Стената на славата на Слидерин

Драко беше решил да се поразходи в миналото на своят дом и да намери нещо интересно от миналото на прадедите си. Стената на Слидерин беше пълна с трофеи, като купата на домовете, отличен успех за годината на целият дом в часовете по отвари, трофей по черни изкуства, първо затваряне на стаята на тайните, куидич купи и други. Той стоеше така, на чистият под и гледаше стената с любопитство, опитвайки се да изтрие Джини от главата си.

Когато се прибирах в общата стая на Грифиндор чух някакъв шум от Трофейната. Реших да влезна, защо да не се забъркам в някоя пакост, който и да е там, щеше да ми е приятно да върша пакости, а и да ме научи на някое заклинание. Влезнах и видях Драко да стои на пода. Казах плахо:
- Аааа... Здравей? Какво правиш? - приближих се до него и погледнах на там на където той гледаше, Слидерин имаха много постижения. Веднага полюбопитствах за Грифиндор, те бяха точно до Слидерин. Имаше кудич класация. Джеймс Потър беше на първо място, а Хари - на второ. Не познавах третия, а и имаше странно име. Гордеех се с брат ми Рон, той беше измислил някакво заклинание, поразява с удар в ребрата и наранява доста силно...

Драко стоеше и се опитваше да я избие от главата си и точно тогава в трофейната зала влезе Джини. Той само вдигна поглед, за да види кой влиза, а после отново сведе поглед.
- Здравей! - отвърна той и продължи да гледа медалите на Слидеринците в учението, които бяха доста мъничко, докато в ЗСЧИ, Отвари и Черни изкуства имаха доста постижения.
После реши да отговори на въпроса на Уизли:
- Стоя си... и разглеждам стената на славата на дома ми. Интересно ми беше какви постижения сме имали.

- Амии... Това е много хубаво. Пожелавам ти и ти да си на тази стена след няколко години. - погледнах го, а той беше с ококорени очи и зейнала уста. Продължаваше да не откъсва очи от стената, затова го попитах:
- Е, за какво си мислиш?

Драко разтърси глава. Осети се че изглеждаше толкова... тъпо.
- За нищо... извинявай че изглеждах толкова глупаво.
Леко се изчерви и се изправи. Повика със заклинание един стол и седна на него. После повика още един за Джини и тя седна до Малфой.
- Как си? Какво прави днес? - обичайните въпроси които Драко задаваше когато не знаеше какво да каже.

- Амии аз.. много ми се насъбра днес, но горе долу съм добре..
"Боже кого лъжа" - казвах си на ум. Та аз се бях разделила с Георгиус, заради него. И аз не знаех какво да кажа, затова си замълчах, надявах се той да даде някаква тема за говорене.

Драко започна малко да чупи пръсти. Гледаше земята и не казваше нищо. Накрая не се сдържа, обърна леко глава към Джини. За щастие тя не го гледаше. Той се усмихна. Искаше му се да погали косите и, но просто леко плъзна ръката си по неговият стол и без Джини да забележи, премести ръка между двата стола. Разтвори пръстите си и хвана ръката на Уизли. Тя се обърна към него, а той стоеше, гледаше я и се усмихваше.

- Какво? - попитах аз.
Погледа ми сигурно казваше "целуни ме, недей да чакаш", но... надявах се той да не го види, въпреки че се опитвах да го гледам в очите. Колкото и трудно да беше това за мен. Когато ръката му се допря до моята, аз потрепнах, но не я махнах. Аз се подпирах на стола и ръката ми беше с дланта надолу, затова я обърнах и хванах неговата. Не знам дали се е изненадал, но аз...почти не усетих кога стана това.

Драко отдръпна ръката си леко и каза без да поглежда Джини:
- Извинявай за това... знам, че беше... странно и неочаквано, просто...
Обърна се към нея. Тя стоеше и го гледаше, а очите и бяха толкова красиви. Идеше му да я целуне

Аз се ядосах, толкова ли му бях противна, че чак да не му е приятно да сме с хванати ръце.
- Нямаше проблем за ръката, дори ми беше приятно.
Потърсих неговата и я хванах. След това наведох глава на долу и после пак я вдигнах. гледах очите му, бяха толкова изпълнени с чувства, но не знаех какви. Исках да разбера, но не знаех как да попитам, трябваше да знам... Но времето щеше да покаже, ако не и тази вечер.

