Рицарските доспехи на първият етаж

Драко постоя на пейката. Слушаше я. След това се обърна и и подхвърли пръчката. Джини посегна и я хвана. Мястото пред нея се освети от заклинанието, бликащо от пръчката на Малфой. Момичето се приближи бавно, като пристъпваше внимателно. Връчи пръчката на Драко и седна до него. Те мълчаха. Никой не продумваше нито дума. Накрая Драко облегна глава назад, готов да поспи, но после главата му леко се изхлузи от пейката и тупна на рамото на Джини. Тя леко се стресна и той осети, че го наблюдава и попита:
- Преча ли ти?
Все пак единственото, което искаше сега беше да му е удобно, макар че беше близо сутрин.

Исках да си замълча, беше ме много срам, но не можах, затова отговорих.
- Ами попринцип не, но фактически, ако заспиш така аз няма да мога да заспа. Защото няма на какво да се облегна.

Драко се изправи и и каза:
- Аз ще се прибера малко в общата стая, но ще мина първо през голямата зала да хапна нещо. Приятно прекарване с Георгиус.
Усмихна се и тръгна.