harrypotter-magic

The magic starts here!
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Кабинетът на професор Зеклос

Go down 
АвторСъобщение
Katherinna Zechlos
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 28.07.2011
Age : 22
Местожителство : навсякъде и по всяко време.

ПисанеЗаглавие: Кабинетът на професор Зеклос   Пет Юли 29, 2011 12:19 pm


Малко, изолирано помещение, където не идваше почти никой. Професор Зеклос не обичаше да я безспокоят и повечето ученици го знаеха и бързаха да се обърнат към директор Грейв. Слидеринците, разбира се, бяха добре приети.

_________________

He was no dragon. Fire cannot kill a dragon.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net/
Katherinna Zechlos
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 28.07.2011
Age : 22
Местожителство : навсякъде и по всяко време.

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Вто Авг 02, 2011 1:41 pm

- Какво ли е направила...
- Горкото момиче...
- Май е първокурсничка...
Шушукането следваше двете нисички фигури по коридора. Професор Зеклос така и така не беше успяла да достигне до "внушителен" ръст, а Амая беше още ученичка. Катерина мислено прокле този си недостатък. И все пак, помисли си, по-добре е да се извисяваш с характер.
Учениците се отдръпваха от пътя й, повече бяха забелязали отличителното й изражение. По-добре да се дръпнат, отколкото да си навлекат някаква беда.
Амая се оглеждаше смутено, като животинче в капан, все още не беше успяла да се окопити. Шепненето около нея я смущаваше още повече, чуваше думи като "наистина гадна" и "със сигурност тежко наказание". Точно на мен ли?, помисли си тя с яд.
Постепенно, докато крачеше след професор Зеклос, гневът й се увеличаваше. В крайна сметка, в библиотеката бяха трима, а тя избра да извика само нея. Не беше справедливо. Изобщо, ама изобщо не беше честно.
Звукът от отварянето на вратата й се стори най-зловещия възможен.
- Влез - нареди професор Зеклос.
Помещението приличаше повече на библиотека, отколкото на кабинет. Амая се почувства малка сред многото книги, които я обграждаха от всички страни. Катерина се настани на единствения стол с известно чувство за величие. Освен ако не държеше да седи на пода, нямаше къде другаде да се седне.
- Знаеш ли защо си тук?

ПП. До толкова с геният ми, а?

_________________

He was no dragon. Fire cannot kill a dragon.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net/
Аларик Уизли
Лидер на бойният Клуб
Лидер на бойният Клуб
avatar

Брой мнения : 52
Join date : 26.07.2011
Age : 41

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Вто Авг 02, 2011 8:49 pm

Вървях към директорският кабинет на г-жа Katherinna Zechlos! Исках да и се извиня, за държанието си! Когато стиганах до вратата чух, че вътре има някого и се забавих с почукването, но най - накрая го направих! Когато почуках и отворих вратата видях Амая! Не очаквах от нея да бъде тук! Минах в страни и изчаках да си свършат разговора... Явно беше направила нещо!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Амая Каори
Грифиндорец
Грифиндорец
avatar

Брой мнения : 20
Join date : 28.07.2011
Местожителство : London

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Сря Авг 03, 2011 12:31 pm

- Знаеш ли защо си тук? - попита ледено професор Катерина Зеклос, стърчейки като страховит гаргойл иззад високата си катедра. Смразяващият й поглед, вирнатата брадичка и скованите в горда поза рамена я караха да изглежда като разгневена древногръцка богиня - могъща и с всепомитащ гняв, който тепърва ще започва да напира - отначало съвсем плавно и нежно, докато не набъбне, не почне да пропуква привидно стабилните опори на спокойствието и накрая не експлодира, оставяйки след себе си само димящи останки, сълзи и скръб. Много, много скръб.

