Коридора на 3-тия етаж

Драко се събуди сутринта, но не беше спал много. Вече не му пукаше за нищо, защото и на никой не му пукаше за него. Нямаше смисъл да си стои сам. Реши да се качи на 3-тия етаж, където беше забранено за ученици, но в момента не му пукаше много дали ще го накажат или не. Качайки се той не отиде напълно на 3-тият етаж, а застана в коридора. От там можеше да вижда всички в замъка, но точно сега не се мяркаше почти никой, защото беше обяда, но Малфой не искаше нито закуска, обяд или нещо такова. Просто стоеше и чакаше някой учител да го види и да го накаже.

Качвах се към общата стая, когато стълбите изведнъж се преместиха към забранения коридор. Не знаех как да ги върна, но явно е за добро. А после размислих, че не може да е за добро, защото това все пак е забранения коридор. Но се качих, видях някого. Беше сам, не можех да го позная, но май беше момче, съдейки по стойката му. Приближи се, видях русата му коса, нямаше кой друг да е това беше Малфой. Започнах да вървя толкова целеустремено към него, че не можех да спра:
- Какво правиш тук, тръгвай преди някой учител да те е хванал или вече да ни е хванал!

Драко чу стъпки. Стълбите спряха точно на етажа. Погледна напред, надяваше се да е някой даскал, който да го дръпне за ухото и да го заведе при директора, но беше Джини. Тя говореше за това, че може да го хванат, а вече и да ГИ хванат.
- Ами, щом не ти харесва тук, не стой. Вече не ми пука дали ще ме хванат или не, писна ми да се страхувам. Ако искаш остани, а ако искаш просто се измъкни, докато не са дошли учителите.
Той говореше спокойно. и тихо.

След тези изречения се почувствах леко убидена, защо не го интересуваше нищо?
- Не мисля, че това е правилното място, а за времето... по добре сега отколкото довечера, така, че ще остана, но нека минем малко по навътре, за да ни намерят. Ако искаш де?

Драко се изправи и бутна стъклените врати. Влязаха и двамата и той ги задържа, за да не се блъснат. Седна на някаква пейка, точно пред хилядите забранени книги.
- Как върви с Георгиус? - попита той, тъй като му беше интересно какво става в даскалото.

- Ами Георгиус, майка му, убили са я, някакъв маг е влезнал и е разбрал, че е мъгълка и я е убил, а после е казал: "Остават още двама Велмос", естествено баща му се е опитал да я спаси, но е било късно... Убили са я с едно от 3 непростими заклинания. А колкото до мен и Георгиус... ние.. ...вече не сме ние... тоест - започнах да роня сълзи, беше тъмно и се надявах да не ги види - скъсахме... , но си останахме приятели. А вие с Рони, какво става с вас??

Драко я погледна. Не виждаше сълзите и и отговори:
- Ами, както видя вчера не сме в отлични отношения, все още я харесвам.... просто незнам не виждам смисъл да сме заедно щом не си вярваме.
След това чу хълцането на Джини. Тя плачеше. Той посегна да я прегърне но се спря. Приближи се леко и я попита:
- Добре ли си Уизли?

Аз не отговорих нищо, просто го прегърнах, защото имах нужда от тази прегръдка, предчувствах, че ще ме отблъсне, но нямах избор, трябваше да прегърна някой. Мислех се дали да му кажа, че съм с Георгиус заради него, че искам да съм с него, че имам нужда от него. А накрая мисълта ми завърши с едно: "Обичам те", което без да се усетя съм го казала и на глас, веднага го пуснах и се обърнах на другия край на пейката.

Драко стоеше, а Джини го беше прегърнала. Сигурен беше че тя се нуждае от тази прегръдка, защото сега Георгиус не беше тук, за да го прегърне. Малфой стоеше и я гледаше, а тя отрони тихо.
- Обичам те!
Какво? Джини явно разбра че го е казала и се отдръпна назад. Драко я погледна. Тя го пусна от прегръдката обърна се на другата страна и се скри от Малфой. Той не знаеше.... какво по.... какво беше казала тя? Сигурно му се беше сторило.
- Джини... каза ли нещо току що? - попита той

- Амии - аз се обърнах горе долу към него, но не напълно, след това продължих - исках да го кажа на ум, но не знам какво ми стана... какво направих, развалих всичко, да забога казах, че те обичам!!!