Преди изпитите

Времето беше ужасно горещо, всички имаха да учат и малко хора въобще излизаха от стаите си. Изпитите наближаваха и макар и да бях първокурсничка аз също имах да уча. Бях решила да се разходя до Голямата зала, за даа се видя с разни приятели, но и залата се оказа празна. Вътре не беше чак толкова горещо колкот навън, но и нямаше нищо общо с прохладните подземия на Слидерин. Никога не бях виждала това огромно помещение празно, нямаше дори учители. Хрумна ми нещо - глупаво със сигурност - и все пак...
- Ехо? Има ли някого? - трябваше да се уверя, че наистина съм сама, след като изчаках малко и никой не се появи, се засилих към масата на учителите.
Първо сенах на едни от по-крайните столове. Бяха значително по-удобни от нашите пейки. След като пробвах няколко и се уверих, че им е направена магия, - не беше възможно да са толкова удобни, при дадеинят им вид - реших да се целя по-виско. Прилъзгвайки се под масата, сякаш някой ме гледаше, се доближих до оргомият директорски трон. Бях достатачно слаба и гъвкава, за да не се налага да го дърпам назад, а и не мислех, че ако имаше нужда щях да мога. Седнах и сякаш стола се намести по мен. Вдигна се достатчно, за да ми е удобно да се храня на масата и да виждам цялата зала. И наистина, от тук се виждаше всичко, всяко ъгълче и под всяка маса. Идеята да се пробвам да мамя на някои от излитите някога, веднага се изпари.