещо по страшно от змей - да сляза на обяд в Голямата зала, където беше пълно с непознати хора. Обичах да намирам нови приятели, но този път компанията ми беше между магьосници, а аз като мътнород трудно бих се вписал. Видях на една от масите сравнително голяма групичка хора първокурсници, на които явно също им беше напрегната ситуацията. Опитах по някакъв начин да се набутам при тях.
- Добър ден ! - поздравих весело и се усмихнах. - Има ли място за още един при вас ?
Изчаках отговор докато корема ми къркореше безмилостно.

Грифиндорци бяха много мили.Особенно Джини и Амая.Драко беше седнал до мен и ядеше.Аз си говорех с Амая.По едно време дойде още един първокурсник.Той беше от Рейвънклоу.Попита ни дали може и той да се присъедини към нас.Тъй като никой друг не отговори,най-накрая му казах:
-Разбира се,че има място за още един!-казах му аз усмихнато.-Аз съм Софи Лупин.-казах аз и подадох ръката си да се здрависаме.След това реших и да представя другите:
-Това са Джини Уизли,с червената коса,Амая Каори и Георгиус Велмос.Те са от Грифиндор.А това е Драко Малфой,от Хъфълпаф.-казах аз-А ти си..?-попитах го и изчаках отговор.

Едно момиче с дълга, черна коса най - учтиво се представи и ми подаде ръка да се запознаем. Казваше се Софи Лупин.
- Приятно ми е , Сам Певърил. - отвърнах аз и се настаних на масата при тях. - Очевидно съм от Рейвънклоу. - казах аз и се засмях.
Изгледах всички, които бяхме на една маса. Момичето с червената коса, което беше от Грифиндор се казваше Джини, а другото момиче от нейния дом беше Амая. Георгиус се казваше чернокосото момче, а Драко беше хафълпафеца с белезникаво-русата коса. След като ги огледах започнах да се храня с яйца и бекон.

Момчето се казваше Сам Певърил.Той седна на масата и почна да се храни.Тъй като никой не казваше нито дума,реших да завържа един разговор:
-Е,Сам...разкажи малко за себе си-каза аз и се усмихнах.Обикновенно бях много затворена в себе си и не се запознавах много много с хора.Аз почнах да ям закуската си,и междувремено попитах:
-Кой е вашия любом предмет?-попитах малко смутено аз.-На мен ми е Защита срещу черните изкуства,трансфигурация и Куидич...въпреки че не се смята за учебен предмет.-казах аз.Вече ме бяха избрали за търсач на Хъфълпафския отбор по куидич.Винаги съм искала да игаря.

Времето за закуска беше вече отминало, но ми отне доста време да пренеса нещата си в подземието на Слидерин. Затичах се към Голямата зала докато намествах новата си униформа. За жалост имах да изкача много стълби, а това се случи бавно дори ккогато ги взимах по две три. Искренно ми беше интересно как ще реагират старите, и надявам се и новите, ми приятели, когато видят, че съм сменила домът.

Вече бях стигнала до големите врати на залата, който бяха отворени, когато осъзнах, че не се познавам с никой от моя дом. Забавих крачка, почити спрях и се зачудих дали ще е по-добре да намеря просто някойхора и да седна при тях.

Надникнах е Голямата зала и за моя най-голяма радост и също толкова голяма учудване масата беше една! Явно врвмето преди началото на учебната година,когато учениците бяха много по-малко от обикновенно, всички ядяха заедно. Беше такова облекчение за мен да видя хората от различните домове стоящи заедно, така поне нямаше д асъм сама.Зарадвах се наистина много и с бодра крачка стигнах до там.

- Здравейте! : ) - поздравих ги и някоки от тяхсе обърнаха и с усмивки на лица отвърнаха на поздрава ми. Бях решила да се запозная с новата. - Аз съм Вероника.., а вие сте ..? - между времено отидох и седнах срещу последните двама.

- Ами, аз съм мътнород. - започнах веднага с това, което най - малко смятах да споделя. - Не се срамувам от това, защото все пак с нещо съм доказал, че заслужавам да изучавам магия в Хогуортс. Свикнал съм да живея мъгълски живот, но съм чел историята на училището и горе долу съм запознат с начина на живот на магьосниците. Искам да стана аврор когато порасна, винаги съм искал да се сражавам с черни магьосници.
Не знаех дали всички ме слушаха, но аз все пак продължих:
- Обичам да летя с метла. Тате ме научи да летя с неговата "Чистометка" която до скоро майка ми смяташе за метла, която служеше за метене. И ще помоля някой от вас да ме упъти към Куидич игрището. Смятам да се пробвам за един от постовете.
Както си приказвахме, яйцата които бях започнал да ям останаха недокоснати. В това време дойде момиче от Слидерин, което поздрави другите и пожела да се запознае с Амая. Явно е чула, че съм мътнород и от учтивост ме игнорира.

