Герои на преподавателите

Име:
Години:
Пост:

Характер:
История:
Външен вид + снимка:

Допълнително:

Постарайте се да сте възможно най-изчерпателни. Извиняваме се за наложените безпокойства заради повторното пускане на героите.

Име: Джена Гилбърт - учителка по ЗСЧИ (Защита с/у черните изкуства)

Години: 32

Външен вид: Аз съм със светла коса, с отенъци от рижаво, с пъстри очи (естественият цвят на косата ми е светло кестеняв). Висока съм около 1м и 65см, тежа приблизително 65кг, може и малко повече. Доста съм бяла и имам белег на рамото. Дълги крака и дълги пръсти на ръцете. Почти през ден съм с различен лак, но това не ми пречи да проверявам домашни- едно от любимите ми занимания.

Характер: Както казах - едно от любимите ми неща е да проверявам домашни, защото понякога ме развеселяват, но в повечето случай... проверявам само домашните на госпожица Грейнджър, за което и благодаря, че не ме е оставила без работа, както правят останалите (не говоря за всички). Е както виждате съм бърборка, обичам да говоря, акогато съм в час държа на дисциплината, защото без дисциплина няма добра работа и сътветно - няма добри оценки. Обичам да готвя, харесвам да ми идват неочаквани гости, в добрия смисъл на думата естествено... Обичам децата! Ненавиждам хората, които карат другите да страдат, и които се наслаждават на тяхната болка, като този който не бива да се назовава, но ще му кажа името, защото вече не е сред живите - лорд волдемор (с малка буква)... е стига толкова за мен.

История: Семейството ми се състои от 4 чистокръвни магьосника. Миранда (майка ми), Лукас (баща ми), по - големия ми брат Стефан и аз - Джена. Идваме от Испания. Там са били и най - старите корени на рода ни. За жалост баща ни е почина в битката за Хогуортс, още не могад а го преживея, но семейството ми е до мен, приятелите ми също и затова лека по лека се възстановявам. С Татко бяхме ... толкова близки... чуствах го толкова близо до себе си. Когато бях малка той ме вдигаше и казваше да докостна луната и един ден когато разбрах, че съм магьосница... Най сетне имах чувството, че мога да я докосна... А когато със Стефан се карахме, той винаги ни сдобряваше. Майка ми му е помогнала да уживее след лош инцидент със смъртожаден, Те много се обичаха... Цялото ни семейство е сплутено. Е това на кратко, иначе мога да говоря и още и още, нооо...да не ви отекчавам, вече разбрахте, че съм бърборана. Laughing

Хех. Харесва ми, Джена ми беше една от любимите героини в Дневниците. Толкова ми беше гадно като я убиха... Но да не се отклоняваме.
Геройнята ти е хубава, добре е само да не използваш толкова много многоточия. Ако изчистиш това е супер. Можеш също да добавиш снимка, въпреки че не вярвам някой да се чуди как точно изглежда геройнята ти ;д

Аливия Дамодред. [Професор по Трансфигурация, моля. ^^]
Години: неизвестни.
Aливия е родена във Франция, в магьосническо градче в подножието на Алпите. Родителите й са благородници, живеещи в огромен замък, които в неините представи не са работили нито веднъж през живота си. Майка й се казва Марго и двете си приличат като капки вода. Точно от нея Аливия е научила повечето от теорията за трансфигурацията. Баща й се казва Башийр, но тя почти не го познава. Той изчезва годината след като Аливия постъпва в Бобатон и не се връща повече, което кара майка й да облече черното, което не сваля до смъртта си. Момичето учи в Бобатон и скоро застава сред първенците на випуска си. След като завършва се присъединява към аврорите в родната й Франция, която макар и не толкова засегната колкото Англия, се възстановява години наред след смъртта на Лорд Волдемор.
Влюбва се в свой колега и двамата скоро се женят, но от мярка за безопасност, дължаща се на рискования им живот, решават, че е по добре да нямат деца. Пет години след сватбата мъжът й умира и тя решава, че трябва да пътува. Никога не споменава името му и рядко говори за него. Обикаля Европа и за известно време се присъединява към Магьосническото обединено правителство на скандинавските страни (МОПСС). Там обменя виждания и се учи от най добрите трансфигуратори, а също така е поканена да преподава в Училище за Магия, но отказва. Следващата й дестинация е Русия, където остава две години, през които никой не чува абсолютно нищо от нея, и майка й се поболява, защото решава, че е загубила и единствената си дъщеря. Когато Аливия се връща е твърде късно, майка й е на легло и никакви отвари и серуми не помагат, за да я върне. Загубила цялото си семейство, тя оставя замъка на грижите на слугите, заедно с почти цялото си наследство, и заминава за Великобритания, откъдето си кореспондира с магьоснически родове из цял свят. Променя решението си за преподаването, но когато пита дали все още има свободно място в Скандинавското училище за Магия, отговорът е отрицателен. Въпреки това скоро получава сова със покана да преподава във Хогуортс. Решава, че ще се примири със безспирния английски дъжд и заминава към училището.
Аливия е ниска с дълга черна коса, която обикновено е на букли, има големи тъмни очи и бледо порцеланово лице като на кукла, което сякаш няма възраст. Фигурата й е слаба, за сметка на характера - най младата Дамодред е упорита и нахална, когато трябва да постигне целите си. Не понася неподчинение, липса на дисциплина и липса на усилия в часовете си. Държи се невъзмутимо, а лицето й е сякаш маска, зад която крие истинските си емоции, или поне така мислят глупаците, които вярват, че има истински емоции. Добър учител е за всеки, който има желание да се вслушва и да учи, и не пренебрегва учениците си никога. Строга е, не винаги справедлива, но прави, каквото прави, в името на новото поколение, на Надеждата, както тя сама се изразява за учениците, на които преподава.
Най-често носи рокли, напомнящи за Средновековието, над които слага виолетова мантия, подарък й от баща й. Любимият й цвят е тъмносиньото, обожава книгите, а знанието е най ценното й богатсво.
Патронусът й е дракон, любимото й създание.

Ако съм пропуснала нещо, ще добавя.

Одобрявам те. (:

ПП. подписа ;д

ПП2. уоу, уроци с яна. Ще е някакво интересно.

» Герои на Преподавателите
» Герои на учениците
» Герои на директорите