Джини хвана отново ръката на Драко. Той също я хвана. Сега чувстваше Джини... чувстваше я толкова близо. Дланите и бяха меки и гладни, толкова нежни и невинни, не бяха направили на никого нищо лошо. Уизли беше толкова... прекрасна. Малфой обърна глава към нейната и погледите им се срещнаха. За миг потъна в очите и, дълбоки като океан, красиви като небето. Не знаеше какво се случва, искаше само да се приближи още и още до това бездънно море. Започна да се приближава към Джини. Точно тогава настъпи този момент... моментът на сладост, който накара Малфой да не иска нищо повече, а сърцето му затуптя по - силно от всякога. Устните им се сляха в една толкова перфектна и нежна, но също и страстна целувка. Устните на Джини бяха толкова сладки. Драко отпусна глава назад, на края на целувката. Устните им се отлепиха, колкото и да не му се искаше. Отвори очи леко и видя прекрасната усмивка на Джини. Не продума нищо... нямаше нищо на ум, в момента си мислеше само за миналият току що момент, който му подейства толкова обаятелно.

Когато Драко ме целуна, почуствах колко по близък може да ми бъде. Почувствах го повече от приятел. Никога не бях чувствала момче толкова... близо до мен. Исках този момент никога да не свършва. Целувката беше просто... прекрасна, неповторима, същност това беше нашата първа целувка. Не ми се щеше да мисля за нищо друго. Не трябваше мислите ми да ме отнемат от момента. Не знаех какво да кажа, затова предприех нещо бързо:
- Аммм... - това беше единственото, което каза преди да го прегърна и да кажа следващото - Обичам те, няма друг като теб!

Драко я прегърна. Точно тогава се сети.
- Джини...
- Да? - отвърна момичето тихо.
- Чух те да казваш същото, което каза преди малко на Георгиус мила.
Малфой я погледна. Искаше да знае, дали наистина тя си мислеше че няма друг като него или просто го казва на всяко от своите гаджета... разбира се и той много я харесваше и много му харесваше да е с нея, но това беше от значение... искаше да знае, колкото и да не му се искаше да разваля този прекрасен момент.

- Това преди малко вече свърши, Георгиус го няма, вече не сме заедно, затова казах, че много ми се насъбра днес. Вярно е, че Георгиус е много добър приятел, но аз мисля че ти си ми нещо много повече от приятел. - Не можеше да е преди малко, защото аз не си бях говорела и виждала с Георгиус от много време. E не от много отдавна, от следобеда, когато учихме заклинания. А и ние бяхме вече само приятели. Беше толкова странно. Сякаш той се съмняваше в мен. Естествено, че го харесвах повече от Георгиус, та аз го обичах, мечтаех за него всеки ден, мислех за него, но явно е било напразно.

Сега Драко разбра. Не трябваше да го казва... просто направи огромна грешка, като се усъмни в чувствата на Джини към него.
- Джини... извинявай. - отрони тихо Малфой.
Момичето го погледна, а той хвана ръката и и преплете пръсти в нейните.
- Извинявай, че се усъмних в любовта ти.
Усмихна се и я прегърна нежно, прегръдката беше топла, омайна, страстна и не чак толкова силна, но Драко усещаше сърцето си до нейното и му се искаше да не се пускат никога.

Сърцето ми биеше толкова силно, че щеше да изскочи от мантията. Вече бях спокойна, но то не спираше. Имахме си доверие. Сега беше ред аз да попитам Драко:
- Съжалявам, че и аз ще разваля момента, но какво става с Рони? - знаех, че ще разваля прегръдката и пак ще започнат откровения, но трябваше да знам...

Драко сведе поглед. Отпусна леко захвата си, примигва два три пъти и каза:
- Не съм я виждал от дни. Не зная къде е, с кого и какво прави, но не сме се засичали, макар че все пак искам да си останем приятели с нея, защото компанията и е доста интересна.
После вдигна поглед и се усмихна на Джини:
- Знаеш ли, усещам сърцето ти.
Уизли също му се усмихна, приближи се и го целуна по бузата. Драко се изчерви леко, но все пак я прегърна с едната си ръка. Беше толкова красива и нежна прегръдка, почти както преди малко. Вече никой не се интересуваше от стената на славата, защото сега те се интересуваха единствено от това, дали са един до друг, заедно в трофейната зала.