Сам помоли някой да му каже къде се намира игрището за Куидич.Аз и без това щях да ходя там по късно и му казах:
-Аз ще ти помогна-казах аз-и без това ще ходя по-късно там.Така че ще ти кажа къде е-усмихнах му се аз.Хапнах малко.И пак започнах да говоря:
-Аз съм нечистокръвна.Майка ми е мъгълка,а баща ми е магьосник.-тъй като май на никой не му беше интересно започнах да говоря за друго.-Някой от вас може ли да рисува?-попитах заинтригувано аз-Харесвам и азиатско изкуство.Честно казано аз се интересувам повече от изкуство отколкото от магически неща.Но..няма да говоря повече защото май на вас не ви е интересно-казах смутено аз и си замълчах.

- хей, и аз секандидатирах за търсач, дано да стане - гледах Сам, както го наричаше момичето,докато казвах това - а ти какъв пост искаш да знаемеш ??

Дръпнах една палачинка от голямата купчина и си взех една лъжица шоколад, която размазах по нея, бях решила да се направя, че ме съм чула това за кръвтта му, знаех, че като Слидеринка не трябваше дауважавам такива хора, затова прпсто го погледнах с лека злоба.

- Е как сте ? Какво правите напоследък?? - захапайх палачинката си и зачаках отговор, но когато здъвках залъка си се обърнах към всички и започнах да говоря - Как си прекарвате свободното време преди началото?? Съвсем на скоро дойдох така, чее...

Страшно бялото момиче още не беше обърнало внимание на милите ми думи. Харесваше ми да стоя на масата с тях, ноколкото повече врвме нимаваше толкова повече изгарях от желание да се запознаяс хора от моят дом. Загледах се към вратата на залата и започнах да си представям бъдещите си съученици.

- Ами още не съм решил. - отвърнах аз на Рони, която ми се стори, че ме погледна злобно. Игнорирах това. - Може би гончия, или бияч. Може и търсач, кой знае.
Всички се хранеха и си приказваха и времето мина сравнително бързо. Когато се наядох с половин яйце станах от масата, махнах им за довиждане и се запътих към изхода. Уговорих се със Софи да се срещнем пред Входната зала за да ме заведе до Куидич игрището някъде вечерта.

След време на масата се събра дружина от около седем първокурсника. Драко беше доста притеснен и не смееше да каже нищо, а просто слушаше как се запознаваха учениците и се опитваше да запомни имената им. Почти всеки от насядалите тук беше кандидат за пост в куидичният отбор на дома си. Сам беше се кандидатирал за търсач на Рейвънклоу, а Вероника за търсачка на Слидерин. Малфой не искаше да прекъсва разговора, но промърмори със слабичкият си и притеснен глас едно малко и учтиво:
- Аз също мисля да се присъединя към отбора на дом Хафълпаф.
Всички извърнаха погледи към него. Явно не бяха забелязали че той все още стои там. Драко леко се изчерви, отпусна се малко надолу, сякаш потъваше от срам в дън земя и огледа всички странно - гледащи го погледи. Първокурсникът на Хафълпаф реши да се представи сам и да даде малка характеристика за положението си, както направиха и повечето. Остави вилицата си, тъй като вече не се чувстваше гладен. Сформира началното си изречение на ум и след като вече го беше осмислил започна да се представя:
- Аз... - замълча за малко и започна отначало. - Моето име е Драко Кийт Малфой и съм най - младият член на родословното дърво на Малфой. Сигурен съм че някой от вас е чувал за моето семейство и не сте много очаровани от не чак толкова приятните слухове за тях и аз напълно ви разбирам. Никой не избира в какво семейство да попадне, дори и да ми се иска, не мога да променя кръвта, която тече във вените ми, но аз не съм като повечето от роднините ми, известни с тяхната жестокост, непреклонност и жажда за мъст и лидерство. Аз, както сигурно сте разбрали съм чистокръвен магьосник, с нито една мъгълска капка, но за мен това не е от значение, всички сме еднакви, никой не е над другия, колкото и да си мислим, ние чистокръвните че сме нещо повече от "немагьосниците". Аз също много обичам да летя и имам голямо желание да науча нови неща тук. Надявам се да си намеря и приятели, но съм притеснителен и срамежлив и ще е доста трудно, но мисля че мога да се сприятеля с някой от вас... може би.