***

Не е ли историята на магията една поредица от разрушителни действия, извършени при разрушителни помисли? Сражения между черни магьосници, страдащи от мания за величие и от изпепеляващия копнеж да се славят като най-могъщи на земята; девойки, погубени от завистливи, изгарящи от ненавист при вида на млада и красива плът, вещици. Смърт, измама, предателства... алчност и лукавство... непростими проклятия. Историята на магията е белязана с болка. И кръв.
Точно такъв разрушителен момент бе престоят на Амая в дирекцията. Може би един от незначителните, от онези, чиито дири се изличават с времето, но въпреки това – главоломно ужасяващ за невинно-детския свят на едно единадесетгодишно момиче, което точно като дъб в гръмотевична буря, трябва да се изправи с неравностойните сили на вятъра и накрая – да прекърши стеблото си на две...


***

Устните на Амая потрепериха. Това, разбира се, не убегна от орловия поглед на заместник-директорката. Този мъничък жест предизвика в сърцето на Катерина сладко чувство на задоволство; но тя се постара да го прикрие от първокурсничката, продължавайки да я гледа с все тъй безчувствено изражение, както досега.
- Отговори ми! – заповяда настойчиво професор Зеклос , давайки на Амая съвсем ясно да разбере, че е сама, без никаква подкрепа; че е удавник в морето, който няма за какво да се захване – дори една нищо и никаква сламка.
Азиатката се сви като лист изсушена хартия и сведе глава към земята. И добре че го направи - смяната на пейзажа определено й подейства добре. Приятно кафеникавият цвят на мекия килим, вдъхващ чувство на сигурност и спокойствие, вместо отровните очи на Горгона Медуза - разликата определено бе голяма.
- Не си ли чувала, че трябва да гледаш към хората, когато ти задават въпрос, противно момиче? И защо мълчиш, да не си глътна езика?
Това бе възможно най-лошото нещо, на което Амая можеше да се надява. Първо, стратегията й да избегне прекия очен контакт, се бе провалила с гръм и трясък; и второ - времето за протакане бе свършило.
Първокурсничката отвори уста, за да си поеме въздух (съвсем бе забравила да диша), и опитвайки се да се пребори с твърдата буца, заседнала като айсберг в гърлото й, започна да мърмори:
- Ами.. защото.. такова... ами.. запалихме огън в библиотеката.
Начинът, по който бе прозвучал отговорът й, я стъписа - като че не бе говорила тя, а някой непознат, дал й назаем гласа си. Тази подробност, разбира се, не мина незабелязано от Катерина и отново нахрани загладнялата й за човешко страдание душа.
Заместник-директорката изви крайчеца на устните си в садистична усмивка. Ах, откога не бе изпитвала такова удовлетворение! Сигурно от години...
Нямаше по-приятно чувство на света от това – да си го върнеш тъпкано.
Преди „древногръцката богиня” да успее да продължи с изтезаването на момичето, в стаята се разнесе звука от така познатото приглушено потропване на месинговото чукало. Тя погледна раздразнено към изхода и с нескрито нетърпение извика:
- Влез!
Дръжката, изваяна във формата на разгневена змия, неуверено се наклони надолу; с бавно, протяжно изскърцване, вратата се отвори и на прага на дирекцията се показа професор Аларик Уизли.


п.с.- майки, нали героинята ми е смела.. а и съм написала, че не я е страх от гнева на по-големите.. а тук не се държи съвем така =D, затова в твоя пост наблегни на безочливото ми безстрашие.. което изведнъж ще се прояви. =D понеже се сетих чак накрая, а пък сърце не ми дава да го пиша наново!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Katherinna Zechlos
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
Заместник Директор на Хогуортс; ръководител на дом Слидерин; учител по Отвари
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 28.07.2011
Age : 22
Местожителство : навсякъде и по всяко време.

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Сря Авг 03, 2011 6:08 pm

/// дуде, как може да пуснеш най-дългият възможен пост точно днеска... възмущаваш ме направо.

