От Голямата зала към моста над езерото.

Бях в Голямата зала, малко следобяд, не малко - беше 17:15ч. и реших да се разходя към гората до Хипогрифа на Хагрид. Докато слизах по стълбите видях няколко познати лица: грифиндорци, които се прибираха към общата стая, но аз не отидох с тях. Излезна от Хогуортс и тръгнах надолу по пътечката към моста над езерото. Когато стигнах средата на моста... беше толкова красиво, не знаех какво да кажа, но нямаше и на кого. Така исках да го споделя с някого. Бях облечена с една блузка с дълъг ракав, която бях навила. Беше зелена на цвят с някакви цветя, надолу бях с къси панталонки. А колкото до сандалите ми - те бяха черни. По средата на моста ставаше течение, на мен ми стана леко хладно, но не си пуснах ръкавите надолу. Взирах се в слънцето, което нямаше мерак да залязва все още, после във водата, гледах как рибките си играят и си мечтаех да съм като тях. Усмихвах се и се чувствах уютно, въпреки че бях навън.

Драко беше излязъл малко след като се събуди, защото се успа. Отиде навън на моста, който беше над тъмното езеро, но там имаше момиче с рижава коса.
- Здрасти Джини. - позна я Драко и отиде при нея. - И добро утро.
Облегна се до нея на моста и каза:
- Как си? Как мина деня ти?

Първоначално се изплаших, защото не очаквах никого. Но в следващия момент се успокоих като разбрах, че е Драко, макар че не исках да е отново в библиотеката, когато си взимах книга.
- Хейй... Здравй... - продължавах да гледам надолу към водата - Ами денят ми..той... станах към 10:30ч. и отидох на обяд във 12:30ч., после се мотах из библиотеката и така. Ти? Как мина твоя ден? - Усмихнах се и се опитах да го погледна, но не успях да издържа дори 1 секунда и се отдръпнах, тръгнах нататък по моста, бавно и провлачено, преплитайки крака.

Драко тръгна след нея. Краката и се преплетоха и тя залитна, а той я подпря с рамо.
- Добре ли си?
Въпросът не беше точно на място, но пък Джини не беше много добре, личеше си-

- Ако ще си говорим откровено - не. -гледах надолу към моста, имаше някои празни места, явно летвичките бяха паднали, изкъртени. Но не гледах надолу само заради това де...

Драко повдигна главата и за да види очите и. Бяха леко затъмнени и зачервени.
- Какво има? Какво не е наред?
Сякаш беше плакала

Когато срещнах погледа му ми стана... кофти, неприятно и отворих уста и си поех дъх за да кажа нещо, но ... устата ми остана така. Усетих се, че трябва да я затворя и си прехапах устните от срам, това ми беше като нервен тик. Бяхме спряли, докато се случи всичко това, а аз тръгнах и отново глеедах надолу към изкъртените летвички, които вече не бяха изкъртени, всичко си беше наред, но аз отново гледах надолу.

Тя вървеше на пред, но Драко не я последва. Стоеше, следеше я с поглед и каза:
- Какво ти става?

Спрях се, помислих си, че си е тръгнал, защото доста дълго мълчахме. Обърнах се и му казах:
- Амии.. Нищо.. просто днес не ми е ден, извинявай, че... така те избягвам, хайде ела с мен, аз отивам до Хипогрифа на Хагрид, той е някъде в горичката след моста, ще трябва да го потърся или потърсим, ако ще идваш с мен. Още веднъж ивинявай. - усмихнах се и вдигнах ръце, за да си вържа косата, но ластичката ми я нямаше, сигурно я бях забравила в общата стая. Чаках отговора на Драко.

Драко отиде и я попита:
- За какво ти е толкова пък хипогриф?

Аз го погледнах странно и казах:
- Това исках да е просто една разходка, без излишни въпороси, но ще ти отговоря - обичам хипогрифите, Фред ме беше запознал с един и много ми харесваше да летя с него, надявах се и този да ме приема за приятел, за да има при кого да ходя или поне за да им какво да правя, пък и обичам животните.

След като не видях никой в коридора отидох на моста над езерото.От там се откриваше хубава гледка.Езерото беше много голямо и красиво.
Аз се огледах за някой,но никой не идваше насам.Наведох се малко по-надолу.Долу се виждаха някакви малки същества.Погледнах и нагоре за да потърся феникса който бях видяла,но не се виждаше.