При фонтана

Времето беше леко облачно, на моменти изгряваше слънце. Бях уставила бележка на Драко да се видим тук, но не знаех дали ще я види. Даже и да не я, мослях си че тук е чудесно и без компания. Намирах се във вътрешния двор на училището при един фонтан, който бълбукаше.

Драко се беше поуспал, защото снощи стоя доста дълго при доспехите. Прибра се вече към 4 часа сутринта, легна и спа чак до 4 часа следобед. Още щом отвори очи видя бележка, явно някой се беше промъкнал, когато други вече бяха станали. Тя беше от Рони и пишеше, че ще го чака при фонтана в задният двор на "Хогуортс". Малфой видя колко е късно и веднага си облече неофициалната униформа, която се състоеше от дънки и една тениска с къс ръкав. Бързо се втурна към задният двор. Стигна и видя Рони и фонтана, където до сега незнайно защо не беше стъпвал. Навсякъде бликаха струи вода, а встрани фонтана се беше намокрило доста, но само на около метър от него. Той изобразяваше няколко делфина, а на върха им стоеше домашен дух с лейка в ръка, от където и хвърчаха струите. Драко се приближи, смаян от прекрасната гледка и отиде при Рони.
- Здравей... Извинявай, че закъснях успах се.
Прегърна я и я целуна по бузата.

малфой очевадно беше видял бележката, защото ето го тук до мен и ме целуваше.
- Здравей - казах със силен и неуспан тон.

Както беше сънен и този силен вик точно на ухото му... главата му щеше да се пръсне. Зави му се леко свят и той седна на тревата, като постави ръце на ушите си и разклати главата си, за да спре да му се вие свят. Примига два - три пъти и каза:
- Здравей и на теб. Нямаше нужда да викаш, защото... заболя. - каза той накрая, като се опитваше да говори достатъчно тихо, за да не чува силно думите си.

- Оу, извинявай.. Нямах намерение да ти правя нещо - все още не бях забелязала, че е сънен - Май малко .. извинявай наистина. - Подпрях едната си ръка на другата и я потърках, чуствах се доста неловко, когато седнах до Драко на земята

Драко отново поклати глава и махна ръце от ушите си. Усмихна се на Рони сякаш нищо не е станало, прегърна я с една ръка и каза:
- Няма нищо. Липсваше ми.
Приближи устните си и я целуна.