Катерина и Аларик не бяха първи приятели - всъщност отношенията им се бяха опънали особено много напоследък, някъде около изборите за допълнителен съдия на Бойния клуб. Погледът й не се смекчи върху него. И все пак, отбеляза си тя на ум, той беше забележителен мъж. В "Хогуортс" обикновено се носеха много клюки. Наскоро Катерина беше подочула нещо за него и Джена Гилбърт. Непотвърдено, но може би вярно.
Той премести поглед от Катерина към Амая, която някак си изглеждаше по-малка, отколкото беше в действителност. По-скоро от шок, отколкото от страх. Колкото по-дълго успееше да я задържи в шок, толкова по-добре. Окопитеше ли се, истинският й нрав на грифиндорка щеше да се покаже.
- Професор Уизли.
Гласът на Катерина беше внимателен и овладян. За сметка на това пък погледът й не издаваше топли чувства.
- Бих искала да поговоря с Амая, имаме мъничък проблем.
Аларик отново погледна към първокурсничката, явно никак не беше убеден, че проблемът е малък. В погледа му можеше да се прочете съжаление към момичето. Всички бяха слушали истории за страшната ръководителка на дом Слидерин. Амая установи с очудване, че не може да си я представи като ученичка. Чудеше се как ли е изглеждала и каква е била по характер...

~~~
Чувстваше се изгубена, а влакът й изглеждаше толкова безумно голям. Поне колкото цяла къща. И така претъпкан. Едно купе още не беше заето. Катерина използва отворилата се възможност и седна. След малко вътре се вмъкна момче. Косата падаше в очите му по някак странен, сладък начин. Катерина реши, че не се е подстригвал най-малко от половин година.
- Здравей. Може ли да седна?
Звучеше дружелюбен, даже й се усмихна. Имаше заразителна усмивка и Катерина му отвърна със същото.
- Разбира се. - После помисли и добави: - Казвам се Катерина. Зеклос.
- Аз съм Ерик - усмихна й се той. - Ерик Блек.

- Блек, Ерик!
- ГРИФИНДОР!
Катерина простена тихичко. Беше се надявала, толкова се беше надявала, че ще е в Слидерин. Защото за нея нямаше съмнение къде ще я разпределят.

- Зеклос, Катерина!
Единайсетгодишно момиче с дълги светли, почти бели коси се надигна от мястото си и тръгна с подчертана гордост към шапката. Почти в същият миг, в който тя докосна главата й, извика:
- СЛИДЕРИН!
Чуха се аплодисменти от масата на новия й дом и тя отиде за да седне с новите си съученици.
Тайничко погледна към масата на Грифиндор. Ерик стоеше, обграден от много повече дружелюбни лица, отколкото можеше да различи при Слидерин. И отгава тя го проумя. Нямаше да са приятели. Тя нямаше да има приятели.
Така започна бавния процес на изграждане на един характер - и то що за характер...

~~~
Въпреки съжалението си, Аларик не можеше да си позволи да противоречи на заместник директорката. Усмихна й се сухо и се извини за безпокойството.
- Ще изчакам колкото е нужно навън.
След като излезе Катерина реши да поднови лекцията си.
- Не си тук заради огъня. Малко огън може и да е за забавление. Само че малки незначителни дечица като теб явно смятат, че могат да нарушават правилата колкото си искат и да не бъдат наказвани. - пауза. Рязко поемане на дъх. - Е, няма да допусна подобни глупави мисли да се въртят из главите на учениците. Особено на някакви си първокурсници...
- Защо не наказахте и другите? - прекъсна я рязко Амая.
Е, вече не е в шок, помисли си разочаровано Катерина. Все се надяваше, че въздействието на шока ще е по-дълго.
- Какво каза?! Смееш да ме прекъсваш?

_________________

He was no dragon. Fire cannot kill a dragon.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwartsbgrp.bulgarianforum.net/
Аларик Уизли
Лидер на бойният Клуб
Лидер на бойният Клуб
avatar

Брой мнения : 52
Join date : 26.07.2011
Age : 41

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Чет Авг 04, 2011 10:29 am

Наложи се да изляза... Имаха разговор, който трябваха да проведат насаме! Аз седнах та стълбата, която е точно до вратата и се чуваха страшни викове от страна на госпожа Зелкос! Съжалявах момичето... Тя беше ръководител на слидерин! Разбира се, че ще бъде лоша... Тогава си спомних старите времена!

