Коридорът, който излиза от Къщата на крясъците

- Мислех, че... Не знам какво мислех... просто когато разбрах за Соварника и когато ви гледах при рицарските доспехи, изглеждахте толкова влюбени, не знам какво да мисля... - Прегърнах го, имах чувството че и той и аз имахме нужда от прегръдка. Георгиус отново беше при родителите си... а аз.. не знаех какво да правя, липсваше ми, но Малфой повече ми липсваше, докато го нямаше, докато беше с нея.
Денят бързаше за среща с вечерта.

Драко се сгуши за момент в Джини, но после се пусна. Седна в ъгъла и постави ръце на очите си. Беше му толкова неловко. Той харесваше Рони, но просто, щом не си вярваха, нямаше как да имат връзка. Тогава погледна Джини. Тя стоеше и гледаше Малфой. Изглеждаше разтревожена. Той се усмихна, за да и покажи че няма нужда за тревога.
- Спокойно, ще се оправя. - той изтърка леко очите си и каза - Все пак ти се радвай. Имаш си приятел, когото обичаш. И на мен ми се иска да е така, но няма как. Просто... щом се обичате, това е най - важното. И един урок от мен Джини. Ако усетиш че не искаш да си с него побързай да се разделите, защото по нататък ще се почувстваш още по - гадно при раздялата.

Аз харесвах и Драко и Георгиус, но Драко от повече време и малко повече. Не можеше да се каже, че обичам Георгиус, той ... не ми беше безразличен, но харесвах Малфой от самото начало и някакси повече исках да съм с него, пък и Георгиус постоянно го нямаше.
Седнах до Малфой и зачаках. Беше станало хладно, а аз бях навила ръкавите на мантията си. Пуснах ги. Но пак ми беше студено, не исках да го показвам... Но зъбите ми започнаха да се удрят, треперех, исках да спра, а не можех.

Драко чу че зъбите на Джини тракат и попита:
- Студено ли ти е?
Момичето кимна и той съблече мантията си. Подаде и я и я обви с наметалото.
- По - добре ли е?

- Не, Драко, недей, Рони... пък и на теб ще ти е студено. - Исках и на него да му е добре, отдолу бях с един потник с тънки презрамки, явно ми беше студено заради това, но не исках и на него да му е студено. За това се опитах да му върна мантията...

Драко не я пое, а и я върна и каза:
- На мен не ми е студено, дръж я върху себе си. Важното е да ти е топло на теб, аз ще се оправя.
Разтъпка малко краката си гледайки земята и попита:
- Ще ходиш ли при Георгиус?

- Той е при родителите си, отново... пък и твоята компания ми е по - приятна! А и не бих те оставила сам, освен ако не искаш де...
Аз веднага понечих да си тръгна.

Драко я погледна и каза:
- Ами, добре, не искам да тръгваш.
После започна да рови с пръсти и попита:
- Обичаш ли Георгиус?

- А-а-аз.. харесвам го, но не мога да кажа че го обичам. А и след като изчезва така внезапно... нещо се отдалечихме. Не сме както преди. - Сърцето ми започна да тупка. Обърнах се към него, върнах се при него. Седнах до него отново.
- Но скоро трябва да тръгвам... Така, че побързай ако има нещо, ако не - може да се срещнем вечерта, в нужната стая или...не знам... където кажеш... Ако има нещо важно - казвай...

Драко само се зачуди.
- Добре довечера в нужната стая ще се срещнем. Цяла вечер ще съм там.
Изправи се и тръгна.

- Но... къде отиваш?? Сам ли ще стоиш... - той вече беше тръгнал. Явно беше разстроен, но исках да го прегърна преди тръгне...