Леко четиво..

Часът вече напредваше. Беше почти 10:30ч. Минах през голямата зала, за да хапна нещо, ноо.. нямах апетит. Спомних си за вчера и се зачудих. Сетих се, че съм си забравила книгата и се върнах да я взема, за да мога да почета в библиотеката. Надявах се, щом Георгиус не беше до мен на терасата, когато се събудих поне да е там, защото не го видях в Голямата зала на нашата маса. Не си спомням как сме ги направили или откъде сме ги взели, но но се събудих на легло, а другото беше до моето. Трябваше да е в библиотеката, имах нужда от него. Влезнах и огледах цялата библиотека. Нямаше го, отидох да оставя книгата, която бях взела, защото беше доста разпадната и не исках да я скъсам с моя късмет... Когато я оставих видях иззад единия рафт протегнати крака. Това беше чина, на който седяхме с Малфой. Надявах се да не е той, но нямаше как да не погледна. Когато видях кой е веднага излезнах от прикритието си,рафта, и направих радостна физиономия след което последва едно лъчезарно:
- Здравей, прекъсвам ли нещо? - още продължавах да се усмихвам радостно.

Определно отвърнах на прегръдката и му прошепнах в ухото, докато траеше тя, ама съвсем тихо, така че дори и той да не го чуе, но се надявах да го чуе:
- Няма друг като теб...
Седнах и придърпах стола по - близо до него. Чудех се дали е чул това, което казах, а също се чудех дали е разрешено на учениците да са гаджета, някак си ми беше странно.

Нямах представа какво да му кажа, исках да му кажа, че и аз го обичам, но не знаех все още какво е любов, но пък мисля че вече знаех:
- И аз те обичам! - целунах го по бузата, а той леко поруменя, облегнах се на рамото му ии... не знаех защо не го попитах:
- Смяташ ли, че това е правилно, някой може да ни хване?...

- И аз съм съгласна с теб, но правилата в училището... Не ме интересува! Кога се събуди?? - погледнах аз към очите му, които гледаха прозореца с/у нас.

- Ами към 8:30 и не исках да те будя.. Толкова беше сладка, докато спиш.. - отговорих и аз и се усмихнах!

Не знаех какво да кажа, но моментите не бяха неловки. Бяха приятни. Сега тази кръгла маса с 4 стола отстрани ми беше станала любима, въпреки че преди я мразех, заради онази случка с Драко. И аз погледнах към прозореца, виждаше се езерото беше много красиво! Беше някак си много синьо и успокояваше очите както Георгиус успокояваше мен, когато съм с него.

Беше ми невероятно приятно с Джини! Просто тази маса е любимата ми.. Тук се случват хубави работи на мен.. Имаше също красива гледка, която наподобява водопада.. Толкова ме успокои. Прегърнах Джини и се замислих, какъв късметлия съм..

Аз... Почувствах се защитена. Нуждаех се от тази прегръдка. Усмихнах се и затворих очи. Просто си мълчахме и аз реших да кажа нещо:
- Е, какво ще правим сега? Какво следва?

- Ами като за начало не искам да свършва момента, но ще го измислим после! - и я целунах по бузката.

Аз се обърнах към него и казах тихичко:
- Ами нека го направим още по - приятен! - Целунах го по устните. Беше топъл, лицето му беше топло. Целувката още продължаваше. Беше много хубав момент, но не можеше да се сравни с тази на терасата.

Чух стъпки и прекратихме целувката. Обърнах се назад, но още бях в неговите прегръдки. Той попита:
- Какво стана? Чух някакви стъпки, затова ли спряхме?
- Именно затова. - отдалечих се от него. Не знаех защо, но ме беше ме страх да не ни хванат.
Обърнах се отново към него целунах го много бързо отново и понечих да си тръгна.

Уплаших се как Джини скочи да бяга и я хванах, за да я върна на стола! Изкарах учебник от раницата която беше до мен и започнахме да се правим, че четем! Чакахме да видим кой идва..

Чудех се какво ли правят тези двамата така усамотени в ъгъла на масата. Имаше толкова други места където да се учи, затова реших да ги попитам:
- Хей, деца, какво правите тука? -
Момчето ме погледна и видях, че държи отворена книга, а момичето още четеше. И двамата бяха Грифинорци. Значи имаха да учат по едни и същи предмети. Беше логично, но аз бях длъжна да попитам.

Цялата се изчервих. Сякаш знаех, че ще е учител. А плюс това сем. Салватор и нашето семейство бяха приятелски. Доста често идваше у нас, а аз не смеех да се покажа. Доста лъчезарна учетелка, радвах се, че тя ще ни е по този тъмен и страшен предмет. Дори сега беше лъчезарна, не ни гледаше както ни гледа Проф. Сам Сиговори. Не знаех какво да правя, затова чак Георгиус дакаже нещо.

- Ами учим госпожо! - отговорих аз миличко и и показахме учебниците! С Джини се спогледахме.

- Ааа.. Тогава да ви оставям, но първо - я да вида коя книга четете. - Аз взех книгата рязко и я затворих, нямаше значение до къде са стигнали, защото те и без това не я четяха.
Следяха движенията и с ококорени очи и може би чакаха да се махна, когато казах:
- Четете, четете, ще ви трябва! Нямам намерение да ви измъчвам по ЗСЧИ, но трябва да четете, знам че този предмет не се харесва на всички първокурсници. Хмм.. "Черни създания и черни магии" - добро четиво, какво кроите, надявам се нищо за мен. - засмях се, а те ме гледаха сякаш съм от друга планета.
Беше малко неловко, затова реших да ги оставя:
- До 1 август! Доскоро и приятен ден!
Още ме гледаха все едно съм от друга планета. Само Джини плахо рече:
- Довиждане, Професоре... Амм... Имат много поздрави от майка ми!
Аз благодарих, изпратих и на Моли, но наистина си тръгнах, защото не исках да става все по - неловко и все по - неловко.

Довиждане провикнах се аз в далечината! Изчаках да си тръгне и пак започнах да целувам Джини.

- Чакайй... - казах аз, докато той продължаваше да ме целува - Какво правиш??!... Ако ни види??
Блъснах го леко, не толкова силно колкото, когато му отказах целувката, а след това погледнах дали си е тръгнала. Беше си тръгнала. И двамата видяхме, че я няма.
- Но, ако ни шпионира!? - притеснено викнах аз и дишах доста бързо. Гледах го право в очите.

Разбирам я.. Може, все пак са приятелки с майка й! Вдигнах пръчката и направих блокиращо звука и магии заклинание на входа на библиотеката! Тогава и казах:
- Мисля, че сега всичко е ОК?

Аз отидох в библиотеката и потърсих книга за феникси.Този който бях видяла беше много красив и исках да видя по-оголемен вариант,за да мога да го нарисувам.Фениксите бяха много красиви.Те са митологични огнени птици.Така пишеше в книгата.Картините на различни феникси бяха страхотни.Аз седнах на една маса и започнах да чета.