~~

Стоях в колонката както всички други деца... Чаках да ме разпределят!

- Велмос, Кройн!

Шапката мълчеше известно време... Тогава се извика Слидерин! Тогава Кройн Велмос отиде на масата на слидерин! Аз се познавах с него... Запознахме се във влака! Той седна до едно момиче с почти бели коси... Тогава се чу гласа отново:

- Уизли, Аларик!

Отидох до шапката и я сложиха на главата ми! Тя се зачуди... Никога няма да забравя това:

- Хмммм, къде да те сложаа? Колебая се между Хафълпаф и Грифиндор! Имаш доста ум, но си и смел и не се отказваш лесно.... Хмммм... Тогава си мислех и стисках стола със всички сили.... " Дано да е Грифиндор, даноо" Тогава шапката се обади пак!
- Грифиндор, така ли! Добре, щом мислиш, че така е добре, но аз също смятам така! ГРИФИНДОР!
Когато чух това веднага подскочих и отидох на масата на дома ми! Зарадвах се, че съм тук, но пък гледах, че Кройн беше на другата маса...

След време ние поддържахме връзка и разбрах, че това момиче се казва Катерина Зелчос! Бил я е харесва, но когато станахме към 4ти курс, страстта му се изгуби, заради Синтия Маринос!


Във 6ти курс се наложи да си дружа с едно момче на име Ерик Каори! Беше слидеринец... От там се опознахме и се "сприятелихме" ако може да се каже приятелство нещо между грифиндорец и слидеринец! Той ми беше откраднал приятелката, когато бяхме 6ти курс... Тогава имахме голяма вражда и станаха проблеми. Не мисля, че и неговото дете трябва да пати за това!


~~



Аз се познавах с госпожа Зелчос, но нямах намерение да и припомням кой съм... Чаках пред вратата и когато чух как се провикна: " Какво каза?! Смееш да ме прекъсваш? " се уплаших и нахлух в стаята! Госпожа Зелчос беше с вдигната пръчка...
- Госпожо, моля ви успокойте се! Просто детето иска да знае, защо! - казах на Катерина!

- Амая, слушай сега! - казах и аз и сложих ръка на рамото и като я дръпнах към столовете...
- Има някои неща, които не е нужно да знаеш. - казах това и и се усмихнах!

- Госпожо Зелчос, моля Ви, да поема наказанието над момичето, ако позволите разбира се... Казах аз и отстъпих назад!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jeffrey Dean
Слидеринец
Слидеринец
avatar

Брой мнения : 12
Join date : 03.08.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Чет Авг 04, 2011 7:28 pm

