Кабинета на Проф. Джена Гилбърт

Седях си аз...
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

^{Сори за краткото рп, ама не аз исках да пиша, просто трябва да направя темата. Катерина към теб се обръщам... :D:D}

Влязох с гръм и трясък в кабинета на госпожицата

- Госпожо!! Госпожо!! - тя стоеше в голям стол зад бюрото си. - Извинете ме много госпожо!! Не исках да ви безпокоя, обаче, .. - бях много задъхана и едвам говорех, с наново възрурнатя си глас, който беше твърде силен. - Направих нещо ужасно, което пряко ви засяга - за съжеление за мое най голяма съжеление тези думи бяха истина. Вкарах тялото на Джини през вратата. Гилбърт ме ме изгледа със много силно притеснение и паника - Спокойно тя е добре. Припадна докато идвахме насам. Поглижих се да спра кървенето, но болката я накара да припадне и......... извинете професоре наистина извинете.

Джена беше стъписана и ми каза само къде да сложа Джини. Застана пред нея до леглото и стоше сякаш се чудеше от къде да започне. След няколко секунди се обърна към мен и със подозрение попита:

- Кой направи това?? Къде беше Арлик, когато това се случи?? - вече знаеше, че съм била аз- явно изражението ми й го е подсказало.

Тръгнах да отговарям, но нов стон от Джини ме спря, а професорката се средуточи върху нея, като шепнеше незнайни за мен магии.

Още не можех да осъзная как едно дете ще намери такава злоба, че да използва Сектумсемпра срещу друго дете. Веднага загрях кое е заклинанието и от кой дом е Вероника. Можех да отнема точки от Слидерин, но не бях лошо настроена. А и сега трябваше да мисля как да помогна на Джини.

Мислех първо да я свестя, но се сетих че докато лекувам раните може да я боли, така че реших накрая да я свестя. Започнах да насочвам пръчката към най - голямата рана:
- Еписки! - и раната започна бавно малко по малко да се оправя.
- Еписки! - към втората, която мисля, че беше дори по - голяма от първата, но не бях забелязала.
Изрекох заклинанието още 4 пъти. Накрая я свестих:
- Енервате!
Тя се поразмърда малко. Мисля, че вече беше добре, но това което беше направил Слидеринката беше просто непростимо, нямаше как да не и се развикам, нямаше как да не отнема точки от слидерин. Но преди това реших да си поговоря малко с Уизли:
- Е, Уизли, как си? Добре ли се чувстваш след дуела между теб и Вероника? - погледнах я кравожадно и едва не я разкъсах с поглед - надявам се, че съм помогнала. Сега ще извикам мадам Помфри, за да провери дали съм направила всичко както трябва. Ти стой тук и не мърдай.

Хванах Слидеринката за мантията и тъкмо да изкарам навън и някой почука на вратата, кой ли беше? Надявах се да е Аларик, за да се скарам и на него.

Всички ме гледаха сякаш я бях убила! Знаех, че не биваше толкова да прекалявам и въпреки всичко бях и помогнала!! Можеха да я намерят след два часа напълно изстинала... Добре, че й попмогнах си мислех аз макар, че всички бяха сиглсани с това.

Първо реших, че е време да се измъкна докато те се оправят с нея, но след изблика на големият Уизли реши да изчакам в ъгъла на стаята - като наказана, което в точният момент много ми отиваше. Ако трябваше да съм честна повече се страхувах от професорката по отвари отколкото от грифиндорците. Сега щях да си изпатя - това беше ясно и за жалост не ми се нраваше.

Всички погледнаха към мен а аз леко присвих очи. Усещах гнева им,направо го виждах. Затворох едното си око и застанах мирно като за разтрел.

Драко цяла вечер се въртеше в леглото си опитвайки се да направи една магия. Повечето му съученици можеха да я използват, но на него му беше изключително трудна. Нощта изобщо не бе мигнал, в безуспешни опити да направи една проста магийка, акцио. В момента учителят по вълшебство го нямаше в "Хогуортс", за това Малфой реши да се обърне към най - добрият магьосник в училището в момента и това беше професор Джена Гилбърт, която преподаваше Защита срещу черните изкуства и го беше научила да прави перфектна Риктусемпра.

Късно през нощта, Драко стана от леглото си тихо, за да не събуди никого и започна да слиза надолу по стълбите са да стигне в кабинета на професор Гилбърт. Побиваха го тръпки всеки път щом чуеше шум, надявайки се това да не е пазача Филч или ужасната му и стара котка Норис. В крайна сметка успя да стигне на етажа на който се намираше кабинетът на професорката. Посегна да почука, но отдръпна ръката си. Може би нямаше да е тук, или имаше важна работа и щеше да му се ядоса и да го изгони, а дори може би щеше да го каже на директорката или на Филч. Няколко минути, Драко стоеше така пред вратата колебаейки се дали да почука или да си тръгва и да изчака да му дойде време да учат тази магия в час. В крайна сметка се престраши и почука на вратата. Точно три почуквания, тихи, но пък можеха да се чуят отвъд дървената врата. Няколко секунди нямаше отговор, но от вътре се чуваха стъпки. Изведнъж чу познатия глас на професор Гилбърт, който звучеше доста хладнокръвно:
- Влез!
Драко натисна леко бравата, побутна вратата и показа само главата си, за да види дали професорката не е заета, но тя стоеше с насочена към него пръчка. Той се сепна, направи една крачка назад, готов да си тръгва, но професорката свали пръчката си и го покани да влезе. Той изкара една огромна състрадателна глътка въздух и влезе. Седна леко притеснено и каза:
- Професоре, извинете че ви притеснявам в толкова късен час, но нещо ме тормози отдавна. Повечето ми съученици, непрекъснато правят една магия и аз ги наблюдавам и я опитвам, но не успявам да я направя. Тя е много просто и съм сигурен че ще ви е смешно щом разберете че ми е трудна, но тази магия е Акцио. Цяла вечер се опитвах, но ефекта е много малък. Можете ли да ме научите?