Игрището за Куидич

Със Сам пристигнахме на игрището.То беше много голямо.От двете му страни имаше по 3 стълба.Трибуните бяха по цялата дължина на игрището.Тревата беше много зелена и мека.
Виждаше се една група от хора които тренираха.Това беше отборът на Рейвънклоу.
-Ами...това е игрището-казах аз-Вече знаеш пътя ,тъй че следващия път сам ще отидеш до него.-казах аз и се разсмях.-Сега да те видим колко си добър като търсач.Междодругото играл ли си преди?Аз съм играла 2 пъти.И спечелихме и двата мача-казах аз.
Отидохме до трибуните.И седнахме там.

Софи се настани на трибуните, докато аз отидох при капитана на отбора. Явно днес имаше проби за търсач, гончия и вратар. Обясних му намеренията ми, а той ми каза, че рядко взимали първокурсници в отборите. Все пак реших да си пробвам късмета. Качих се аз на една метла Метеор и капитана започна да хвърля голф топки които трябваше да хващам. Хвърли първата и аз се засилих колкото можеше, но не бях достатъчно бърз и тя падна преди да я бях стигнал. След което хвърли втора, която едвам едвам успях да хвана. Третата отново изпуснах, четвърта и пета ги хванах без проблем.
След голф топките капитана реши да ми пусне снича. Помотах се около минута-две и видях Софи леко да се усмихва. Явно тя го беше хванала по-бързо на нейните проби. Оттам ми дойде ентусиазма, настигнах златната топчица и я хванах. Когато се сниших и слязох от метлата, капитана на отбора ми каза:
- Добър си, но ти трябва нещо по-бързо. Гледай да се сдобиеш с Комета 260 поне, че с тези Метеор-и и пода не може да се мете.
Аз само кимнах и отидох при Софи на трибуните в очакване на коментар.
- Е , как се справих? - попитах аз.

Гледах как капитана на рейвъклоуския отбор мята топки за голф по Сам.Горе-долу се справи добре.Приеха го в отбора.После дойде при мен и ме пита как се е справил:
-Амииии....-казах аз колебаещо се,но нарочно,за да го подразня малко.Той ме гледаше напрегнато.И аз най-накрая не се сдържах и почнах да се смея.-Добре се справи-казах аз през смях.Толкова се смеех,че корема ме заболя,но не можех да се спра.-Трябваше да си видиш физиономията докато чакаше да кажа какво ми е мнението.Поздравления!-казах аз.Още не можех да спра смеха си и лицето ми беше станало като домат.

Аз погледнах Софи като ударен с мокър парцал когато ме дършеше половин минута в напрежение и изведнъж през смях ми каза, че съм се справил добре.
- Ох, Господи. - въздъхнах аз. Рядко се влияех от чуждото мнение. - Само, че има 1 проблем - нямам метла.
Наистина с този Метеор, който ми се полагаше нямаше да можех и баскетболна топка да хвана, под заклинанието "Аресто Моментум" . Бих помолил тате, но той надали би ми купил метла, като се има впредвид с колко малко пари разполагаме.

Сам беше доволен,но нямаше хубава метла.Аз помислих малко.
-Хей ,Сам....искаш ли една ''Нимбус 2000''?Тя беше на сестра ми.....купи си я миналата година,но не й потрябва.Тя е в къщи.Мога да помоля родителите ми да я изпратят.Аз си имам метла,тъй че тази мога да ти я подаря.-казах усмихнато аз.Вече бях спряла да се смея.
Времето беше прекрасно:
-А искаш ли да си взема моята метла и да я пробваш?-казах аз след кратко мълчание.

Не можех да повярвам. Софи ми предлагаше Нимбус 2000 , която струваше цяло състояние.
- Не не не. В никакъв случай. - отказах аз моментално. - Съвестта не ми го позволява. Не, категорично.
Бях видял тази метла на витрината, когато с тате бяхме на Диагон-али да ми купува учебници, сова и магическа пръчка. И когато Грег Певърил видя, че се заглеждам по нея директно ме завъртя и подхвърли нещо за това, че ако ми я купи, ще гладуваме 1 месец. Изкарах темата за Нимбус-а от главата си и попитах Софи:
- Каква е твоята метла?

Сам ми отказа метлата.Попита ме каква е моята.
-Аааа моята ли..ами моята е също ''Нимбус 2000''.-казах аз-Но сигурен ли си? Ако искаш да ме събаряш от метлата ти трябва някоя бърза.-казах аз и му намигнах.-Хайде приеми я като подарък от мен.Никой друг в семейството не играе куидич вече и няма да им трябва.-казах аз.
Искаше ми се да зарадвам някой.
-Искаш ли да пробваш моята метла?-попитах го пак.

Тя продължаваше да настоява.
- Ами бих пробвал твойта, но не и да приема другия "Нимбус" като подарък. - отказах отново. - Просто не мога да го приема. Не ми се сърди, но ако я взема няма да мога да спя и постоянно ще ти се чувствам адски задължен.
Не можех да я приема за нищо на света. Надявах се да не ми се разсърди, но така бях възпитан , а и това е толкова скъпа метла..

Сам така и не прие матлата.Аз се нацупих и казах сърдито.
-Няма да си ми длъжен с нищо-измънках аз под носа си.Спрях да настоявам за да не му стане досадно.Но малко му се разсърдих.Обърнах се на другата страна и загледах околността.Не казах нищо повече.Чудех се кога ще е първия куидичен мач.Стана ми смешно при мисълта,че Сам ми каза,че щял да ме събаря от метлата.''Та как ще ме събори като той няма бърза метла?''-помислих си аз.