Парка край Хогуортс

Аз бях излезнала от Нужната стая.Все още мислех за това което Рони ми беше казала преди да излезе от Нужната стая.Какво имаше предвид с това ''Сега е твоят шанс.''???Легнах под едно дърво и се загледах в небето.Слънцето залязваше.Беше красива гледка.Ако се замисля аз наистина съм много завеяна.И отново си спомних как бях паднала от метлата.Кой знае Сам как ми се присмива за това.Дори Рони беше по-добра от мен.Зарових глава в ръцете си.Беше ме срам и лицето ми беше червено.

Едно от момичетата от Грифиндор-Сиси Уизли дойде при мен.
-Хей...а добре съм само си мислех за нещо.Приятелката ми Рони ми каза нещо странно и сега мисля за това.Ако искаш мога да ти кажа.

-Ами...одеве със Сам Певърил от Рейвънклоу решихме малко да се понаучим да летим на метли.След това дойде и Рони за малко.Завари ме да вися с главата надолу от метлата-тук малко се изчервих-и след това паднах.Рони се справи много добре.Аз след това отказах на Сам да се кача на метлата си и го гледах.Преди Рони да си тръгне ми каза съвсем тихо ''Сега е твоят шанс.''.И се чудя тя какво имаше предвид?

-Знаеш ли...няма значение-казах аз.Сиси постоя още малко и след това си тръгна.Аз пак останах сама.И исках да постоя сама.Небето беше красиво.Реших да затворя малко очите си.Полъхваше приятен вятър.Нямах намерение скоро да се прибирам.

Беше късно вечерта, когато реших да се поразходя. Бях леко радостен, че се запознах със Софи и Рони. Бяха много приятни момичета. Както се бях замислил сварих Софи да седи облегната на едно дърво, доста замислена.
- Хей ! - поздравих аз. - Какво правиш тук по това време ?

Не усетих кога Сам беше дошъл при мен.:-Хей..-казах аз-ами какво..опитвам се да спя.-това беше най-тъпото нещо което бях казвала.-Ъъъ не точно,просто зяпам в една точка.Обичам да гледам нощното небе.-Сам постоя малко и след това си тръгна.

На сутринта се събудих под дървото където бях застанала предишната вечер.Усетих се че е време за закуска и тръгнах към голямата зала.

Върнах се в парка.Нямах какво да правя а и бях сама.Бях взела една книга със себе си.Седнах на земята и почнах да чета.

Бях се насочил към игрището да полетя малко когато за втори път видях Софи да седи в парка, седнала на земята. Чудех се дали бих и нахалствал ако пак отида при нея неканен. Реших само да и махна, след което отидох до езерото на около три четири метра от нея и започнах да хвърлям плоски камъчета към водата.

Видях,че Сам отива към брега на езерото.Той ми махна.Аз се усмихнах.Видях го да хвърля плоски камъчета във водата.Чудех се да ли да отида при него или да не му преча.Останах си под дървото.Бях си взела един скицник и почнах да рисувам.Времето беше прекрасно.

Софи беше започнала да рисува в скицника си.
- Не знаех, че можеш да рисуваш! - казах й аз. - Може ли да видя някои от твоите творения?
Набързо скъсих тези три метра и се надвесох най - нагло над нея .

-Ъм....да ама не съм много добра.Повечето са някакви драсканици-казах аз и се изчевих малко.Подадох му скицника.-наистина не са нещо особено.

Но тя жестоко се лъжеше. Имаше перфектно нарисувани портрети на една жена и един мъж, които явно бяха родителите й . Отделно имаше доста интересни живописни пейзажи и графични натюрморти.
- Шегуваш ли се ? Невероятни са! - казах аз след като разгледах целия скицник. - Къде си се научила така да рисуваш ?

-Рисувам от 6 годишна-казах аз-и сериозно не е нещо особено.Ти можеш ли да рисуваш.А ако искаш и теб да те нарисувам-казах аз и се засмях-И без това нямам какво да правя.

- Разбира се, защо не. - отвърнах аз.
Седнах до нея докато тя започна да шари с моливчето върху скицника.

Мина около половин час и вече бях почти готова.:-Само да довърша още нещо-наведох се над скицника и драснах още 2 черти-Ииии....готово.Ето виж го.Ако искаш го вземи.-Подадох рисунката на Сам,за да я види.

Имах чувството, че Софи ми подаде огледало. Нос, очи, вежди, устни, всичко беше едно към едно!
- Ти си невероятна! - отвърнах аз. - Сериозно ли ми даваш да я задържа?

-Да разбира се-усмиханах му се аз.Той изглеждаше очарован.-Задръж я.Аз имам много.-Сам гледаша продължитено рисунката.Аз се огледах нагоре и се чудех да продължа ли да рисувам.Просто не знаех какво да правя

- Благодаря! - отвърнах аз. - Искаш ли да се разходим ?

-Да...може-казах аз и станах от земята.Обаче все още се чудех къде е Рони.-Ъъъъ идея къде ще ходим?

- Искаш ли да се разходим до... Плашещата върба ? - попитах аз. - Чух, че има таен проход до Хогсмийд.

-Дааа...добре-казах аз-Вярно че там има проход към Хогсмийд.

Двамата се запътихме към Плашещата върба, която е малко след къщата на стария пазител на дивеча, Хагрид. Веднага щом усети присъствието ни, Върбата започна да размахва корени, затова се дръпнахме настрана.
- Имомбулус! - извиках аз с насочена пръчка към дървото, което мигновено остана в покой.
- След теб. - казах аз на Софи с ръце, сочещи към прохода точно в корените на дървото.