Кабинетът, който й бе даден, преди пет години, когато бе постъпила на работа в Хогуортс, преливаше от книги, кръжащи из въздуха черни хартиени птички, свитъци пергамент и снимки. Една цяла стена бе разчистена от етажерки, така че по повърхността й да могат да бъдат наредени безброй снимки от места, на които е била, хора, които е познавала, и неща, които е направила. Също така имаше два рисувани портрета. Единият бе на майка й и баща й на млади години, чийто близнак висеше в замъка във Франция. Тя не рядко разговаряше с тях и ги караше да обикалят коридорите, за да й напомнят кое как е. Другият беше на починалия й съпруг, а близнакът се намираше в семейното му имение в Норвегия. В момента на платното имаше само замръзнал пейзаж и мястото, на което трябваше да стои той, беше празно.
Книгите сякаш ставаха повече и повече всеки миг - стари, нови, имаше дори ръкописи, затворени в дървени магии, със наложени заклинания над тях, за да не остаряват. Винаги бе вярвала, че книгите създават чувство на уют и комфорт, и бе донесла тук всяка една, която е събрала през годините.
Писалището, зад което стоеше стол, тапициран с пурпурен плат, едва се виждаше от куповете пергамент, върволиците пачи пера и отворени и неотворени писма, които леко трепереха.
В стаята имаше две врати - едната водеше към класната стая с множество пейки, на които да седят учениците, и писалища, върху които да записват всяка нейна дума. Другата врата водеше към личната й спалня - стая цялата в тъмно синьо и пурпур, цветовете на рода й.
Между тези две врати се намираше камина, която сякаш постоянно гореше с успокоителен оранжав пламък. Пред нея беше ниската масичка с непрочетена книга и купа плодове. Диванът отрупан с тъмни меки възглавници бе на сантиметри от нея, а в него сякаш се бе очертала формата на Аливия.
Като имам възможност, ще пусна снимка.
Заглавие: Кабинетът на професор Аливия Дамодред. 
Съб Авг 06, 2011 8:54 pm