Времето за ядене беше минало и всички чиний и блюда бяха прибрани. На масата за ученици само стояха наколко деца с чаши тиквен сок пред тях. Имаша такива, които четяха мака и да не бе тихо като в библотеката, други играеха магьоснически шах, имаше такива, които само говореха с проятели и такива кат мен - стоящти сами и чакащи компания. Всъщност такива бяхме само аз и едно от момчетата, с което закусвах - името му беше Драко до кколкото помня, младият наследник на семейство Малфой.

Замислих се за това дете. Той беше казал, че е по различен от родителите си и че е изневерил на традицията..хм... Ако не беше сигурно щяхме да сме в един дом, нали беше и чистокръвен. Загледах се в първокурсника и се зачудих дали наистина е той.

Тези мисли незанйно защо ми припомниха за бъдещите часове. Щяхме да имаме толкова време заето от магии! Беше истинакко богатство.

Малфой си похапваше малко по - бързо сега, за да се измъкне от приятната компания и да отиде да почете малко от новите си учебници. Точно отхапа от единственото и последно останало му пилешко сочно бутче и отпи една глътка от пунша. Беше безсолно, а до него я нямаше солницата. Огледа всички маси и накрая цялата маса на която бяха седнали, а на две места след него близо до Сам беше седнало момиче от Слидерин. Тя се беше представила като Вероника Потър, а родителите на Драко винаги казваха невероятно ужасни неща за рода на слидеринката. Все пак Малфой говореха лошо почти за всички и Драко реши да я заговори, хем да вземе солницата, но се притесняваше да говори със слидеринец, защото му бяха обяснили че в този дом ходят само зли магьосници. Точно там трябваше да попадне и той според родителите му, но не се получи. Накрая събра смелост, приближи се и се изправи.
- Може ли да взема солницата, ако обичате? - попита той учтиво първокурсничката. Момичето не каза нищо и той я взема бавно и не спираше да я гледа, за да види каква ще е реакцията и. Поръси леко със сол пилешкото бутче и отхапа отново.
"Така е по - добре" - помисли си момчето.
След това се изправи и върна солницата на Вероника, като каза:
- Благодаря ти много за жеста.
Момичето му се усмихна и Драко леко притеснено подаде ръка.
- Аз... казвам се Драко... Малфой и ми е изключително приятно. А ти си Вероника Потър от слидерин, нали?
Той седна пред първокурсничката и започна разговор.

Първокурсника се беше приближил и бе взел солницата, странно мислях.че има навсякъде.

Обурнах се към него с лека бързина.
- Да, АЗ съм Вероника Потър - погледнах го в очите и се загледах, присвих очи - Нещо против? - въпросът беше адресиран за към солницата, но изглеждаше сякаш да има нещо против мен. Не си направих труда да се изясня. Взех солта и сложих съвсем малко върху салатата. Още я дръжах, когато я подаох леко напред и отблеязах - не е полезна - малка пауза - за очите. - Млъкнах и се втренчих в бутчето му, а после се засмях тихо.

Огледах момчето, имаше нещо познато в това име, но в този едни прекрасен момент не се сещах. Изглеждаше приятно и с тази толкова светла коса... Точно така светалата коса! ПОзнавах само едни друг човек със толкова неестествено бяла коса.

- Знам кой си! - ивиках аз но нямаше реакция от околните - Ти си сина на Луциос Малфой! Мисля че работеше в министерството.. преди.. - реших, че е по -добре да не говоря за това, а камо ли да разсъждавам на глас.

Момчето беше доста стаписано от избликът ми и ме гледаше леко накриво. Бях решила, че съм в грешка
- Нали? - попитах аз с надежда в очите, не обичах да греша.

