Къщата на крясъците

Драко видя, че дупката е стръмна, затова явно мина пред мен. Държеше ме за ръката и точно когато се спусна ме дръпна и ме пусна. Той падна по корем на земята, а аз паднах върху него, беше толкова неловко...:
- Ох, извинявай! - и веднага станах от него...
Той се надигна, а аз седях по дупе и се чудех какво е това място. Най - добре беше да попитам, както и направих:
- Какво е това място, не знаех за него?? И пак извинявай, просто... съжалявам. - въздъхнах и погледнах надолу, докато още седях на земята.

Драко се изправи и се огледа.
- Още по - страхотно е от колкото ми казаха. - мислеше той на глас. После погледна Джини и каза - Намираме се в магическото селце "Хогсмийд", а това е къщата на крясъците. Може би най - спокойното място в селцете. Тук не идва никой, защото всички се страхуват от митовете за духове обитаващи къщата.

Чу се глпухо тупване зад тях. Разбира се, че ги бях проследила, а и те не се пазаха и беше лесно - преди не бях такава,но ....

Опитах се да се провра зад някакъв пършив плат за да не мидят. Исках да знам какво ще стане нататък.

- Ха... Ами тогава защо ние сме тук?? Не че ме е страх от духове и призраци, само малко ... - Опитах се да стана, но с краката настъпах мантията си и залитайки си ударих главата в горния край на дупката, от която се спуснахме.
- Оххх... Уау... Това беше много силен удър. Заболя. - Не се чувствах много добре. Затова продължих да седя.

Драко седна до нея. Повдигна леко мантията и, за да може да се изправи и каза:
- Не си от най - внимателните, а Уизли?
Момичето се изправи, поизтупа се и огледа мястото. Драко извади пръчката си и каза:
- Акцио столове.
Два стола веднага се влачеха до тях. Драко седна, а Джини седна на другият. Той вдигна пръчката си към една счупена дъска и каза:
- Репаро.
Дъската веднага се сгъна, след това се отпусна и се закрепи. Беше като нова.
- Опитай сега ти. Лесно е. Просто замахваш и произнасяш правилно думите. Ще се справиш... ти си умна.
Драко изчака Джини да извади пръчката си и да опита.

Бях чувала това заклинание няколко пъти от него, но не знаех какво прави затова попитах:
-А какво прави заклинанието?? Да поправя?

Той не писка да учи мен на маги, но нищо изглеждаха толкова яки занедно а и бяха щастливи. Рефих, че е просто време да си вървя, но когато тръгнах да пълзя към трабата усетих една дъска да поддава, а секънда по късно тя се счупи

Драко каза:
- Да, това заклинание служи за поправяне на всичко счупено, от какъвто и материал да е направено, но най - често от стъкло действа най - добре. И...
В този миг се чу пукане и счупване на дъска и Драко се обърна, а зад тях стоеше Рони и ги гледаше. Малфой я погледна и не можа да отрони и думичка, значи...
- Шпионираш ли ни?

Май трябваше да сме сами, за да не нараня някой. Драко пое този риск. Радвах се. Тъкмо си мислех от кого другиго съм чувала заклинанието и се сетих, че брат ми Фред го използваше, когато счупи нещо, за да не забележи мама. Седях с протегната ръка напред с пръчката и тъкмо да кажа заклинанието се чу някакъв лек трясък, все едно нещо се счупваше. Драко се позамисли и се обърна. Там стоеше Рони. Бях уплашена от звука, който се чу, но това нямаше значение в момента, защото още повече се изплаших, когато я видях зад една счупена летва, явно от нея беше дошъл странния звук. " Ами сега, какво ще си помисли тя..." питах се аз и гледах ту към Малфой, ту към Потър и не гъквах оставях ги те да говорят.

Драко стоеше и нервно и ядосано зяпаше Рони.
- Защо го правиш? Що за връзка имаме, щом ти не ми вярваш? И ме следиш,... шпионираш ме.... Не не не искам това да се случва. Не може да се случва.
Драко седна на пода и каза:
- Ако това е истина... трябва да се разделим. Не мога да бъда с някой, който не ми вярва, шпионира ме.... просто.... това е.

Реших, че съм излишна в техния разговор иии.. Станах тихичко, докато Драко говореше, за да не го прекъсна и се почудих откъде да излезна. Не знаех това място и не знаех изходите и входовете му. Затова плахо се обърнах към Драко, когато свърши:
- А-а-а, Драко, съжалявам, че ви прекъсвам, но... тук..това място... не ми е познато, откъде да излезна?
Трябваше да питам някого , защото ако бях тръгнала сама щях да се забъркам в някакви опасности пак иии... знаех само едно заклинание, на което Драко ме научи, е, не само едно де, и други, но те бяха простички и не можеха да ми помогнат в нещата, които се забърквах аз.

Драко се изправи тихо без да откъсва поглед от Рони и каза:
- Съжалявам много.... съжалявам че става така, но ти направи своят избор.
След това извади картата от чантата си и я подаде на Джини. Погледна към правилният път на обратно и тръгнаха натам. Излязаха в един от коридорите на хогуортс.-

Стоях там и треперех. Какво си беше помислил той?? Какво му бе казала тя?? Аз не исках да стане така, аз .... аз просто ...... ме беше страх, беше ме страх да не изгубя Драко.

Нямаше смисъл да стоя и да чакам макра и в момента да предпочитах самотата. Останах още малко в тъмната къща и се замислих за причините, който бяха накарали Драко да реагира така. Може би просто ме е използвал за да се представи за нещастен пред Джини. Дали беше така?? Надявах се не, не мислех, че той е толкова слидеринец.