Първата година в замъка беше, несъмнено, трудно преживяване за всеки ученик. Или дори за нов учител. Смяната на обстановката, опознаване, отвърждаването, намирането на място.. И досадният факт, че трябва да покажеш на всички кой си и какво заслужаваш.
Джефри Дийн стоеше между двата гаргойла пред директорския кабинет и стискаше неотворено писмо. Дланите му се бяха запотили, ръцете му трепереха и се опитваше да си спомни паролата, която му бяха казали преди по-малко от пет минути. Безуспешно.
Мястото му в Слидерин вече беше реалност. Нещо, в което никой не се бе съмнявал, но все пак бе събудило у майка му неподозирано будна радост, изразена в дълъг пергамент, изписан и от двете страни с дребния й наклонен почерк. И с приложение, което в момента се намираше в лявата му ръка, влажно от потта, но непокътнато, чакащо да бъде доставено на човека, до когото беше адресирано. Най - сигурният начин, така беше казала майка му. А той щеше да бъде глупак, ако не направеше каквото каже майка му, жената беше ненадмината в схемите и конспирациите, факт, който почти никой не можеше да отрече.
Тъмнокосото момче се облегна на стената и въздъхна. Не можеше да си спомни паролата, колкото и да се напъваше, колкото и да опитваше. Каменните чудовища сякаш му се присмиваха, но всеки път щом проявеше глупостта да покаже, че го вярва наистина, и се обърнеше към тях, те стояха там, застинали и невъзмутими, както само една статуя можеше да бъде. Изсъска тихо и сведе поглед. Все някога някой щеше да мине и едва ли щеше да му откаже да влезе, при условие, че писмото беше до Катерина Зеклос, страховития ръководител на дома му, ако можеше да се вярва на съучениците му, и заместник - директор на Хогуортс - може би най страховитият човек в целия замък. Което обясняваше и кабинета й - колкото и висок да беше постът й, той трябваше да се намира някъдем в подземието, а не тук горе.
От вътре се чуваха приглушени гласове, но това можеше да е всичко, в Хогуортс човек никога не знае. Може би трябваше да се върне по късно, как е ползата да седи на едно място и да чака човек, който може никога да не дойде. Та тя можеше дори да не е вътре. Въздъхна отново, но не помръдна от мястото си. Спомни си студеното съсредоточено лице на майка си и потръпна. Само още малко.
След пет минути, а може би половин час, в стената се образува врата, вратата се отвори и от там излязоха мъж и момиче. Момичето беше с черна коса и красиво по уникален, странен начин. Азиатка. Погледът й бе сведен, ръцете й трепереха и в момента, в който излезе от помещението се облегна на стената и се свлече на каменния под. Мъжът - тъмнокос, с външност, която не се отпечатваше в съзнанието излезе след момичето, държейки го за раменете. Изведнъж ги спусна и се отдръпна рязко, тръгвайки в другата посока. Беше познат на Джефри от някъде, но това бързо излетя от ума му, още в момента, в който видя отворения вход и вътрешността на кабинета на професор Зеклос.
Нахълта вътре, държейки писмото пред себе си като щит, и се огледа мигновено, помещението изглеждаше абсолютно празно. Въздъхна отново - прекалено много за един следобед, който трябваше да бъде спокоен. Но като за първо посещение при директор определено не беше зле. Не и с неговия темперамент.
- Седни, ако обичаш, Дийн.
Катерина Зеклос беше изникнала зад него като дим. Ръцете й бяха скръстени и кокалчетата на пръстите й бяха побеляли, от стискане, вероятно. Сега разбра защо момичето беше треперило. Тази жена сигурно бе способна да пречупи духа и на дракон. Джефри кимна леко, в подобие на поклон, и мислено благодари на майка си, че има толкова влиятелни приятели. Ако всичко вървеше, както трябва, това щеше да е първото му и единствено посещение тук. Не, щеше да се наложи да идва, за да предава поздрави по празници, но в момента, в който си припомни красивото момиче отвън, реши, че е по добре това от алтернативата.
- Писмо от майка ми, професоре. - Измрънка, докато сядаше на едно от креслата.
- Благодаря, Дийн. Това ще бъде всичко за днес, предполагам. Предай на майка си специални поздрави следващия път, когато й пишеш. И не забравяйте, господин Дийн, в този кабинет семействата на учениците нямат значение. От значение са единствено те самите, имайте го предвид.
Момчето мислено се прокле. Мерлин, тази жена сякаш четеше мисли. После кимна отново, огледа за последен път писмото в ръцете й, писмото с родовия му герб отгоре и излезе. И изведнъж сякаш усети реална промяна в температурата. Въздъхна, за пореден път, и отмести поглед към момичето, което все още трепереше на земята.
- Хайде, Грифиндор, придружи ме до голямата зала. Казвам е, Дийн. И мисля, че има възможност да не те мразя и в червата.
- Амая Каори - прошепна момичето и пое протегнатата му ръка.
Странна двойка за коридорите на Хогуортс. Но бяха странни времена и всичко можеше да се случи.

roleplay-a продължава ТУК.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Вероника Потър
Слидеринец
Слидеринец
avatar

Брой мнения : 162
Join date : 15.07.2011
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   Сря Авг 17, 2011 3:58 pm

Точно бе минала закуската, когато най-сетне се сетих кой трябва да попитам за помощ. Запътих се към кабинета на госпожица Зеклос, а когато стигнах тропнах съвсем тихо със върха на кокалчетата си по вратата на стаята. За мое най-голямо учудване тя беше отворена. Вмъкнах се в помещението тихо оставяйки вратата зад мен все така притворена. На пръв поглед не видях учителката си, но това определено не значеше, че тя не е там. Сигурна бях, че ако само се разходя напред покрай купчините с книги щях да я намеря, пък и можех да видя някоя друга интересна книга.