Драко похапваше сладко, сладко и доста по - бързо от преди, тъй като сега му се услаждаше много повече, след като беше сложил солта. Момичето не беше от най - сдържаните и обичаше да се прави на интересна, но пък хафълпафа я разбираше, все пак беше слидеринка, а и той и попречи да се нахрани както трябва. Леко сведе поглед и лека червенина се появи по бузите му, която показваше, че Драко се притесняваше от следващият изблик на енергия в момичето.
- Извинявай, ако ти преча ще се изместя, просто реших че може да си поговорим.
Тогава момичето каза че знаело кой е. Драко разбра какво следва и за това се приготви да бъде изритан от мястото си. Момичето познаваше баща му и явно не беше останала с добри впечатления (разбираемо), защото не спираше да се взира в Малфой с притворени очи.
Тя продължаваше да пита дали е така, дали е права, а той само мълчеше. Това беше единственото нещо, което можеше да го остави на мястото му поне до края на обяда. Но момичето продължаваше да не спира и искаше да и се обърне внимание.
- Ами... - Драко накрая събра малко кураж и въздух и каза - Да... аз съм син на Луциус Малфой.
Момичето вече беше сигурно и плесна с ръце доволна, че и този път не е сгрешила. След това отново се втренчи в Драко, а него го побиха леко тръпки от ужасният и поглед и изтръпна така че да не си личи много, но пак се видя трепета на тялото му.
- Сега ще ме изгониш, нали? - попита той накрая, след като беше свършил с обяда и беше готов да го изстрелят навън.

- Не няма. Нямам нищо против потиацялен слидеринец - погледнах в друга посока - А и все пак не привлочаш много внимание. - бях решила да не се заяждам за това, че го е страх от мен, но бях толкова горда пт това свео постижение, че се издадох - Страх ли те е от мен?? - лекичък смях от моята уста и разбира се поредната грешка. Сега щеше да си отиде а аз не исках, обичах да имам компания, с кооято се разбирах добре.

Погледнах го в очакване на отговор, но след кратко мълчание реших, че ще е особено много по добре ако бързо сменя темата и замажа положението.

- Не си мисля нищо лошо за баща ти , просто.. Е доста..... - това, което щях да кажа беше абсолютно нормално за бивш слидеронец, но ме беше издразнило. Явно не бях толкова лоша все пак, по да определено не бях!!! Самозаблуждавах се и го знаех. - Горд и особено проклет.

Усмихнах се на момчето, очеводнп беше по-различен от баща си защото го беше срам от негп, но не беше ли твърде... Хафълпафец???? Ето това - исках да разбера!

Влезнахме в Голямата зала.Седнахме на една маса,но аз продължавах да настоявам.Сам упорстваше и не искаше да ходи до болничното крило.Личеше му,че има нужда от малко лечение.Най-накрая реших да го заплаша:
-Хей...ако продължаваш да ми упорстваш ще взема да използвам някоя магия за да те пренеса на сила в Болничното крило.-казах аз.Не вярвах,че някога ще взема да заплашвам някой,тъй като самочувствието ми не беше толкова високо.Но го казах с неувереност,защото не бях толкова добра,но се надявах Сам да не е усетил.Той се беше заел да си яде вечерята.Аз го гледах ядосано през цялото време и не хапнах нищо.
-Ама аз наистина мисля да те вдигна във въздуха и да те пренеса до болничното крило-най-накрая казах аз след малко мълчание.

Пилето беше адски вкусно. Хапвах си най-сладко когато Софи извади пръчката си и ме заплаши и ще ме заведе до Болничното крило. Това ме накара да замръзна, макар да изглеждаше несигурна в действията си.
- Добре, добре ! - стреснато отвърнах накрая. - Само да се нахраня и ще отида, обещавам. Но не те задължавам да идваш с мене, ще стане късно и може да глобят сурово твоя дом с точки.
След което плахо продължих да хапвам. Държах момичето под око, защото нищо чудно да ми контузи и някой друг крайник.

Сам се съгласи да отиде доброволно до Болничното крило и ми каза да не идвам с него,ама аз не му повярвях много и му казах:
-Аааа не ще дойда с теб!-казах аз настойчиво-Не ме интересува дали ще ми отнемат точки или не.Ако ме хванат ще обясня за какво става въпрос.
Млъкнах за малко,но не за да ям,ами защото се сетих за нещо.Беше свързано с куидич.
-Хей...ти яви ли се за отбора на Рейвънклоу?А ако не... и искаш....какъв пост искаш да изпълняваш?-казах аз-Мен ме приеха във Хъфълпафския отбор като търсач.Честно казано се радвам много.^^

Софи настоя да дойде. Не знаех какво щеше да прави ако я хванат с мен толкова късно.
- Добре, ще отидем двамата. - казах аз най-накрая доброволно.
След което тя ме пита за Куидича, докато аз доизяждах бутчето.
- Ами, искам да съм търсач, но ако това стане, ще трябва да те събарям от метлата ти. - вметнах аз и се засмях. - Впрочем утре трябва да ме заведеш до стадиона. Мисля, че нашия дом има тренировки утре.
Като обрах хубавичко останалото месо по костта, двамата със Софи се запътихме към изхода.