Застъпвах бавно напред гледайки в краката си, внимавайки и прескачайки многото книги нахвърляни или изпопадали по земята. Вече бях влязла на около два метра навътре в продълговатия кабинет, когато започнах да се притеснявам. Нямаше и следа от Зеклос, а това което правех си беше влизане с взлом. Тъкмо бях решила да излизам, когато чух един необичаен шум.

Една от книгите поставена най-отгоре на ниска купчинка, бълбукаше. Сякаш някой приготвяше хиляди отвари вътре. Бутнах книгата и тя не реагира, когато я и взех в ръце и тя не ме нарани реших, че е безопасна за четене. Седнах на пода на кабинета и затворих тежката книга.

Страниците бяха обградени от красиви зелени и сребърни змии, преплетени в тъкна нишка. В този момент въобще не бях предположила, че тази книга можеше да има нещо общо с домът, в който принадлежах.

Започваше с малко разяснение, разказано от човек, който знаеше как се пише. В него той обясняваше колко полезни са отварите за добро или за лошо. Предупреждаваше обаче, че това, което съдържа тази необикновена книга е много опасно и особено трудно за приготвяне. Аз не смятах да правя каквито и да било опити затова реших, че няма никакъв проблем да продължа да чета. Разлистих първите и последните страници търсейки съдържанието на книгата, но не открих такова. Върнах се в началото и отгърнах поредната плътна страница.

Нямаше заглавие на текста, който четях, но изглеждаше сякаш бе оставено място за такова. Може би човекът, който я е пишел не е знаел как да я кръсти? Определено беше написана на ръка. С красив почерк нито голям, нито малък, който не прекаляваше със зъврънтулките и беше извънредно лесен за четене.

Средоточих се върху текста, защото не можех да повярвам, че това е книга за правене на отвари. В нея се разкзваше историята на един човек и живота му , макар и да се споменаваха често продукти за отвари.

Знаех, че трябва да оставя книгата, да си вървя и да не споменавам никому за това,че съм била тук без разрешение но не можех да се стърпя. Трябваше да имам копие от тази книга!! Сега просто щях да намеря човек, който да ме научи как да направя такова, а можех просто да помоля професор Зеклос да ми я заеме?? Но така автоматично си признавах, че съм била тук. Замислих се дали има смисъл да крия, човек като нея щеше да разбере най-вероятно светкавично бързо, а може би дори вече знаеше?

- Ехо.. -прошепнах аз със треперещ глас - има ли някой тук? - оставих книгата затворена на купчината и се опитах да я поставя по абсолютно същият начин. Реших, че няма смисъл да говоря повече на въздуха при положение, че отговор нямаше.

Сложих ръка в джоба на мантията си, където напипах пергамент и едно перо. Извадих ги от там и реших да напиша бележка на професорката. Първо премислих наум няколко пъти какво исках да напиша, защото разполагах само с един пергамент.

" Професор Заклос исках да се консултирам с вас, за предстоящият ми рожден ден, но не ви открих. Моля да ме извинявате за това, че влязох в кабинета ви.

Вероника Потър "

Не беше много мило, но вече го бях написала. Оставих бележката върху книгата, която погледнах за последно, и се запътих към вратата водеща в коридора.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кабинетът на професор Зеклос   

Върнете се в началото Go down
 
Кабинетът на професор Зеклос
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
harrypotter-magic :: Училището за магия и вълшебсто "Хогуортс" :: Замъкът :: Директорски Кабинет-
Идете на: